Болестите на щитовидната жлеза в наши дни са като епидемия. В Америка например те засягат около 20% от жените. Най-честата причина за понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) е автоимунното заболяване Хашимото.
При Хашимото организмът образува антитела, които действат срещу щитовидната жлеза. В самото начало пациентите изпитват симптоми на хипертиреоидизъм (повишено отделяне на хормони на щитовидната жлеза): внезапна загуба на тегло, сърцебиене, тревожност, високо кръвно налягане и горещи вълни. Когато нивата на хормоните в кръвта спаднат, пациентите изпадат в хипотиреоидизъм. Симптомите са постоянна умора, депресия, наддаване на тегло, запек и често промени в настроението. Този модел се повтаря, докато щитовидната жлеза се изтощи. Често диагнозата се поставя точно в това състояние на понижена функция на щитовидната жлеза.
Кои са причините за Хашимото?
- Някои гени в организма увеличават вероятността от автоимунно заболяване.
- Начин на живот – неправилно хранене, стрес, токсини и някои инфекции може да доведат до негативни промени в микробиома. Добрите бактерии, които обикновено поддържат здравето, се потискат, докато патогенните вземат превес. Това може да доведе до различни здравни проблеми, включително и автоимунно заболяване.
- Някои химикали и токсини се свързват с клетките на тялото, като задействат създаването на антитела. Имунната система атакува токсина и клетката, към която той е прикрепен.
- Доказано е, че бактерията Yersinia Enterocolitica провокира автоимунна атака. Тази бактерия има по повърхността си пептиди, които приличат на рецепторите на щитовидната жлеза. Те толкова си приличат, че когато имунната система преследва бактерията Yersinia, атакува и щитовидната тъкан.
- За някои вируси като HTLV-1, ентеровирус, рубеола, вируса на заушка, HSV, EBV и парвовирус има сведения, че са свързани с тиреоидит на Хашимото. Тези патогени насърчаване възпалението, провокират свръхстимулиране на имунната система и могат да провокират същия тип на молекулна мимикрия както при Yersinia. Научните проучвания обаче все още търсят точните механизми, които задействат имунната атака, провокирана от тези вируси.
Водородният пероксид се образува в щитовидната жлеза, за да подпомогне превръщането на йода в използваема форма. Този процес може обаче да провокира възпаления, ако в организма няма оптимални нива на селен. Този микроелемент предпазва тъканите, като неутрализира свободните радикали. Недостигът на селен увеличава клетъчното увреждане и провокира автоимунни реакции. Това е една от причините, щитовидната жлеза да е толкова чувствителна към развитието на Хашимото.
Прекомерният прием на йод също може да е рисков, като стимулира автоимунните процеси, тъй като се образува още повече водороден пероксид. Както дефицитът на йод е нежелателен, защото може да доведе до гуша и понижена функция на щитовидната жлеза, така и излишъкът е опасен – провокира автоимунна реакция.
Пропускливите черва в дъното на автоимунния процес
Връзките между чревните клетки са като „врата“, образуваща защитна бариера. Жизненоважни хранителни вещества преминават през нея, докато токсини и патогени остават навън. Зонулин (Zonulin) е протеин с регулативни функции, който задейства временно отваряне на тези „врати“ и позволява на някои молекули да преминават. Неговата свръхактивност се провокира от глутена. Паразити, гъбичката кандида и SIBO също може да създадат проблем с пропускливостта на червата. Други виновници могат да бъдат инфекции, токсини, стрес и дори липса на витамин D. Всички тези „провокатори“ могат да станат причина връзките между клетките на червата да се отслабят и дори да се разпаднат. Ако това се случи, големи хранителни молекули, патогени и чужди частици преминават в тялото и провокират шиорокспектърна имунна атака. При съответното генетично предразположение може да се развие автоимунно заболяване.
