Рак на черния дроб и рак на дебелото черво са две от най-тежките онкологични заболявания. За съжаление при много пациенти се откриват в напреднал стадий, едва когато симптомите се проявяват съвсем ясно. Тогава обаче вече е късно за ефективна терапия. Не само това, но и административни пречки стават повод за отлагане във времето на правилното лечение на рака. Къде са пропуските, какво може да се подобри за ранна диагноза при рака на дебелото черво и на черния дроб? Отговорите дава в интервю проф. Красимир Антонов, председател на Дружеството по гастроентерология. Експертите от дружеството са участвали активно и в подготовкат за Националния антираков план.
Проф. Антонов, къде са проблемите в диагностиката и лечението на рака на черния дроб?
При много пациенти ракът на черния дроб се открива в последен стадий на болестта. Без хистологично доказване на туморния процес, те остават без съвременна биологична терапия. С колегите от специалностите онкология, образна диагностика и патоанатомия правим постъпки да се наложи подходът, възприет по света. Има общоприети образни изследвания за доказване на тумора, от които става ясно, че са налице типични белези за рак на черния дроб.
Като експерти настояване да може да се изписва съответната онкологична терапия и без хистологично изследвания. Тези изследвания отнемат ценно време, в което пациентите остават без терапия. В момента правим постъпки в НЗОК да се въведат някои съществени промени във връзка с диагностиката на първичният рак на черния дроб.
Ето един от аргументите ни. Ракът на черния дроб се диагностицира късно, когато чернодробната болест е напреднала. Обикновено са възрастни хора и изследване чрез биопсия е рисково или противопоказано, тъй като тези пациенти имат тежки коагулационни нарушения. Много хора с рак на черния дроб не получават лечение поради липсата хистологичните изследвания, а това може да се промени.
Защо ракът на дебелото черво се открива толкова късно при голям брой пациенти?
Колеги непрекъснато споделят за свои пациенти с рак на дебелото черво, които са отишли на лекар в последен стадий. Те не са били проследявани, нито изследвани. Това е трагедия не само за самите болни, за семействата им, но и за обществото като цяло. Определено са необходими по-добра профилактика и ранна диагноза.
Защо хората не ходят на лекар по-рано? Не работи ли профилактиката?
Основният проблем е, че докато човек още няма оплаквания – болка или кървене, той не иска да ходи по лекари. Проблемът е, че дойдат ли симптомите, обикновено туморът е напреднал. Картината на заболяемостта може да се подобри с въвеждането на задължителен скрининг в профилактичните прегледи. Това става с окултни изследвания за кръв в изпражненията.
От друга страна, профилактичните колоноскопии не се финансират достатъчно от здравната каса. За една такава процедура се плаща твърде малко – едва 20-30 лв. Ако възникне съмнение за злокачествен процес, трябва да се направи хистологично изследване. То обаче не се покрива в рамките на амбулаторната процедура. Налага се пациентът да доплаща за него. Има ограничения и за броя на колоноскопиите като цяло.
Когато слагаме ограничения на това изследване (ФКС), пропускаме ранните стадии на рака на дебелото черво – едно от най-често срещаните онкологични заболявания. Съгласен съм, че НЗОК трябва да има контрол върху парите, но в сметките трябва да се предвиди и колко струват на обществото теки късни диагнози. Тогава разходите за тези пациенти с коло-ректален карцином са много по-големи за обществото. Да не говорим за личната болка и страдание на пациентите.
Автор Ина Димитрова