Захарният диабет, високото кръвно налягане и нарушеният липиден профил рядко съществуват поотделно. При много хора, особено след 50-годишна възраст, те се появяват едновременно и взаимно усилват вредното си въздействие върху организма. Именно затова специалистите са категорични, че тези състояния трябва да се лекуват паралелно и да се проследяват системно. „Ако не се лекуват едновременно, се получава пробив, който се проявява или като инфаркт, или като инсулт“, подчертава ендокринологът проф. Михаил Боянов.
Два пъти по-висока смъртност у нас от сърдечносъдови заболявания
Този акцент идва на фона на тревожни данни за сърдечно-съдовото здраве в България. Над 60% от смъртните случаи у нас са вследствие на сърдечно-съдови заболявания, което е приблизително два пъти повече в сравнение с редица европейски държави. Според проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, „основните убийци на българското население са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и инсултът“, а причината не е липсата на лечение, а неговият недостатъчен контрол. Той допълва, че „най-доброто лекарство е изпитото лекарство“, като подчертава колко решаващо е придържането към терапията.
Проблемът с контрола на заболяванията е ясно видим при артериалната хипертония. Близо 2.4 милиона българи живеят с високо кръвно налягане, но едва малка част от тях постигат реален контрол върху стойностите. Част от пациентите не знаят за заболяването си, други не се лекуват, а трети приемат медикаменти, но без да постигнат необходимия ефект. „Това уврежда сърцето, мозъка и съдовете в цялото тяло“, предупреждава проф. Карамфилов.
Много пациенти нямат реална представа за придържане към назначеното лечение
Проф. Арман Постаджиян обръща внимание на още един съществен проблем – разминаването между усещането на пациентите и реалността. По думите му голяма част от хората са убедени, че спазват терапията си, но реалният процент на контролирано кръвно налягане остава незадоволително нисък. „Диагностиката и лечението се извършват добре, но проблемът е в контрола на терапията“, подчертава той и допълва, че без фокус върху този аспект трудно може да се очаква реално подобрение.
Темата за придържането към лечението е централна и според проф. Иван Груев. Той цитира данни, които показват колко рано се губят пациенти още в началото на терапията. „12% от пациентите въобще не изпълняват предписаната рецепта, а други 12% се отказват след като прочетат листовката. Така още преди да е започнало лечението, губим почти една четвърт от хората“, обяснява той. До края на първата година на терапията само около половината пациенти продължават да приемат предписаните лекарства.
В този контекст проф. Михаил Боянов обръща внимание и на още един често срещан проблем – неправилното разбиране за хроничните заболявания. „Много пациенти смятат, че когато даден показател се нормализира, лечението може да спре. Това не е вярно – показателят е в норма, защото се приемат лекарства“, казва той. По думите му тези медикаменти се приемат дългосрочно и не водят до пристрастяване, но изискват постоянство.
Вижте още: Ренална денервация – метод за лечение на резистентно високо кръвно
Кога при високо кръвно има риск от инсулт?
Комбинираните лекарства помагат за спазване на терапията
Един от начините да се улесни пациентът е чрез намаляване на броя на таблетките. „Когато броят на лекарствата надмине шест на ден, дори за лекар става трудно да следи дали е приел всичко“, отбелязва проф. Боянов и посочва значението на комбинираните медикаменти, които съчетават няколко активни съставки в една таблетка.
От гледна точка на общопрактикуващите лекари, ключът към по-добър контрол е в редовното проследяване. „Съществуващите лекарства са добри, но ако пациентите не се придържат към тях, не се извличат максимални ползи“, казва д-р Станимир Качешмаров. Той подчертава, че пациентите трябва да познават стойностите на кръвното си налягане и да знаят кога да потърсят лекарска помощ. Важно е и използването на надеждни устройства за измерване, тъй като не всички апарати на пазара дават точни резултати.
Ранно начало на лечението помага за по-добър контрол на хроничните болести
Кардиологът д-р Генчо Арабаджиев насочва вниманието към рисковите фактори, върху които пациентите могат да повлияят. Той отбелязва, че макар възрастта и полът да не подлежат на промяна, фактори като тютюнопушене, затлъстяване, високо кръвно налягане и нарушения в липидния профил могат да бъдат контролирани. „Колкото по-рано започне терапията, толкова по-нисък е рискът от сърдечно-съдов инцидент“, подчертава той.
В крайна сметка всички специалисти се обединяват около една проста, но често подценявана истина – лечението работи само ако се прилага последователно. Контролът на диабета, кръвното налягане и холестерола не е еднократно действие, а процес, който изисква постоянство, информираност и активна роля от страна на пациента. Само така може да се намали рискът от тежки усложнения и да се преодолее разликата в сърдечно-съдовата смъртност между България и останалите европейски страни.
Редактор Илиана Ангелова