вторник, 23 юли, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеДеменция - видове и възможно лечение

Деменция – видове и възможно лечение

Деменцията се характеризира с прогресиращо нарушение на паметта и на други висши корови функции като афазия (нарушение на речта), апраксия (нарушение на двигателните умения), агнозия (нарушение на разпознаването и идентификацията), нарушение на планирането, организирането и изпълнението на сложни двигателни и поведенчески програми (екзекутивни функции). Тези когнитивни нарушения затрудняват социалните и професионалните дейности. Прогресират до степен, когато човекът не може спокойно да изпълнява всекидневните си дейности.  Налага се неговите близки да се грижат за него.

Вижте още: Над 7% от българите имат деменция

Деменциите са с тенденция за нарастване поради увеличение на относителния дял на възрастното население и имат голямо социално значение. От деменция боледуват 5% от хората над 65 г. и 20-40% над 85 г. Най-чести са т.нар. дегенеративни деменции, които са с неизяснена причина и механизми на развитие, имат прогресиращ и необратим ход независимо от провежданото понастоящем лечение. Най-честа е болестта на Алцхаймер (55%), следвана от съдовата деменция (15%), болестта с дифузни телца на Леви (10%), фронтотемпоралната деменция (10%), подкоровите дегенеративни деменции (5%). Останалите видове деменции са общо 5%. Те се дължат на дефицит на витамин В12 и на фолиева киселина, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), болест на Уилсън (нарушена обмяна на медта със засягане на черния дроб и мозъка), инфекции (сифилис, HIV и СПИН, болест на Якоб-Кройцфелд и нейния вариант луда крава), интоксикации (алкохолна злоупотреба, някои медикаменти, наркотици), черепномозъчни травми (например при боксьори), хидроцефалия с нормално налягане и др. Често има съчетание на съдова деменция и някоя от дегенеративните деменции (смесена деменция).

Съдовата деменция, наречена още атеросклеротична, се дължи на различни остри и хронични нарушения на мозъчното кръвообращение (например прекарани инсулти, т.нар. субкортикална атеросклеротична левкоенцефалопатия – левкоарайоза). Подкоровите дегенеративни деменции се наблюдават при болестта на Паркинсон, болестта на Хънтингтън, прогресивна супрануклеарна парализа, мултисистемна атрофия, кортикобазална дегенерация, като последните три заболявания са сравнително редки. В класификацията на деменциите се оформя и т.нар. леко когнитивно нарушение, при което се наблюдават леки паметови и други когнитивни нарушения, които са по-изразени в сравнение с други хора на същата възраст и образователно ниво. Голяма част от тези пациенти (70%) в бъдеще развиват деменция.

При диагностициране на деменциите е необходимо разграничаване с т.нар. умствена ретардация (изостаналост), при която има забавяне в психомоторното развитие още от детска възраст.

Диагнозата на деменциите в началото е трудна поради неспецифичните прояви, наподобяващи псевдоневрастенна и псевдодепресивна картина, но с прилагането на стандартизирани невропсихологични тестове и оценъчни скали може да се идентифицира степента и характерът на когнитивния дефицит, който трябва да се проследи в динамика. Със съвременните образни изследвания като компютърна томография (КТ) и магнитнорезонансна томография (МРТ) се визуализират прекарани инсулти особено в стратегически за паметта зони на мозъка, мозъчна атрофия (масивна при болестта на Алцхаймер), разширение на мозъчните стомахчета и други. С позитронна емисионна томография (ПЕТ) може рано в хода на болестта да се изясни видът на деменцията. С лабораторни методи се изследва функцията на щитовидната жлеза, нивото на витамин В12 и фолиева киселина в кръвта, липидният профил, хематологични и биохимични показатели, изследвания за хронични инфекции и интоксикации и др.

В повечето случаи деменцията е нелечима. Рядко се причинява от лечимо заболяване като хипотиреоидизъм, дефицит на витамини, възпалителни мозъчни заболявания, нормотензивната хидроцефалия (оперативно лечение), спиране употребата на някои медикаменти, на алкохол и на наркотици. В тези случаи лечението на основното заболяване подобрява когнитивните функции и предотвратява по- нататъшното влошаване.

Профилактика на дегенеративните деменции е невъзможна поради неизяснените причини и механизми на развитие. Част от тези деменции са генетично обусловени, което изисква подробна фамилна анамнеза и насочени генетични изследвания, които се предприемат в нашата клиника.

Много важна е профилактиката на съдовата деменция, която се припокрива с профилактиката на мозъчносъдовата болест. Необходимо е изясняване на рисковите фактори за мозъчна атеросклероза и тяхното повлияване.

С доказана значимост са следните рискови фактори – хипертония, диабет, тютюнопушене, повишени холестерол и триглицериди. Повишен хомоцистеин, сърдечни заболявания (предсърдно мъждене. миокарден инфаркт), затлъстяване, физическа неактивност, нерационално хранене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с медикаменти, хиперкоагулолабилитет (склонност към тромбози), орални контрацептиви, възпалителни процеси.

Доц. Олга Григорова, Клиника по неврология на Александровска болница

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -