Хроничният синузит (риносинуит) е възпаление на носа и околоносните кухини, което продължава повече от 12 седмици. Когато към него се добавят и носни полипи – меки, доброкачествени образувания в носната кухина – заболяването често протича по-тежко и значително влошава качеството на живот. Много пациенти живеят с постоянно запушен нос, намалено или напълно изгубено обоняние, стичане на секрет към гърлото и чувство за напрежение в лицето. Не са редки и хроничната кашлица, умората и нарушенията на съня.
Д-р Мариана Мандажиева, алерголог, е един от специалистите, които прилагат биологични терапии при пациенти с упорито и хронично възпаление в носа с полипи. Тя приема пациенти в МЦ „Искър“ на ул. Димитър Хаджикоцев 88, кв. Лозенец, София.
Може да запишете час за преглед при нея с направление или свободен прием тел. 0877589040 или в Супердок. Д-р Мандажиева ще назначи необходимите изследвания за точна диагноза и ще предпише необходимото лечение.
Заболяването е свързано с прекомерна активност на имунната система — особено на т.нар. тип 2 възпаление. Именно тук влизат в действие биологичните лекарства: те блокират конкретни молекули, участващи в този тип възпаление, като така намаляват полипите и подобряват симптомите.
Какво са биологичните лекарства?
Биологичните лекарства са специални антитела, произведени в лаборатория, които действат точно насочено – блокират конкретна молекула, участваща в развитието на болестта. За разлика от кортикостероидите (кортизоновите препарати), тези терапии не потискат целия имунен отговор, а изключват само определена вредна сигнална верига. Прилагат се чрез инжекция (подкожно), обикновено веднъж на 2–4 седмици или дори по-рядко. Лечението е дългосрочно и изисква редовни прегледи за оценка на ефекта.
Биологичните лекарства влизат в съображение, когато:
- Имате тежки или повтарящи се носни полипи въпреки редовното ползване на носни кортикостероидни спрейове;
- Вече сте имали операция за полипи, но те са се върнали;
- Симптомите значително влошават качеството ви на живот (сън, работа, обоняние);
- Имате съпътстваща астма, която не се контролира добре.
Решението се взима заедно с УНГ-специалист или алерголог след задълбочена оценка.
Кои са одобрените биологични лекарства?
Към момента за лечение на хроничен синузит с носни полипи са налични шест биологични препарата. Ето кои са те и какво може да очаквате от лечението с тях.
1. Дупилумаб
Дупилумаб блокира едновременно два важни сигнала на възпалението (IL-4 и IL-13) и е единственото лекарство с директно действие върху две ключови молекули наведнъж. Смятан е за препарат с най-силни доказателства при синузит с полипи.
Какво показват изследванията:
В проучвания с над 700 пациенти полипите намаляват значително, носната запушеност се подобрява, а стойностите на скенера на синусите се нормализират. При пациенти с едновременна астма се подобряват и горните (нос/синуси), и долните (бели дробове) дихателни пътища — т.нар. единен дихателен път. Дългосрочни данни (до 2 години) показват, че ефектът се поддържа. При добър контрол е изследвана и по-рядка инжекция (веднъж месечно), без значимо влошаване. В директно сравнение с омализумаб показва по-добри резултати при пациенти с тежко заболяване и съпътстваща астма.
Как се прилага
Дупилумаб е под формата на инжекция, прилагана веднъж на 2 седмици. Може да се прави самостоятелно вкъщи след обучение. Най-чести странични ефекти: реакции на мястото на инжектиране, дразнене на очите (конюнктивит), ставни болки.
2. Омализумаб
Омализумаб блокира IgE — антителото, свързано с алергичните реакции. Подходящ е особено за пациенти с висока алергична натовареност (висок IgE в кръвта).
Какво показват изследванията:
Намалява полипите, подобрява постоянно запушения нос и значително повишава качеството на живот — пациентите отчитат около 21-25 точки подобрение по стандартен въпросник срещу само 6-9 точки при плацебо. При спиране на лечението ефектът постепенно намалява, но остава по-добре спрямо изходното ниво — т.е. ако спрете, болестта може да се върне, но не веднага и не напълно. Данни от реалната практика потвърждават ползата и при пациенти с алергична астма, лекувани предимно за синузита.
Как се прилага
Омализумаб също е инжекция, прави се на всеки 2 или 4 седмици. Дозата зависи от теглото и нивото на IgE в кръвта и се изчислява индивидуално. Важно: макар и много рядко, може да причини тежка алергична реакция (анафилаксия) — първите инжекции се правят в медицинско заведение с наблюдение.
3. Меполизумаб
Меполизумаб блокира IL-5 — молекулата, която произвежда и активира еозинофилите. Еозинофилите са белите кръвни клетки, намиращи се в голям брой в носните полипи и причиняващи хроничното възпаление.
