Може да се справим с високия холестерол – ето как

Много хора се сблъскват с диагнозата „висок холестерол“ при рутинен медицински преглед. Може би сте чували от своя лекар фрази като „Имате повишен LDL“ или „Холестеролът ви е над нормата“ и сте се запитали доколко това е сериозно. В следващите редове ще разгледаме какво точно представлява холестеролът, какви са нормалните му стойности, какви рискове носи завишеното му ниво и как можем ефективно да го контролираме. Ето какво разказва д-р Кирил Свиленов, специалист по обща медицина в София.

Какво представлява холестеролът?

Холестеролът участва в изграждането на клетъчните мембрани, допринася за производството на стероидни хормони като естроген и тестостерон, участва в синтеза на витамин D. Необходим е и за образуването на жлъчни киселини, които спомагат за усвояването на мазнините от храната.

Приблизително 70 до 80 процента от общия холестерол в тялото се синтезира от черния дроб, докато останалите количества се приемат чрез храната. Това означава, че дори при здравословен режим на хранене някои хора могат да имат високи нива на холестерол. Причината е генетична предразположеност или индивидуални особености на метаболизма.

LDL и HDL – каква е разликата?

Холестеролът не циркулира самостоятелно в кръвния поток, а се транспортира от специални частици, наречени липопротеини. Основните два вида, които имат значение за нашето здраве, са LDL и HDL.

LDL, или липопротеините с ниска плътност, често се нарича „лош холестерол“. Причината за това е, че при завишени нива LDL се натрупва по вътрешните стени на кръвоносните съдове, образувайки атеросклеротични плаки. С времето тези натрупвания могат да стеснят съдовете и да увеличат риска от инфаркт, инсулт или други сърдечно-съдови заболявания.

HDL, или липопротеините с висока плътност, от своя страна са известни като „добър холестерол“. Тяхната роля е да събират излишния холестерол от тъканите и съдовете и да го пренасят обратно до черния дроб, където той се преработва и изхвърля от организма. По този начин HDL предпазва от натрупване на плаки и има защитна роля за сърцето и съдовете.

Какви са препоръчителните стойности на холестерол?

Няма универсални референтни стойности, които да са приложими за всички хора. Интерпретацията на резултатите трябва да се прави индивидуално, като се вземат предвид възрастта, наличието на други заболявания, както и общият риск от сърдечно-съдови инциденти. Все пак съществуват ориентировъчни стойности, към които се стреми медицинската практика:

• Общият холестерол е добре да бъде под 5.0 mmol/L.
• За LDL холестерола, при здрави индивиди се препоръчва стойност под 3.0 mmol/L, а при пациенти с повишен риск – под 1.8 mmol/L.
• HDL холестеролът трябва да бъде над 1.0 mmol/L при мъжете и над 1.2 mmol/L при жените.

Тези стойности не са абсолютни, но служат като насока при преценка дали е необходима намеса.

Какви са причините за повишен холестерол?

Макар че значителна част от холестерола се произвежда в организма, начинът ни на живот играе решаваща роля в поддържането на неговите нива в здравословни граници. Сред най-честите причини за повишен холестерол са:

• Консумацията на храни, богати на наситени мазнини – например мазни меса, масло, сирене и пържени изделия.
• Недостатъчна физическа активност, както и заседнал начин на живот.
• Наднормено тегло или затлъстяване.
• Тютюнопушене.
• Недостатъчен прием на растителни фибри, зеленчуци и плодове.

От друга страна, съществуват и фактори, които не зависят от нас:

• Наследствени форми на хиперхолестеролемия, при които нивата на холестерол са високи още от ранна възраст.
• Някои заболявания като хипотиреоидизъм (забавена функция на щитовидната жлеза), захарен диабет, заболявания на черния дроб и бъбреците, сънна апнея или автоимунни заболявания като лупус.
• Приемът на определени медикаменти, използвани при лечение на високо кръвно налягане, ХИВ, някои онкологични заболявания или след трансплантации.

Как може да се понижи холестеролът?

При умерено завишени стойности и липса на сериозни рискови фактори, най-добрата първа стъпка е промяна в начина на живот. Такива корекции често водят до осезаеми резултати без нужда от лекарства.

Промени в храненето включват:

• Намаляване на наситените мазнини и избягване на трансмазнините.
• Повишен прием на разтворими фибри чрез храни като овесени ядки, бобови култури, пълнозърнести изделия и семена.
• Използване на растителни мазнини с мярка – например зехтин, авокадо и сурови ядки.
• Включване на повече плодове и зеленчуци.
• Ограничаване на червеното месо, маслото и мазните сирена.

Редовната физическа активност също е от ключово значение. Препоръчително е поне 30 минути умерено движение на ден, пет пъти седмично. Това може да включва ходене, плуване, каране на колело или дори градинарство.

Контролът върху телесното тегло и намаляването на обиколката на талията също спомагат за намаляване на холестерола. Също така, спирането на цигарите и ограничаването на алкохола имат положителен ефект върху липидния профил.

Каква е ролята на хранителните добавки?

При гранично повишени стойности, когато няма индикация за медикаментозно лечение, може да се обсъди употребата на хранителни добавки. Сред най-често използваните са:

• Ферментирал червен ориз – съдържа натурални статини.
• Омега-3 мастни киселини – намират се в рибено масло, ленено семе и чия.
• Псилиум – люспите от живовляк са отличен източник на фибри.
• Канела – в някои случаи може да подпомогне контрола на липидите.

Важно е да се подчертае, че добавките не са заместител на здравословния начин на живот и не трябва да се приемат без предварителна консултация с лекар.

Кога се налага лечение с медикаменти?

Ако промените в начина на живот не водят до очакваното понижаване на холестерола или ако пациентът е с висок риск от сърдечно-съдови събития, тогава се пристъпва към медикаментозно лечение. Най-често използваната група лекарства са статините, които ефективно понижават LDL холестерола и стабилизират вече съществуващите плаки.

При определени пациенти се предписват и допълнителни медикаменти, за да се постигнат по-строги цели като LDL под 1.8 mmol/L при повишен риск или под 1.4 mmol/L при преживян инфаркт.

Д-р Кирил Свиленов (говори и английски език) може да ви назначи подходящи изследвания и да препоръча подходяща за вас индивидуална терапия. Той е общопрактикуващ лекар и специалист по обща медицина, който приема пациенти в две локации:

При неотложни състояния посетете Медицински център ГАЛЕН-21 в сградата на 20 ДКЦ (ул. Ген. Ст. Тошев №15-17), където практиката на д-р Свиленов има абонамент за денонощно обслужване.

• Кабинет 115 в 29 ДКЦ (ул. Г. Измирлиев №8) – четни дати от 14:00 до 19:00 часа; нечетни дати – от 8:00 до 13:00 часа.
• Кабинет 12 (корпус 4 – МБАЛ Лозенец /Правителствена болница/) след записан час тук или записване по телефона (в работни дни) в работното време на
  тел. +359 895 660 650 .

По текста работи Ина Димитрова