сряда, 27 март, 2024
- Реклама -
НачалоИнтервюДиабетно стъпало - какво да правим, за да не станат рани

Диабетно стъпало – какво да правим, за да не станат рани

Какво представлява диабетното стъпало?

Диабетното стъпало е едно от най-неприятните усложнения при захарна болест. Става дума за състояние, провокирано от различни болестни промени в долните крайници и стъпалата. Свързани са с прогресирането на диабет тип 2, който води до дегенерация на кръвоносните съдове. Променя се чувствителността на периферните нерви. Високи нива на кръвната захар в продължение на години водят подобни изменения. Лечението на диабетното стъпало е предизвикателство, затова трябва да започне възможно най-рано.

В това интервю проф. Андрея Андреев, съдови хирург, коментира най-честите въпроси за диабетното стъпало, свързаси със симптоми, лекарства, болки и други. Проф. Андреев приема пациенти в Медицински център „Искър“ в София, може да запишете час за преглед на тел. 0877589040.

Неизбежно ли е това усложнение?

При диабет тип 2 става дума за заболяване, което засяга по някакъв начин целия организъм – органите и системите. Особено висок е рискът от увреждане на периферните нерви и артерии. В медицината се наричат полиневропатия, микроангиопатия и макроангиопатия. 

За съжаление диабетното стъпало не е просто някакво неудобство в битовия смисъл. Става дума за усложнение, при което може да се стигне до ампутиране на пръсти или дори цяло стъпало. Според данни от Съединените щати всяка година близо 5 процента от пациентите с диабет развиват рани по стъпалата. Един процент от тях стигат до ампутация. Рискът е висок, но при навременни мерки на пациентите може да се спестят много болки заради диабетното стъпало,  неудобства и травмиращи манипулации. 

Как точно възниква диабетното стъпало?

Изтръпване и намалена, дори липсваща чувствителност на краката издават периферната невропатия. За съжаление понякога тя започва да се развива още преди човек да узнае, че е болен от диабет. 

При някои хора напълно липсва сетивност. Дори да се убодат на нещо, да се наранят, няма да разберат веднага. Често срещана ситуация е когато в обувката влезе малко камъче. Човекът ходи така цял ден и не усеща дразнене, болка. Разбира, чак когато види раната. 

Кожата на хората със захарен диабет е по-суха и уязвима при натиск и триене. Дори да се образува малко мехурче на ходилото и то се пукне, лесно може да се получи инфектирана рана. 

Язвите при диабетно стъпало се появяват на характерни места, където пада най-голяма тежест при ходене. Може да се появят и отстрани на стъпалата при стягащи обувки. 

Периферната съдова болест може да се опише като най-рискова за диабетиците. Тя влошава кръвообращението и уврежда допълнително периферните кръвоносни съдове, особено артериите на краката. Не са редки случаите, когато те се стесняват. Може дори напълно се запушат. За всичко това допринасят високата кръвна захар и преждевременната прогресия на атеросклерозата. 

Периферната съдова болест трябва да се открива колкото се може по-рано и да се приложи адекватно лечение. От нея идва най-големият риск за  ампутация на крайника. 

Диабетното стъпало има ли ясно изразени симптоми?

Да, всеки опитен съдов специалист може да разпознае диабетното стъпало още по неговия вид. Ако няма запушване на артериите, то е розово, топло, сухо, леко оточно. Има запазени артериални пулсации. Често се вижда типична кръгова атонична рана на ходилото – в основата на пръстите по средата на “възглавничките”.

По-различен е видът на диабетното стъпало, когато има и периферна съдова (артериална) болест:

  • Ходилото е студено;
  • Наблюдава се ливидно-червеникаво оцветяване по ръба. При повдигане на крайника то изчезва – нарича се „пасивна хиперемия”; 
  • Има атрофична кожа и нокти; 
  • На по-късен етап се появяват некрози (гангрени) и/или атонични рани предимно по върха на пръстите; 
  • Липсва артериален пулс на двете артерии на стъпалото.
Язвичките се появяват на характерни места.

При какъв специалист е най-добре да отиде пациент с диабетно стъпало?

С лечението на такива пациенти са ангажирани различни специалисти – ендокринолог, невролог, кардиолог, бъбречен или очен специалист. Когато говорим специално за диабетно стъпало, правилният специалист е съдов хирург. Ако бъде посетен навреме, още преди появата на рани, той може да препоръча адекватно лечение на периферната съдова болест.  

Има много неща, които може да се направят, има лекарства, с които се човек може да се предпази от тежки инфекции и ампутация при диабетно стъпало.

Съдовият хирург може да направи точна оценка на артериалната исхемия. Артериите на диабетиците са калцифицирани, което затруднява преценката. Може данните от измерване на периферното артериално налягане да не са съвсем коректни и това трябва да се вземе предвид.

Правят се още измервания на парциалното налягане на кислорода на гърба на стъпалото или на артериалното налягане в артериите на пръстите.  Така преценката е по-точна.

Какво е лечението при диабетно стъпало? 

Няма универсални лекарства за диабетно стъпало. На първо място е важно да се постигне добър контрол на кръвната захар. При вече появили се ранички терапията се съобразява с вида и тежестта на язвичката. Зависи и дали има инфекция. При по-леките, повърхностни рани само се маха мъртвата тъкан. При по-дълбоки язвички, които вече са инфектирани, може да се стигне до постъпване в болница с назначаване на антибиотично лечение. 

Образните изследвания помагат да се прецени дали е възможна артериална реконструкция, както и нейният вид. Тя може да е:

  • дълъг автовенозен байпас (дори до стъпалните артерии), 
  • пластика на бедрената артерия, 
  • ендоскопска дилатация на артериални стенози с или без стентиране,
  • комбинация от изброените техники. 

Днес дори най-дългите байпас-операции демонстрират добри късни резултати със спасяване на крайника в над 80% от случаите.

Дайте съвети! Как диабетиците да се грижат правилно за стъпалата си?

Поддържането на хигиената на краката и особено на стъпалата е много важно. Повечето диабетици имат невропатия, която е свързана с намалена чувствителност. Някои хора може да се набодат, наранят, без да усетят. Затова стъпалата грябва да се оглеждат често дори за миниатюрни ранички.

Трябва да се носят удобни и широки обувки, които не притискат стъпалата и не правят мазоли. Да се спазва стриктна хигиена на ходилата. Ноктите се обработват внимателно без остри инструменти, които могат да наранят кожата. Гъбичните инфекции се лекуват веднага. 

Ако вече има рани, не е добре да се стъпва върху тях. Може да се носят специални стелки, в които има изрязана дупка на мястото на язвата. В случай, че язвата не заздравява и е налице увреждане на периферните съдове на краката, непременно трябва да се посети съдов хирург.

Автор Ина Димитрова

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -