Захарният диабет е хронично метаболитно нарушение, което води до повишени нива на кръвната захар.  Болестта се дели на два основни вида:

• диабет тип 1 (сравнително рядък);
• диабет тип 2, който се среща при 95% от случаите.

Има и някои по-редки форми, например гестационен.

Вижте под текста линкове към всички статии по темата на сайта.

Кои са типичните симптоми

При захарен диабет симптомите зависят от стадия на болестта. В началото проявите са слаби или почти никакви. Типичните симптоми на диабет включват:

• силна жажда;
• отпадналост, умора;
• повишено уриниране;
• сърбеж;
• пристъпи на остър глад;
• зрителни нарушения;
• чувствителност към инфекции.

Диабет тип 2 много често започва, без изобщо да има някакви симптоми в началото. Затова обикновено се открива случайно по време на рутинни или профилактимни прегледи. Повечето болни нямат осезаеми симптоми и поради това изобщо не виждат причина за посещение при лекаря. При някои се открива едва, когато болестта вече е причинила някакво увреждане.

Такива последващи щети може например да засегнат:

• ретината (диабетна ретинопатия);
• бъбреците (диабетна нефропатия);
• нервите (диабетна невропатия);
• еректилна дисфункция;
• нарушения в менструалния цикъл.

По правило тип 2 засяга възрастните хора, затова го наричат и „старчески“. Напоследък обаче се разболяват и все повече млади хора поради вълната от затлъстяване.

При тип 1 симптомите често се появяват месеци след началото. Най-често тази форма на заболяването засяга млади хора. Симптомите се появяват, когато около 80% от инсулин-продуциращите клетки в панкреаса са унищожени. След този момент задстомашната жлеза вече не може да компенсира инсулиновия дефицит.

При тип 1 обаче симптомите обикновено са много по-изразени, отколкото при тип 2. Диабетната кома, причинена от изключително високи нива на кръвната захар, може да бъде първи признак за захарен тип 1. Симптомите на тази кома са:

• безсъзнание;
• типичен мирис на издишан въздух след ацетон (подобно на отстраняващия лак за нокти или много зрели плодове).

Възможни последствия и усложнения

При повечето диабетици с времето настъпват увреждания, дори да започнат лечение. Въпреки това добрият контрол на кръвната захар може до голяма степен да предотврати последващи щети.

Увреждане на малки кръвоносни съдове (микроангиопатия)

Засягането на малките кръвоносни съдове е една от основните причини за настъпване на уврежданията. При захарната болест организмът не може сам да регулира правилно кръвната глюкоза.  Нивата й са непостоянни и когато  се увеличи, уврежда малките кръвоносни съдове (капиляри). При диабетна микроангиопатия стените на съдовете стават пропускливи, така че може да се получи кървене. В допълнение се появята удебеляване на стените на съдовете, което може да доведе до усложнения като съдови запушвания и нарушения на кръвообращението.

Диабетната микроангиопатия е особено често срещана и може да засегне:

• ретината на окото (диабетна ретинопатия);
• бъбреците (диабетна невропатия).

Причини за възникване на диабет

Двете основни форми – тип 1 и тип 2 имат различни причини.

Захарен диабет тип 1

Само около пет процента от диабетиците са с тип 1. Днес има всички основания да се смята, че диабет тип 1 е автоимунно заболяване. То възниква, когато имунната система започва да атакува собствени структури на тялото – в случая панкреаса. Предполага се, че за това допринасят някои генетични фактори и вирусни инфекции. Други възможни причини винаги са били обект на медицински дискусии.

Почти всички хора със захарен тип 1 имат специални характеристики на белите си кръвни клетки: така наречените HLA характеристики DR 3 и DR 4. Смята се, че генетичните предразположения играят важна роля при захарен диабет тип 1. Въпреки това, има много хора, които носят тази генетична информация, но не развиват автоимунен диабет. Генетичната предразположеност е само един от многото фактори, които благоприятстват заболяването.

Експертите смятат, че някои вирусни инфекции също допринасят за появата на захарен диабет тип 1 – например заушка и рубеола. Химикали или токсини също се обсъждат като възможни допълнителни фактори, които след това отключват автоимунна реакция в генетично предразположените хора.

Тогава имунната система започва да образува антитела срещу определени клетки на панкреаса: бета-клетките, които произвеждат инсулин. Антителата постепенно ги увреждат и отделянето на инсулин силно намалява. От началото на заболяването до появата на първите симптоми може да минат седмици, месеци или дори години.

Захарен диабет тип 2

Диабет тип 2 основно се причинява от нарушено действие на инсулина върху клетките. Панкреасът освобождава инсулин след хранене. При „старческия“ диабет рецепторите за инсулина върху клетките губят своята чувствителност и не реагират, стават резистентни на инсулина. Той не може да се свърже с рецептора, което отваря клетката, за да приеме тя захарта и да я използва като гориво. Този „дефект“ води до рязко повишаване на нивото на кръвната захар рязко след хранене.

Една от най-често срещанте причини за инсулинова резистентност е постоянно увеличеният прием на храна и честото повишаване на кръвната захар. Панкреасът е принуден постоянно да отделя все повече инсулин, което го изтощава с времето.  Около 80% от диабетици тип 2 са с наднормено тегло. Индекс на телесна маса от 30 или повече (затлъстяване) се счита за ключов рисков фактор за развитието на тази форма на захарен диабет.