Паращитовидната жлеза важна за костите толкова, колкото и калцият

• Остеопороза може да има и при високи нива на калция
• Недостигът на витамин D води до промени в паращитовидните хормони
• Синдром на гладните кости се наблюдава понякога след операция

Когато се говори за остеопороза, първото, за което хората се сещат, е приемът на калций. Смятаме, че ако нивото му в кръвта е високо, костите трябва да са здрави. При някои xopa c остеопороза обаче също може да се установи повишен калций в кръвта. Ако те имат и високи нива на паратиреоиден хормон (паратхормон), това вече е сигнал за различно заболяване – хиперпаратиреоидизъм, а остеопорозата и още други проблеми са следствие от него, обяснява ендокринологът д-р Александър Шинков от Специализираната болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София.

Хиперпаратиреоидизмът е описан за първи път като тежка остеопороза, фрактури, болки, деформация на костите, камъни и бъбречна недостатъчност, дори костни тумори. Но тенденцията е вече да се откриват по-леки форми. Паратхормонът, който поддържа нормалното ниво на калция в кръвта, се произвежда от малките паращитовидни (околощитовидни) жлези. Разположени са по задната повърхност на щитовидната жлеза. Обикновено са 4, но може и да са 6, рядко – и 8.

Възможно е да са разположени и на други места – нагоре по-шията или по-ниско, зад ключиците или гръдната кост, което затруднява диагностиката и евентуално операцията. Тогава се използват и други методи – сцинтиграфия със специален маркер. До 3% от хората са засегнати от заболяванията на паращитовидните жлези. Много по-вероятно е те да се срещнат сред болните на хемодиализа и с краен стадий на бъбречна недостатъчност.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Чесън и броколи при проблеми с щитовидната жлеза

При хашимото функцията на щитовидната жлеза може да играе надолу-нагоре

Ракът на щитовидната жлеза нерядко се комбинира с тумор в гърдата

При недостиг на витамин D винаги има и проблем с паращитовидната жлеза

Отклонения във функцията на паращитовидните жлези се наблюдават и сред всички, които са с недостиг на витамин D, уточнява д-р Шинков. При мнозина може да се открият увеличени стойности на паратхормон, без да имат същински хиперпаратиреоидизъм. Заболяванията на тези жлези може да протичат без симптоми, предупреждава ендокринологът. Това се отнася за хиперпаратиреоидизма и предимно за първичния, при който не е ясна причината за заболяването.

Леките отклонения в нивото на калция и на фосфора в кръвта могат да предизвикат лесна уморяемост, често уриниране, промени в електрокардиограмата, но често остават неразпознати дълго време. Първичен хиперпаратиреоидизъм се открива или съвсем случайно, или много късно. Има смисъл да се изследват хората с бъбречнокаменна болест, защото една от проявите на заболяването може да е камъни в бъбреците.

Връзка на хормоните с остеопорозата

Преди се приемаше, че язвите на дванадесетопръстника или на стомаха са по-чести при хора с хиперпаратиреоидизъм. Чест резултат от повишената функция на околощитовидните жлези е остеопорозата. Съчетанието на повишени нива на паратхормона и калция и евентуално понижено ниво на фосфора в кръвта насочват към диагноза първичен хиперпаратиреоидизъм.

Следващата стъпка е да се установи къде се намира увеличената паращитовидна жлеза. Възможно е да се увеличат повече от една. Става дума най-често за генетичен дефект, при който паращитовидните жлези са предразположени към растеж. Увеличението на паращитовидните жлези обикновено е свързано с доброкачествено заболяване – аденом (най-често единичен) или хиперплазия (по-често засягаща повече от една паращитовидна жлеза). Карциномите се срещат рядко.

Лечение на паращитовидните жлези

Лечението е оперативно. И понеже човек има поне 4 жлези, когато едната се махне, останалите са достатъчни за нормализиране на обмяната на калция и фосфора и човекът е здрав, успокоява лекарят. Понякога в следоперативния период нивото на калция спада за дълго време под нормалното. Състоянието се нарича синдром на гладните кости, тъй като се дължи на засилено захващане на калций.

Алтернативен метод за лечение е алкохолното склерозиране. Прилага се при болни, които не желаят да се оперират или при които е невъзможно. В жлезата се инжектира няколко пъти абсолютен, чист алкохол, за да се намалят размерите й и да се понижи производството на паратхормон. Подборът на пациенти за това лечение се прави много внимателно, тъй като не винаги може да измести операцията. Използва се и лечение с високоинтензивен ултразвук, но то също може да не е успешно.

Има и медикамент, с който може да се понижи нивото на паратхормона и на калция в кръвта, а понякога и да се намалят размерите на самата жлеза. Лечението е палиативно, т. е. води до контрол на лабораторните отклонения и клиничните прояви. Използва се, когато нивата на паратхормона и калция са много високи и се налага да се свалят, преди да се оперира пациентът. Хипопаратиреоидизъм се наблюдава при понижена функция на паращитовидна жлеза и съответно намалено производството на хормон. Най-честа причина за това е оперативна намеса, обикновено поради заболявания на щитовидната или паращитовидните жлези.

Възможно е отстраняване по погрешка или целево на паращитовидна жлеза. При около 2% от оперираните поради заболяване на щитовидната жлеза се случва след операцията да има недостиг на паратхормона поради увреждане на паращитовидните жлези. Когато хипопаратиреоидизмът настъпи след операция, има два варианта. Ако се отстранят паращитовидните жлези, състоянието се проявява веднага поради рязкото спадане на калция в кръвта – появяват се гърчове и спазми. Ако калцият в кръвта намалее бързо, състоянието е животозастрашаващо.

Нелекуван, бързо настъпващият хипопаратиреоидизъм може да доведе до смърт

Вторият вариант е когато жлезите са си там, но фиброзиране на съдовете довежда до тяхното бавно загиване и тогава състоянието настъпва постепенно. Ако се появи пациент с оплаквания за изтръпване, мравучкане и има белег от операция на шията, веднага трябва да се провери за хипопаратиреоидизъм, подчертава ендокринологът.

Идиопатичен хипопаратиреоидизъм може да се прояви при здрави и неоперирани хора. Той обикновено е с автоимунен характер. Настъпва бавно и незабележимо. Оплакванията са изтръпване и мравучкане на краката, ръцете, около устата, спазми, гърчове, особено при емоционално напрежение, когато се променя нивото на калция в кръвта.

„При бавно настъпващият хипопаратиреоидизъм пациентите се адаптират към спадащите нива на калция и свикват да живеят със симптомите. Откриваме понякога нива на калций наполовина по-ниски от обичайните, които иначе са несъвместими с живота“, казва д-р Шинков.

При хипопаратиреоидизъм могат да настъпят отлагания на калциеви соли в различни органи, включително в мозъка, меките тъкани, бъбреците, очите и на други места. Нарушава се нервно-мускулната проводимост и възбудимостта на сърдечния мускул. При тези болни има промени в електрокардиограмата, може да настъпят аритмии, а по-тежките случаи да са фатални.

„Лечението на хипопаратиреоидизма по цял свят е с активни форми на витамин D. Защо това е така? Паратхормонът стимулира ензима, който активира витамина в организма -обяснява специалистът. – При липсата на паратхормон не се образува активен витамин D, който също е хормон, участващ в калпиево-фосфорната обмяна. Като даваме готовия активен витамин D, се заобикаля потребността от паратхормон и се компенсират отклоненията при тези болни.“