Автоимунно заболяване се развива, когато отбранителните сили на организма атакуват и разрушават собствени тъкани. Кой точно орган или място ще бъдат нападнати, зависи от конкретния тип заболяване. Обикновено имунната система се стреми да унищожи само чужди организми, които имат потенциала да навредят: вируси, бактерии или гъбички.
Тя умее по правило да разпознава и пази собствените тъкани. Успява да ги различи благодарение на определени молекули, които всяка наша клетка носи върху клетъчната си мембрана. Така тя показва, че е от “своите”. Чуждите структури нямат такива молекули или пък имат, но те са различни и поради това имунната система ги атакува.
Иновативен подход с изследване открива по-точно автоимунни заболявания
Кое обърква имунната система
При автоимунните заболявания имунната система е погрешно насочена и започва да обърква собствените клетки, тъкани с чужди. Затова се стреми да ги унищожи. Според вида на заболяването в тази атака се включват различни елементи на имунната система. Понякога “нападението” се води от Т-лимфоцитите, а в други случаи – от специални протеини, т. нар. автоантитела. Нейното „объркване“ се дължи на комбинация от фактори – гени, инфекции, хранителни дефицити, стрес и други.
Автоимунното заболяване не бива да се бърка с алергия, при която имунната система също е замесена, но по друг начин. При алергията отбранителните ни клетки не атакуват собствени структури, а чужди, които тя погрешка взема за опасни, въпреки че те са безобидни – полени от растения, домашен прах, слюнката на котките и др.
Какви автоимунни заболявания съществуват
Има доста голям брой автоимунни заболявания, които протичат по съвсем различен начин. Някои се срещат по-често, а други спадат към редките болести. Сравнително редки са:
- Ахалазия;
- Темпорален артериит;
- Дерматомиозит;
- Синдром на Lambert-Eaton;
- Лихен склерозус;
- Болест на Райтер;
- Болест на Вегенер;
- Миастения гравис;
- Синдром на Сьогрен.
Кои органи могат да бъдат засегнати от автоимунно заболяване
Автоимунното заболяване може да атакува различни тъкани. При системните автоимунни заболявания може да се увреди не само един отделен орган, а няколко.
Пристъпите при множествена склероза зависят от имунната система
Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза
Тези заболявания са сред по-често срещаните в групата. Например разпространението на хашимото главоломно расте през последните години, донякъде и заради по-добрата диагностика. Погрешно насочената имунна система може да нападне клетките на щитовидната жлеза. Получава се възпаление – тиреоидит. Според вида на автоимунната атака може да премине в повишена или понижена функция на жлезата. При хиперфункция, свързана с автоимунен процес, се говори за Базедова болест, а при хипофункция – Тиреоидит на Хашимото.
Автоимунно заболяване на кожата
Кожата също може да бъде засегната от автоимунни процеси и то при различни заболавания:
Автоимунни заболявания на черния дроб
Черният дроб също може да бъде да се окаже мишена на имунната система. При автоимунния хепатит имунните клетки и автоантителата нападат клетките на черния дроб и причиняват възпаление.
Автоимунни заболявания на бъбреците и надбъбречните жлези
Някои форми на бъбречните заболявания също имат автоимунен характер. Надбъбречните жлези също могат да бъдат засегнати. В тази група спадат заболявания като Болест на Адисон, при която има недостиг на хормони от надбъбречните жлези. Проблемът често е предизвикан от собствената имунна система.
Автоимунни заболявания на червата
Зад хроничните оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт като болки, спазми в корема, редуване на разстройство и запек, може да се крие автоимунно заболяване. Болестта на Крон, улцерозен колит не са чести, но не са и много редки заболявания. От цьолиакия – алергия към глутен, пък страдат около 1-1,5% от хората.
Автоимунни заболявания на очите
Зрителните органи също може да пострадат от автоимунни процеси. Те провокират възпаление на окото (увеит). При синдрома на Сьогрен пациентите често се оплакват от сухо око. Болният има усещане за прашинка или чуждо тяло в окото. То е раздразнено, като често се наблюдава и конюнктивит.
Други автоимунни заболявания
Освен посочените дотук според засегнатите органи автоимунни заболявания, има и други, които може да засегнат различни други структури на тялото – нервите, съдовете, белия дроб, панкреаса или дори сърцето.
Симптоми на автоимунни заболявания
Оплакванията на пациентите с автоимунно заболяване зависят от това, кой орган е атакуван погрешно от имунната система. Симптомите, които будят подозрение, могат да бъдат:
- болки в стомаха, които се повтарят често;
- кръв в изпражненията;
- кръв в урината;
- хронични болки;
- разстройство, което се повтаря често;
- необяснима температура;
- болка в ставите;
- болки в мускулите;
- болки в бъбреците;
- кожни обриви;
- сърбеж без ясна причина;
- сухота в устата;
- люспи по кожата;
- усещане за сухо око.
Причини и рискови фактори
Точните първопричини за възникване на отделните автоимунни заболявания не са достатъчно изучени и ясни. Със сигурност генетичната наследственост играе роля. Влияние оказват и редица фактори, свързани с начина на живот и околната среда. Такива могат да бъдат различни инфекции, продължителен стрес, бременност или дори някой медикаменти.
Как се поставя диагнозата
За поставяне на диагнозата и проследяване на заболяването се използват различни методи за изследване и преглед на пациента, например:
- Артроскопия;
- Биопсия;
- Изследване на кръв в лаборатория (автоантитела);
- Колоноскопия;
- Пункция на става;
- Тест за кръв в изпражненията;
- Тест за функцията на белия дроб;
- Неврологично изследване;
- Изследване на изпражнения и др.
Лечение на автоимунните заболявания
Усилията на лекари, учени и изследователи от години са насочени към търсене на ефективни терапии. Основната трудност е, че точната първопричина, поради която заболяването се отключва, остава неясна. Вероятно става дума не само за една причина, а за комбинация от предразполагащи фактори. Затова е и трудно да се разработи терапия, след като причината е неясна и не може да бъде мишена на лекарства. В повечето случаи лечението е насочено към облекчаване на симптомите и компенсиране на дефицитите в организма. Например при хашимото терапията е хормонозаместителна. Не може да се възстанови разрушената тъкан на щитовидната жлеза, но може да се дадат на организма хормоните, която тя трябва да произвежда, ако е здрава.
Има и някои други методи на лечение като:
- Афереза;
- Имуносупресия;
- Лазерна терапия;
- Светлинна терапия;
- Фотодинамична терапия.
При терапията трябва да се обърне внимание, кои са основните фактори, които могат да повлияят върху хода на автоимунното заболяване. Храненето е един от тях. И още: на климата, където пациентът живее, прекарани инфекции, нивото на стрес във всекидневието и и др.
Редактор Ина Димитрова