Световъртежът е често срещан симптом, не е диагноза и причините за него са различни. Често е свързан със заболяване на вестибуларния апарат. Един от 4-5 души е получавал виене на свят през живота си, със или без главоболие. Доц. Георги Ангов, невролог и отоневролог в УМБАЛ Александровска (на снимката горе), описва, кои са основните диагнози, свързани със световъртежа, както и какви са подходите за диагностика и лечение.
Какво да правим при световъртеж
Най-често срещани в практиката са функционалните световъртежи, посочва доц. Ангов. При тези пациенти вестибуларният апарат не работи добре, но структурно увреждане не се открива. Други чести диагнози са свързани с позиционни световъртежи. В този случай се получава разместване на кристалчетата във вътрешното ухо. Пристъпите са свързани с промяна в позицията на главата – например когано човек си ляга или завърта главата.
Усещането, че светът около вас се движи или завърта като на въртележка, докато сте неподвижни, се нарича вертиго.
Понякога мигрената се изявява с виене на свят, а не с главоболие. Тогава тя се описва като вестибуларна мигрена. Не са малко и пациентите с болест на Мениер, както и различни увреждания от централен характер, допълва доц. Ангов.
Внезапен или продължителен световъртеж – състоянията са лечими
Внезапният световъртеж е симптом на напълно лечими състояния в повечето случаи, като не остават никакви последици. Консултацията с лекар е наложителна, независимо дали става дума за внезапен или продължителен световъртеж. Има начини, методи и изследвания, с които се определя точната причина за състоянието. Така се определя и най-подходящото лечение за конкретния пациент.
Макар и по-рядко, симптомите може да се дължат на сериозни заболявания като тумори на мозъка, множествена склероза. Може да има някаква интоксикация, инфекция и тогава е много важно навреме да се окаже медицинска помощ.
Вируси и инфекции като провокатор
Някои от заболяванията на вестибуларната система са провокирани от вируси. В резултат може да се получи увреждане на вестибуларния апарат. Друга вероятност е да бъдат активирани спящи инфекции като тази с херпес например. Много хора са носители, херпесът може да се активира наново в момент, когато имунитетът се срива.
Вестибуларният невронит също се причинява от вируси, но добрата новина е, е е напълно лечим. При него има остра фаза, а след нея настъпва възстановяване, което обаче може да се проточи с месеци.
Отоневрологично изследване – какво включва и как се прави
Най-важно е отоневрологичното изследване, то включва няколко основни теста, които позволяват да локализираме проблема. С негова помощ преценяваме дали той е във вътрешното ухо или в периферията. Със съвременните методики може много точно да локализираме проблема във вестибуларния апарат, който е като лабиринт с няколко компонента. Тези детайли са важни, защото може да се съобразят с последващата рехабилитационна програма.
Отоневрологичното изследване не включва само въртене на стол, както е широко разпространената представа. Въртенето е част, но има и други методики – прилагане на топъл или охладен въздух, измерване на равновесието. Лекарят преценява, в какъв обем ще се направи. Понякога няколко бързи и кратки теста са достатъчни за диагнозата, а в други случаи се налага пълния обем изследвания, които включват всички методики.
Образните изследвания – ядрено магнитен резонанс и скенер
Правят се, когато се налага. Много често се прави ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), например при болестта на Мениер. Тя е на името на френски учен, който за първи път изказва хипотезата, че вероятно световъртежът се дължи на увреждане на вътрешното ухо. Преди хората са смятали, че е свързано със стомаха, вероятно поради гаденето.
При Мениер има свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо и в някои случаи се налага изследване с ЯМР или скенер – има си конкретни показания. Може да се препоръча и доплер за състоянието на кръвоносната система, изследване на нива на витамини и други лабораторни показатели. Основно си остава отоневрологичното изследване.
Понякога външни фактори като резки промени в атмосферното налягане спомагат за влошаване на симптомите. Вестибуларната система има два компонента, и двата са запълнени с течности. Така е логично да се приеме, че промените в налягането могат да й окажат влияние. Обикновено това са резки промени във времето, особено когато застудява или идва циклон с валежи. Изкачване на височини също може да се усетят по-неприятно от такива пациенти.
Лечение на световъртежа с медикаменти и рехабилитация
Три са начинине за терапия на вестибуларните заболявания, които се проявяват с виене на свят. Доц. Ангов споделя, че според инидвидуалната диагноза може да се предпишат лекарства или да се направи вестибуларна рехабилитация. Само при отделни по-тежки пациенти се стига до лечение с операция.
Рехабилитацията превъзхожда лечението с таблетки по думите на невролога. Физиотерапевтичната консултация и някои процедури се покриват от здравната каса, но това трябва да се уточни със съответните специалисти.
Целта на лекарствената терапия е различна. От една страна при силен световъртеж, който пречи на нормалното всекидневие трябва да се овладеят неприятните симптоми. Когато проблемът е хроничен и с голяма давност, може да се предпишат съдоразширяващи медикаменти. Те могат да възстановят вестибуларния апарат, увреден от заболяването.
Антидепресантите също имат място в лечението на световъртежа. Някои пациенти с чести пристъпи могат да развият тревожност, да се стигне и депресия. Основното правило е да се запази индивидуалният подход, защото всеки човек има особености на организма или други заболявания.
Дефицити на витамин допринасят за световъртежа
Дефицитът на определени витамини, например витамин D, води до по-голяма честота на пристъпите на позиционен световъртеж. Може да има и някои индивидуални особености, лекарят ще назначи необходимите кръвни изследвания.
Много от заболяванията със световъртеж са хронични, изискват наблюдение. При голяма част от хроничните заболявания са необходими ежемесечни срещи.
Причините – има ли гени, които влияят
В някои случаи има фамилно предразположение, наследственост за пристъпите на световъртеж. При сравнително рядкото състояние, което се нарича намалена функция на вестибуларния апарат с увреждане на периферните нерви или Канвас синдром (CANVAS) е описана подобна зависимост. През 2019 г. е открит конкретен ген, който отключва заболяването. През 2021 г. са документирани и първите пациенти с този синдром у нас. Факт е обаче, че при по-голямата част от вестибуларните заболявания няма открити специфични гени.
Автор Ина Димитрова