Сцинтиграфията е един от онези методи в медицината, които често звучат по-страшно, отколкото всъщност са. В действителност това е щадящо и много информативно изследване, което дава отговор на въпроси, на които други образни методи понякога не могат да отговорят. Най-важното, което трябва да се разбере, е че сцинтиграфията не показва само как изглежда даден орган – тя показва как той работи. Тази статия дава отговор на най-често задаваните въпроси от пациентите.
Финансовият въпрос често вълнува пациентите и те се питат колко струва сцинтиграфията и в частност костната сцинтиграфия, която се назначава може би най-често. Цените доста се промениха в последните няколко години. Освен това има значение дали изследването се прави само на един орган (например щитовидна жлеза, слюнчени жлези, бъбреци) или на целия скелет (костна сцинтиграфия). Болниците, които правят сцинтиграфия, не са толкова много – в София това са УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Александровска“, болница „Св. Наум“ (4-и километър), Аджибадем Сити Клиник и др. В болница „Св. Наум“ например ценоразписът от 2024 г. сочи цена на костна сцинтиграфия 150 лв., на щитовидна жлеза – 150 лв., на бъбреци – 110-140 лв. В болница Аджибадем Сити Клиник/ Токуда в момента цената на костна сцинтиграфия за 2026 г. без направление е 300 евро. Това включва и разчитане на резултатите от дежурния специалист.
Хубавото е, че сцинтиграфията – костна или друга, се поема като изследване от НЗОК. Пътят на пациента е следният – личният лекар издава направление за съответния специалист – ортопед, онколог, ревматолог. Той пък издава направление за конкретната сцинтиграфия. Трудното е, че в много болници дават часове за изследването след седмици и трябва предварително да се информирате за възможни дати и след това да получите направлението от специалист, за да не изтече срокът му. Той е 30 дни.
Какво представлява сцинтиграфията?
Сцинтиграфията е изследване от областта на нуклеарната медицина, при което в организма се въвежда малко количество радиоактивно вещество. Това вещество, наречено радиофармацевтик, се насочва към определени тъкани – например кости, щитовидна жлеза или бъбреци – и се натрупва в тях.
Специална камера, наречена гама камера, улавя излъчването от това вещество и създава образ. Разликата с рентген или скенер е съществена: тук не се вижда само структурата, а активността на тъканите. Това позволява да се открият промени много по-рано.
Вижте още: Коронарографията е метод за диагностика и лечение
Каква информация дава изследването?
Сцинтиграфията дава функционална информация. Тя показва дали даден орган работи нормално, дали има зони с повишена активност или обратно – области, в които функцията е намалена.
Когато в дадена зона има засилена активност, тя се визуализира като така наречените „горещи“ участъци. Това може да означава възпаление, туморен процес или повишен костен метаболизъм. Обратното – „студените“ зони – насочват към намалена функция, увредена или неактивна тъкан.
Точно тази способност прави сцинтиграфията особено ценна при ранно откриване на заболявания, проследяване на терапия и оценка на разпространението на процеси в организма.
Кога се назначава сцинтиграфия?
Лекарят назначава сцинтиграфия, когато има нужда от информация за функцията на орган, а не само за неговата форма.
Много често изследването се използва при съмнение за онкологични заболявания, особено за търсене на костни метастази. Но приложението му не се изчерпва с това. Сцинтиграфия се назначава и при заболявания на щитовидната жлеза, когато трябва да се прецени дали възел е активен или не, при бъбречни проблеми за оценка на функцията и оттичането на урината, както и при съмнение за белодробна емболия.
В практиката тя често се използва и при пациенти с неясна костна болка, при съмнение за скрити фрактури, възпаления или инфекции на костите.
Как протича изследването?
Процесът започва с поставяне на радиофармацевтика чрез венозна инжекция. Това е кратко убождане, подобно на вземане на кръв, и обикновено е единственият момент с лек дискомфорт.
След това следва период на изчакване. Той може да бъде няколко минути или няколко часа в зависимост от вида изследване. През това време веществото се разпределя и натрупва в органа, който трябва да бъде изследван.
Самото сканиране се извършва, докато пациентът лежи неподвижно. Камерата се движи около тялото или остава позиционирана над определена зона. Изследването не е шумно и не причинява болка. Единственото изискване е да се запази неподвижност за по-точен образ.
След приключване на процедурата пациентът може да се върне към нормалния си ритъм. Обикновено се препоръчва прием на повече течности, за да се изхвърли по-бързо използваното вещество.
Какво усеща пациентът?
За повечето хора сцинтиграфията преминава почти незабележимо. Освен краткото убождане в началото, няма други неприятни усещания. По време на сканирането не се усеща нито радиация, нито болка.
Някои пациенти споделят лек дискомфорт от лежането неподвижно или от по-дългото чакане, но това е по-скоро организационен, а не физически проблем.
Страничните реакции са редки. Възможно е да се появи леко гадене, замайване или умора, но това се случва рядко и обикновено преминава бързо. Алергичните реакции са изключително необичайни.
Специално място: сцинтиграфия на кости
Костната сцинтиграфия е един от най-често използваните варианти на метода. Тя показва участъците в костите, където има повишена активност на костния метаболизъм. Да, тя често се използва при съмнение за разсейки от онкологично заболяване. Но също толкова полезна е и в други ситуации – при неясна костна болка, при микрофрактури, които не се виждат на рентген, при възпаления или инфекции на костите, както и при някои метаболитни заболявания.
Важно е да се знае, че сцинтиграфията не поставя окончателна диагноза. Тя показва къде има проблем, но не винаги казва какъв точно е той. Затова често се комбинира с други изследвания. В крайна сметка специалистът, който е назначил изследването, ще постави диагнозата и ще вземе решение за лечението.
Безопасно ли е изследването?
Радиацията при сцинтиграфия е ниска и се счита за безопасна. Радиофармацевтикът се изхвърля сравнително бързо от организма. В повечето случаи няма ограничения след изследването, освен препоръката за по-добра хидратация.
Какво трябва да запомните?
Сцинтиграфията е метод, който дава ценна информация за функцията на органите и тъканите. Тя помага да се открият проблеми рано, да се уточни тяхното разпространение и да се проследи ефектът от лечението.
Макар често да се свързва с онкологията, тя има много по-широко приложение. А за пациента най-важното е, че изследването е спокойно, безболезнено и обикновено преминава без никакви неприятни усещания. Ако ви предстои такова изследване, най-доброто, което можете да направите, е просто да знаете какво да очаквате. А истината е, че в повечето случаи то минава по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Редактор Ина Димитрова
Снимки: Researchgate, Wikipedia и архив