При хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

PRINT
щитовидна жлеза хормони

Тиреоидитът на Хашимото носи името на описалия го японски автор. Това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което може да се прояви по най-различен начин, заради което се нарича хамелеонът в ендокринологията. Според размерите си жлезата може да бъде по-голяма (гуша, струма), нормална или по-малка от обичайното, а според функцията си – повишена (тиреотоксикоза), нормална или намалена (хипотиреоидизъм). Съобразно това поведението е различно в зависимост от състоянието.

При тиреотоксикоза (хашитоксикоза) лечението се провежда с тиреостатици (лекарства, блокиращи функцията на жлезата). При нормална функция обикновено не се налага лечение. Когато функцията е намалена, трябва да се прилага заместително лечение с тиреоидни хормони – като правило тироксин. Може да се прилага и селен, макар че резултатите за лечението с него не са еднозначни, но във всеки случай той не може да излекува болестта.

Всъщност тъй като става дума за заболяване, при което организмът изработва антитела (най-вече срещу тиреоглобулина и микрозомите), с които уврежда свои структури, болестта се самоподдържа и не може да се стигне до излекуване. Това е важно да се знае, защото нерядко се предлагат различни други методи за лечение, които като правило не са доказани в сериозни проучвания.

Естественият ход на заболяването най-често е бавен във времето с преход от тиреотоксикоза към хипотиреоидизъм или направо в хипотиреоидизъм без хипертиреоиден стадий преди това. Разбира се, възможни са и други варианти – например продължаваща и неподдаваща се на траен контрол хашитоксикоза, която може да наложи оперативно или радио-йод-лечение. Може да има и комбинация с други болести на щитовидната жлеза – базедова болест, доброкачествени възли, карцином, лимфом и др., които следва да се диагностицират и лекуват. Като усложнение може да има ендокринна офталмопатия, която да налага приложение на кортикостероиди и други средства. Диагнозата се поставя най-често по клиничното състояние, палпацията, ултразвуковото изследване, определяне на хормони й антитела.

Ако не се лекува хипертиреоидизмът при хашимото, може да се стигне до сериозни поражения на сърцето, костите и други тъкани и органи. Когато не се лекува хипотиреоидизмът (микседем), също се получават значителни поражения на сърдечносъдовата система, нервната система и др. И двете състояния (хипер- и хипотиреоидизъм) имат неблагоприятен ефект върху плода при евентуална бременност.

Тиреоидитът на Хашимото е само един от многото видове автоимунни заболявания. Вероятността при наличие на хашимото да се развие паралелно и друго автоимунно заболяване е по-висока. Когато се включват ендокринни болести като недостатъчност на надбъбреците (болест на Адисон), захарен диабет тип 1, недостатъчност на половата ос (хипогонадизъм), на паращитовидните жлези, хипофизата и др., се определят различни синдроми на автоимунна увреда на множество ендокринни жлези Всяко от тези заболявания трябва да се лекува подходящо. В противен случай се получават тежки общи увреждания в организма.

проф. Здравко Каменов

 

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиника по ендокринология, Александровска болница

[Общо: 17    Средно: 3.1/5]
При хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела беше последно модифицирана от: юли 4th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *