Рискът от деменция може да се намали, ако консумираме подходящи храни. Това са част от изводите в ново проучване, публикувано в Nature Communications. Изследването, проведено от учени от King’s College London, показва, че добавянето на два вида пребиотични фибри – инулин и фруктоолигозахариди (FOS) към ежедневното хранене може да доведе до подобрение в паметта. Ползите са забелязани и при тестове, свързани с ранни признаци на болестта на Алцхаймер.
Първият автор на изследването, д-р Мери Ни Лохлайн, коментира: „Впечатляващо е, че наблюдаваме тези промени само за 12 седмици. Това разкрива значителен потенциал за подобряване на мозъчното здраве и паметта при застаряващото население. По-доброто разбиране на оста черва–мозък може да отвори нови възможности за по-здравословен и дълъг живот.“
Участниците изпълнявали упражнения със съпротивление и приемали протеинова добавка
Проучването е базирано на данни от TwinsUK – най-големия регистър на възрастни близнаци във Великобритания. В него са включени 36 двойки близнаци (общо 72 души) на възраст над 60 години. Участниците са разпределени на случаен принцип да приемат или пребиотична добавка, или плацебо в продължение на 12 седмици, като нито те, нито изследователите са знаели кой какво получава (двойно сляп дизайн).
Паралелно с това всички участници са изпълнявали упражнения със съпротивление и са приемали протеинова добавка с цел подпомагане на мускулната функция. Наблюдението е извършвано дистанционно чрез видео връзка, онлайн въпросници и когнитивни тестове.
Резултатите показват, че приемът на пребиотични фибри води до значими промени в чревния микробиом, включително увеличаване на полезни бактерии като Bifidobacterium. Тези промени вероятно са в основата на наблюдаваните ползи за мозъчната функция.
Особено интересен е фактът, че
участниците, приемащи фибри, се представят по-добре в тестове за когнитивни способности
– включително тестове за учене чрез асоциации, време за реакция и скорост на обработка на информация. Тези умения имат пряко значение за ежедневието, като например бърза реакция при движение в трафика или предотвратяване на падания.
Старшият автор, проф. Клеър Стивс, подчертава: „Тези растителни фибри са достъпни, безопасни и лесни за прием. Те биха могли да донесат ползи на широк кръг хора, особено в условия на ограничени ресурси. Следващата стъпка е да установим дали ефектите се запазват при по-дългосрочен прием и в по-големи групи.“
Пребиотиците инулин и фруктоолигозахариди (FOS) са естествени растителни влакнини, които не се разграждат в тънките черва, а достигат до дебелото черво, където „хранят“ полезните бактерии. Те се срещат в редица ежедневни храни, особено в растения, богати на разтворими фибри.
Основни източници на инулин
Инулинът е един от най-добре проучените пребиотици и се съдържа в:
- Цикория (корен от цикория) – най-богатият естествен източник; често се използва и като добавка
- Йерусалимски артишок (гулия) – изключително богат на инулин
- Чесън – освен антимикробен ефект, подпомага и микробиома
- Лук – особено суровият
- Праз – близък до лука, с подобен състав
- Аспержи – добър сезонен източник
- Банани (по-зелени) – съдържат и устойчиво нишесте, което също има пребиотичен ефект
Храни, богати на FOS (фруктоолигозахариди)
FOS често се срещат заедно с инулина, но могат да бъдат разглеждани и отделно:
- Лук и чесън – комбиниран източник на различни пребиотици
- Пшеница и пълнозърнести продукти – особено в по-нерафинирана форма
- Банани – особено неузрелите
- Артишок – както обикновен, така и йерусалимски
- Мед – съдържа малки количества естествени олигозахариди
Какво е важно да знаете
Термичната обработка може частично да намали съдържанието на пребиотици, затова умерената консумация на сурови или леко обработени зеленчуци има предимство. В същото време, за хора с чувствителни черва (например при синдром на раздразненото черво), по-високият прием на инулин и FOS може да доведе до подуване и дискомфорт.
Комбинирането на различни източници (например чесън, лук и пълнозърнести храни в едно хранене) подпомага по-голямо разнообразие на чревната микробиота, което е ключово за ефекта върху оста „черва–мозък“.
Редактор Илиана Ангелова
Източник: King’s College London
Снимка: Freepik