Диета, която имитира гладуване, в комбинация с витамин С, може да бъде много ефективна при лечение на различни видове тумори. Тестове с различни модели на тумори при мишки показват, че тази терапия може да потисне развитието на рак на дебелото черво и дори да доведе до регрес. Огромното предимство на този подход е, че няма никаква токсичност. Диетата с ограничени калории плюс определени дози витамин С създава среда, която е неблагоприятна за раковите клетки, но безопасна за нормалните клетки.
Диетата и витаминът работят и поотделно, но не толкова ефективно, колкото когато са заедно. Има още един детайл – този ефект се постига, само когато раковите клетки имат мутация в гена KRAS. Наличието на тази мутация увеличава риска от резистентност на рака към лечението. Тя обаче е сравнително често срещана – има я при около ¼ от всички видове рак и около половината от всички колоректални злокачествени заболявания.
Първият ни ин витро експеримент показа забележителни резултати, казва Валтер Лонго, основен автор на проучването, професор по биологични науки и директор на USC Longevity Institute към USC Leonard Davis School of Gerontology. Използвани поотделно двата подхода – диета или витамин С намаляват растежа на раковите клетки и леко повишиха смъртността им. Използвани заедно в комбинация, те имат драматичен ефект, като унищожават почти всички ракови клетки, допълва проф. Лонго.
Изглежда витамин С сам по себе си кара клетките с мутацията KRAS да задействат защитен механизъм в полза на рака, като повишава нивата на феритин, желязо-свързващ протеин. Учените са установили, че пациентите с колоректален рак и висок феритин имат по-малки шансове за оцеляване.Постигането на по-ниски нива на феритин (чрез диетата) увеличава токсичността на витамин С спрямо раковите клетки.
Диетите, които имитират гладуване, засилват токсичността на витамин С към раковите клетки. Това се случва чрез регулирането на нивата на желязото и молекулните механизми, участващи в оксидативния стрес. Резултатите отчасти сочат и ролята на ген, който регулира нивата на желязото – HMOX1 (heme-oxygenase-1).
Проучването е публикувано в Nature Communications.
Източник: News-medical.net
Редактор Ина Димитрова