Глутен и антитела при Хашимото
Има ясна връзка между глутена и тиреоидит на Хашимото. Изследвания сочат, че структурата на глиадин, компонент на глутена, много прилича на клетките на щитовидната жлеза. На фона на съществуващ проблем с пропускливи черва, имунната система се насочва към молекулите на глутена за унищожаване. Това обаче води до унищожение и на тироидни клетки. Казано иначе – колкото повече глутен консумирате, толкова повече антитела се образуват. Тоест щитовидната жлеза ще бъде атакувана още повече!
Пациентите, които идват при мен, често попадат в една от тези категории.
1) Казано им е, че имат тиреоидни антитела, но не им е предписана терапия. Съветът на лекарите е да проследяват антителата да не се увеличат неконтролируемо.
2) Пациентите имат симптоми на Хашимото, но никога не са били тествани за антитела.
3) Пациентите знаят, че имат Хашимото. Пият хормони на щитовидната жлеза, но антителата и основното състояние, довело до болестта, никога не са проследявани.
И трите случая са неблагоприятни за пациентите.
Първата задача: да успокоим имунната система
Антителата са знак за свръхактивност на имунната система, която е насочена погрешно, и трябва да бъде успокоена. Липсата на адекватни действия само ще доведе до по-активна автоимунна реакция и повече разрушаване на тъканите. Лекарите обикновено назначават много ограничени изследвания, като дори не проследяват антителата. Причината е, че ги смятат за нелечими. Това е погрешно схващане – непрекъснато виждам в практиката си как те могат да се нормализират.
Стандартът на лечение предполага хормонозаместителна терапия само при отклонения в нивата на TSH или T4. Аз обаче имам пациенти с антитела и нормални нива на хормоните, които реагират доста добре на медикаментозно лечение за щитовидната жлеза. Често се наблюдава намаляване на симптомите, когато системите в организма започнат да се урегулират. Това обаче е само част от уравнението. Хашимото не е заболяване на щитовидната жлеза. Това е автоимунно заболяване, което засяга щитовидната жлеза. Това е много важно разграничение, за да се разбере изобщо как се стига до него. Само така може да се стигне до първопричината и да се постигне обрат в състоянието.
Стратегии за лечение с цел овладяване на автоимунна реакция
Много важно е пациентът с Хашимото да намери лекар, който разбира основните причини за болестта. Първият ключов елемент е да се назначат подробни изследвания за нивата на TSH, свободен fТ3 и fТ4, общи fТ3 и fТ4, RT3 и TPO и Tg антитела. Аз назначавам също и специализиран тест – стимулиране на TRH, който ми позволява един по-широк поглед. Дори ако кръвните изследвания са нормални, TRH често открива пропуснати случаи на хипотиреоидизъм.
Когато лекувам пациенти с Хашимото, винаги първо започвам с терапия за червата. Отначало трябва да се премахнат всички неща, които се отразяват негативно като глутен и храни, провокиращи възпаления, токсини, лекарства, паразити, вируси и лоши бактерии.
Презареждането на червата с полезни бактерии може да помогне за регулирането на имунната система и да укрепи чревната стена. Глутамин, корени от женско биле/сладник (Deglycyrrhizinated Licorice), алое и цинк са ключови съставки за заздравяване и енергизиране на клетките на червата.
Витамин D е много тясно свързан с имунитета и също е смятан да важен за здравината на чревната стена, като укрепва връзките между клетките . Проучвания сочат, че адекватни нива на витамина увеличават кателицидин антимикробните пептиди (CAMP), които се образуват в организма и имат антимикробно и антибиотично действие.
Дефицитът на селен често играе роля за автоимунните процеси. За намаляване на тиреоидните антитела се препоръчват добавки с дневни нива от 200-300 микрограма дневно. Глутатион е друг важен антиоксидант, който също помага за справяне със свободните радикали и неутрализира възпаленията.
Д-р Рафаел Келман пред Huffingtonpost.com
Авторът е разработил специални диети за регулирани на микробиома. Основател на Центъра за интегративна и функционална медицина „Келман“ в САЩ. Статията е преведена с незначителни съкращения.