Какво показват изследванията:
В проучването SYNAPSE (407 пациенти, 52 седмици) с пациенти, кандидати за повторна операция: намалява полипите и носната запушеност значимо. Особено важен резултат: значително намалява вероятността за включване в листа за операция — около 14% срещу 29% при плацебо. Операцията не е окончателно лечение и полипите нерядко рецидивират след нея. Реалносветови данни от европейски регистър (110 пациенти) потвърждават подобрение на полипите, симптомите, обонянието и контрола на астмата след 12–24 месеца.
Как се прилага
Инжекция веднъж месечно. Най-чести странични ефекти: болки в гърлото, ставни болки. Важно е постепенното намаляване на кортикостероиди, ако ги ползвате дълготрайно.
4. Тезепелумаб
Тезепелумаб е единственото лекарство, блокиращо TSLP — сигнал, задействан още в самото начало на алергичния и възпалителния процес, преди да се активират всички останали вериги. Затова може да се прилага при по-широк спектър от пациенти.
Какво показват изследванията:
В голямото проучване WAYPOINT (408 пациенти, 52 седмици): значимо намаляване на полипите, усещането за запушен нос, промени на скенера и подобряване на обонянието и качеството на живот. Най-впечатляващ резултат: само 0.5% от пациентите на тезепелумаб са имали нужда от операция срещу 22.1% в контролната група. Особено подходящ при пациенти с тежко рецидивиращо заболяване, при което другите варианти са ограничени.
Как се прилага
Инжекция веднъж на 4 седмици. Най-чести странични ефекти: симптоми на настинка (хремав нос), инфекции на горните дихателни пътища, кървене от носа. Живи ваксини не трябва да се прилагат по време на лечението — информирайте лекаря преди ваксинация.
5. Бенрализумаб
Бенрализумаб блокира рецептора на IL-5 и ефективно изчерпва еозинофилите от тъканите. Одобрен е основно за тежка еозинофилна астма; данните при носни полипи са по-ограничени в сравнение с останалите.
Какво показват изследванията:
В проучването OSTRO (413 пациенти) намалява значимо полипите и симптоми на запушен нос. Не постига убедително подобрение на качеството на живот и не намалява достатъчно ясно необходимостта от операция или кортикостероиди — за разлика от останалите биологични лекарства. Биологично действа много добре (изчерпва еозинофилите почти напълно), но ефектът при носни полипи е по-слабо изразен спрямо другите молекули.
Как се прилага
Инжекция на всеки 8 седмици (след начален период с по-чести дози — на всеки 4 седмици за 3 дози). Профилът на безопасност е добър. По-подходящ при пациенти с тежка еозинофилна астма като основно оплакване.
6. Депемокимаб
Депемокимаб е нова молекула, блокираща IL-5, разработена специално за много рядко дозиране — само два пъти годишно.
Какво показват изследванията:
В проучванията ANCHOR-1 и ANCHOR-2 (528 пациенти): статистически значимо намаляване на полипите и запушен нос след 1г. Основното предимство е удобството на режима с дозиране само 2 пъти годишно. Все още е относително нова молекула и дългосрочните данни са по-ограничени.
Как се прилага
Инжекция само 2 пъти годишно — идеален за пациенти с трудности при чести посещения или инжекции. Основни странични ефекти: реакции на мястото на инжектиране.
Безопасни ли са биологичните лекарства за синузит с полипи?
Всички биологични лекарства са преминали строги клинични проучвания и профилът им на безопасност е добър. Ето най-важното:
- Сериозни нежелани реакции са редки. В проучванията те са сходни между лекуваните пациенти и тези на плацебо.
- Тежка алергична реакция (анафилаксия): рядка, но описана — особено при омализумаб. Затова първите инжекции обикновено стават под наблюдение в клиника.
- Очни симптоми (конюнктивит): по-чести при дупилумаб, обикновено леки и лечими с очни капки.
- Инфекции на горните дихателни пътища: по-чести при тезепелумаб, обикновено леки.
- Ставни болки: могат да се появят при различните препарати, но рядко водят до спиране.
- Живи ваксини (напр. срещу варицела, морбили) не трябва да се прилагат по време на биологично лечение — винаги уведомявайте лекаря си преди ваксинация.
Как се проследява лечението?
Биологичното лечение изисква редовна оценка, обикновено на всеки 6 месеца. Алергологът оценява дали полипите са намалели. Връща ли се обонянието, как се чувства пациентът по отношение на дишане, сън, качество на живот, намаляла ли е нуждата от кортикостероидни таблетки или операция са други въпроси за контролния преглед. Ако лечението работи добре, периодичните прегледи продължавта. При недостатъчен ефект лекарят може да предложи промяна на стратегията или смяна на биологичното лекарство.
Важно: Тази статия е изготвена с образователна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация. Консултирайте се с вашия алерголог за персонализирана преценка.
Редактор Ина Димитрова
Снимка: Freepik, архив