
Особености на храненето при диабет – малки порции, повече фибри

Захарният диабет е хронично метаболитно нарушение, което води до повишени нива на кръвната захар. Болестта се дели на два основни вида:
Има и някои по-редки форми, например гестационен.
Вижте под текста линкове към всички статии по темата на сайта.
При захарен диабет симптомите зависят от стадия на болестта. В началото проявите са слаби или почти никакви. Типичните симптоми на диабет включват:
Диабет тип 2 много често започва, без изобщо да има някакви симптоми в началото. Затова обикновено се открива случайно по време на рутинни или профилактимни прегледи. Повечето болни нямат осезаеми симптоми и поради това изобщо не виждат причина за посещение при лекаря. При някои се открива едва, когато болестта вече е причинила някакво увреждане.
Такива последващи щети може например да засегнат:
По правило тип 2 засяга възрастните хора, затова го наричат и „старчески“. Напоследък обаче се разболяват и все повече млади хора поради вълната от затлъстяване.
При тип 1 симптомите често се появяват месеци след началото. Най-често тази форма на заболяването засяга млади хора. Симптомите се появяват, когато около 80% от инсулин-продуциращите клетки в панкреаса са унищожени. След този момент задстомашната жлеза вече не може да компенсира инсулиновия дефицит.
При тип 1 обаче симптомите обикновено са много по-изразени, отколкото при тип 2. Диабетната кома, причинена от изключително високи нива на кръвната захар, може да бъде първи признак за захарен тип 1. Симптомите на тази кома са:
Възможни последствия и усложнения
При повечето диабетици с времето настъпват увреждания, дори да започнат лечение. Въпреки това добрият контрол на кръвната захар може до голяма степен да предотврати последващи щети.
Засягането на малките кръвоносни съдове е една от основните причини за настъпване на уврежданията. При захарната болест организмът не може сам да регулира правилно кръвната глюкоза. Нивата й са непостоянни и когато се увеличи, уврежда малките кръвоносни съдове (капиляри). При диабетна микроангиопатия стените на съдовете стават пропускливи, така че може да се получи кървене. В допълнение се появята удебеляване на стените на съдовете, което може да доведе до усложнения като съдови запушвания и нарушения на кръвообращението.
Диабетната микроангиопатия е особено често срещана и може да засегне:
Двете основни форми – тип 1 и тип 2 имат различни причини.
Само около пет процента от диабетиците са с тип 1. Днес има всички основания да се смята, че диабет тип 1 е автоимунно заболяване. То възниква, когато имунната система започва да атакува собствени структури на тялото – в случая панкреаса. Предполага се, че за това допринасят някои генетични фактори и вирусни инфекции. Други възможни причини винаги са били обект на медицински дискусии.
Почти всички хора със захарен тип 1 имат специални характеристики на белите си кръвни клетки: така наречените HLA характеристики DR 3 и DR 4. Смята се, че генетичните предразположения играят важна роля при захарен диабет тип 1. Въпреки това, има много хора, които носят тази генетична информация, но не развиват автоимунен диабет. Генетичната предразположеност е само един от многото фактори, които благоприятстват заболяването.
Експертите смятат, че някои вирусни инфекции също допринасят за появата на захарен диабет тип 1 – например заушка и рубеола. Химикали или токсини също се обсъждат като възможни допълнителни фактори, които след това отключват автоимунна реакция в генетично предразположените хора.
Тогава имунната система започва да образува антитела срещу определени клетки на панкреаса: бета-клетките, които произвеждат инсулин. Антителата постепенно ги увреждат и отделянето на инсулин силно намалява. От началото на заболяването до появата на първите симптоми може да минат седмици, месеци или дори години.
Диабет тип 2 основно се причинява от нарушено действие на инсулина върху клетките. Панкреасът освобождава инсулин след хранене. При „старческия“ диабет рецепторите за инсулина върху клетките губят своята чувствителност и не реагират, стават резистентни на инсулина. Той не може да се свърже с рецептора, което отваря клетката, за да приеме тя захарта и да я използва като гориво. Този „дефект“ води до рязко повишаване на нивото на кръвната захар рязко след хранене.
Една от най-често срещанте причини за инсулинова резистентност е постоянно увеличеният прием на храна и честото повишаване на кръвната захар. Панкреасът е принуден постоянно да отделя все повече инсулин, което го изтощава с времето. Около 80% от диабетици тип 2 са с наднормено тегло. Индекс на телесна маса от 30 или повече (затлъстяване) се счита за ключов рисков фактор за развитието на тази форма на захарен диабет.