Защо не бива да се спират разреждащи кръвта лекарства преди вадене на зъб

Прекъсването на антикоагулант или антиагрегант преди зъбна екстракция е не само излишно, но и много рисковано. С този призив се обърна към лекари и пациенти кардиологът д-р Александър Носиков от профила си във фейсбук. Повод за позицията му са зачестили искания за консултации дали подобни лекарства трябва да бъдат спрени преди вадене на зъб.

Става дума за медикаменти, които предпазват от образуване на тромби. Антикоагулантите — например ривароксабан, апиксабан, едоксабан, дабигатран или варфарин, намаляват риска от инсулт и тромбози при състояния като предсърдно мъждене или венозна тромбоемболия. Антиагрегантите — като аспирин, клопидогрел, прасугрел или тикагрелор — се използват често след поставяне на коронарен стент или при висок сърдечносъдов риск.

Рискът от кървене при вадене на зъб е малък, докато рискът от тромбоза при неправилно спиране на терапията може да е катастрофален

Основният проблем е, че рискът от кървене при вадене на зъб обикновено е контролируем, докато рискът от тромбоза при неправилно спиране на терапията може да бъде катастрофален. Американската дентална асоциация посочва, че при повечето пациенти не е необходимо антикоагулантната или антиагрегантната терапия да се променя преди стоматологична интервенция, а кървенето обикновено се овладява с локални мерки.

Точно това е и един от акцентите в позицията на д-р Носиков: прекъсването на тези лекарства не е безобидно. При пациент със стент например спирането на антиагрегант може да доведе до тромбоза на стента — остро, животозастрашаващо запушване на коронарен съд. При пациент с предсърдно мъждене неправилното спиране на антикоагулант може да увеличи риска от емболичен инсулт. Последиците могат да бъдат смърт или трайна инвалидизация.

Временно „покриване“ с хепарин — не е стандартна практика за всеки пациент

Важно уточнение е, че нискомолекулните хепарини, познати на пациентите с търговски имена като Clexane или Fraxiparine, не са универсален „заместител“. Те не заместват антиагрегантите. А при директните орални антикоагуланти така нареченият bridging — временно „покриване“ с хепарин — не е стандартна практика за всеки пациент. Американският колеж по кардиология също подчертава, че при пациенти на директни орални антикоагуланти обичайно няма роля за bridging с хепарин или нискомолекулен хепарин, защото периодът без антикоагулация, когато изобщо е необходим, е кратък.

При стоматологични процедури решението зависи от много фактори: какъв точно медикамент приема пациентът, защо го приема, кога е поставен стентът, има ли предсърдно мъждене, прекаран инсулт, бъбречно заболяване, висок риск от кървене, какъв тип екстракция предстои и каква анестезия ще се използва. Затова не съществува една безопасна схема, приложима за всички.

Съвременните препоръки разглеждат повечето малки стоматологични процедури като интервенции с нисък риск от кървене. В обзор от 2024 г. се посочва, че при голяма част от малките стоматологични манипулации антиагрегантната или антикоагулантната терапия може да продължи без прекъсване, а при нужда се използват локални хемостатични мерки — например притискане, шевове, локални средства за кръвоспиране или вода за уста с транексамова киселина.

При някои пациенти може да се наложи пропускане на един прием, отлагане на доза

Това не означава, че никога не се прави промяна в терапията. При някои пациенти и при по-рискови процедури може да се наложи пропускане на един прием, отлагане на доза или по-дълго прекъсване. Но това трябва да бъде преценено предварително от лекар, който познава сърдечносъдовия риск на пациента. Насоките на SDCEP също подчертават нуждата от конкретна оценка според медикамента, процедурата и риска от кървене.

Практическият съвет към пациентите е ясен: не спирайте сами антикоагулант или антиагрегант преди вадене на зъб. Ако стоматологът или хирургът смята, че има риск от кървене, трябва да поиска предоперативна консултация с кардиолог, в която да бъдат описани процедурата, очакваният риск от кървене и видът анестезия. Едва тогава кардиологът може да даде писмена препоръка дали терапията да продължи, да се промени временно или процедурата да бъде отложена.

Ваденето на зъб най-често не е спешна интервенция. Затова най-безопасният подход е решението да се вземе навреме — не в деня на процедурата и не чрез кратко съобщение, а след реална медицинска оценка.

Редактор Ина Димитрова