Не всяка инсулинова резистентност е болест

Захарният диабет и свързаните с него метаболитни нарушения се превръщат в едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина. Все пак не всяка инсулинова резистентност е болест и трябва да се лекува. За причините, рисковите групи и възможностите за превенция разказва пред в. „24 часа“ проф. д-р Митко Митков – началник на Клиниката по вътрешни болести с Отделение по ендокринология в УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив.

Проф. д-р Митков е специалист по ендокринология и вътрешни болести с над 30-годишен клиничен опит в диагностиката и лечението на захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, репродуктивни проблеми, както и хормонални и метаболитни разстройства. Той е дългогодишен преподавател в Катедрата по ендокринология на Медицинския университет в Пловдив. През 2023 г. е удостоен от Българския лекарски съюз с престижното отличие „Лекар на годината“ за дългогодишна дейност и принос в развитието на специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. Член е и на лигата на лекарите, на които българите вярват, в инициативата на вестник „24 часа“.

Диабетът – тиха пандемия

По думите на проф. Митков от години се говори за пандемичния характер на захарния диабет и предиабетните състояния, но само алармирането не е достатъчно. Данните показват, че броят на пациентите с диагностициран диабет както в световен мащаб, така и в България, нараства с темпове, значително по-високи от първоначално прогнозираните. Още по-тревожен е фактът, че поне половината от хората с реално съществуващ диабет не знаят, че са болни. При предиабетните състояния разпространението е още по-голямо, което ги превръща в сериозен общественоздравен проблем.

Кои са рисковите групи и кога трябва да се изследваме

Рискът от развитие на захарен диабет и други метаболитни заболявания нараства с възрастта. Световната здравна организация отдавна е дефинирала ясни критерии за скрининг, насочени към ранно откриване на лица с повишен риск. Сред основните групи попадат хората с наднормено тегло или затлъстяване, пациенти със сърдечносъдови заболявания, артериална хипертония, нисък HDL холестерол или повишени триглицериди.

В рисковата група влизат още жени със синдром на поликистозните яйчници, с гестационен диабет или родили плод с тегло над 4 килограма, както и хора, приемащи медикаменти, които повишават кръвната захар. Според критериите на СЗО всички лица над 35-годишна възраст подлежат на скрининг дори и при липса на симптоми. При нормални резултати изследванията трябва да се повтарят най-малко веднъж на три години.

Може ли диабетът да бъде предотвратен

Проф. Митков подчертава, че когато говорим за превенция, имаме предвид захарния диабет тип 2. За разлика от диабет тип 1, който изисква задължително инсулиново лечение, диабет тип 2 в голям процент от случаите е предотвратим или поне може значително да бъде отложен. В определени ситуации е възможно дори постигане на ремисия.

Това важи особено за хора с предиабет, метаболитен синдром или фамилна обремененост. Навременното диагностициране и ранното започване на адекватно лечение са ключови за предотвратяване на тежките усложнения на заболяването.

Инсулиновата резистентност – митове и реалност

През последните години понятието „инсулинова резистентност“ стана изключително популярно, но не всяка инсулинова резистентност е болест. Тя може да бъде и нормално физиологично състояние в определени периоди от живота. Проблемът възниква, когато физиологичната инсулинова резистентност премине в патологична.

Макар че инсулиновата резистентност може да доведе до множество метаболитни нарушения, проф. Митков е категоричен, че основният „виновник“ в повечето случаи е начинът ни на живот. Именно той предизвиква появата или задълбочаването на патологичната инсулинова резистентност.

Ролята на хроничния стрес

Стресът е важен фактор в развитието на инсулиновата резистентност. Още Ханс Селие, считан за баща на стресовата теория, описва стреса като неспецифичен отговор на организма към различни дразнители. Независимо от вида на стресора, тялото активира сходни адаптационни механизми, сред които и инсулиновата резистентност.

При остър стрес тази реакция е физиологична и временна. След отминаване на стресовото събитие инсулиновата чувствителност се възстановява. Когато обаче стресът стане хроничен, настъпва преход към патологична инсулинова резистентност, съпроводена от неблагоприятни метаболитни последици.

Как можем да се предпазим от инсулинова резистентност

Към момента няма специално одобрени медикаменти за лечение на изолирана инсулинова резистентност. Лечението е насочено към случаите, в които тя е част от или води до клинично значимо метаболитно заболяване. Проф. Митков е категорично против самоназначените изследвания и терапии, тъй като те често водят до погрешни интерпретации и ненужен прием на медикаменти.

Това, което всеки човек може и трябва да направи сам, е да работи върху променяемите рискови фактори. Намаляването на телесното тегло е от изключително значение – дори загуба от 5 до 7 процента води до съществено подобрение на инсулиновата чувствителност. Редовната физическа активност, съобразена с индивидуалните възможности, също е ключова – от умерено интензивни дейности като бързо ходене, колоездене и плуване, до по-интензивни аеробни и силови упражнения, поне 30 минути дневно, пет дни в седмицата.

Храненето трябва да бъде балансирано и нискокалорийно, като добър пример е средиземноморският тип диета. Препоръчва се ограничаване на рафинираните въглехидрати, увеличаване на приема на фибри, както и оптимизиране на съня и ефективно управление на стреса.

Според проф. Митков именно тези на пръв поглед прости, но последователно прилагани промени в начина на живот са най-силното средство за превенция на метаболитните нарушения и техните усложнения.

Редактор Ина Димитрова