Често се говори за силен имунитет, за неговото подсилване и укрепване. Правят се отвари от билки, пият се добавки с витамини и минерали. От какво обаче наистина зависи добрият имунитет? За отговор потърсихме проф. Елисавета Наумова, началник на Клиника по имунология в Александровска болница. По-рано тя обясни, защо някои хора не образуват антитела след ваксина или боледуване, както и кой имунитет е по-добър – след имунизация или след преболедуване?
Защо някои хора не образуват антитела след ваксина или боледуване?
Гените определят само 25% от имунитета, останалото е начин на живот и околна среда
Добрият имунитет зависи от различни фактори. Един от ключовите е възрастта, защото има биологични процеси, характерни за различните години от живота. Знае се, че бебетата той е незрял, но до към 7-тата година интензивно се развива. При тийнейджърите достига пълно развитие, задържа това добро ниво на средната възраст, а след това при хората над 60-65 г. неговите отбранителни способности постепенно силата на имунитета намалява. Това е естествен биологичен цикъл не само на имунитета, но и на всички системи в организма.
Около 75% от факторите са свързани с начина на живот и околната среда. Затова има различна продължителност на живота в различните страни. Тя е свързана с начина на хранене, физическо движение, контрол на стреса, ментални упражнения. Влияние оказват и вредни фактори на средата.
Има обаче и 25%, свързани с нашите гени. Доброто здраве и имунитет имат известна генетична предиспозиция. Но това не бива да се гледа с някакъв фатализъм. Например физическите упражнения повишават титъра на антителата. Създават се по-добър антителен отговор, поддържа се цитокиновият баланс, съотношение между наивни и паметови клетки. Подобрява се състоянието на имунната система, това е доказано.
Може ли да изследваме имунитета си и как
Биологичната възраст и в частност имунологичната не се припокрива с хронологичната. Може да има възрастни хора с по-млад организъм, а може да има и млади хора с бързо остаряваща имунна система.
Българската асоциация по клинична имунология се е заела с разработването на програма за опазване на имунното здраве на хората в България, посочва проф. Наумова. Когато се познава състоянието на имунната система, възможностите за превенция на развитието на заболявания и ранната им диагностика дават възможност за своевременно лечение.
Специалистите настояват изследването на имунната компетентност да стане задължително в пет различни периода от живота, да е част от профилактичния пакет. То може да се назначава от личния лекар с направление, което се плаща от НЗОК. Тази профилактика на имунното здраве е ключова за осигуряване на равен достъп до адекватна и навременна имунодиагностика и имунотерапия.
Два основни пътя, по които имунната система ни защитава
Имунната система използва два основни механизма, за да защитава организма от болестотворни причинител. Първият е чрез антитела, които се изработват от В-лимфоцитни клетки, а вторият – чрез Т-лимфоцитите които разпознават вътреклетъчните антигени, представени на повърхността на самите клетки.
Функцията на Т-клетките е да разпознаят и убият инфектираните клетки и така да попречат на инфекцията да се разпространи в тялото. Наред с първия активен имунен отговор, се създават и т. нар. паметови В-клетки, които запазват информацията, че организмът се е срещнал с този вирус. При повторна среща със съответните микроби имунната система може да отговори по-бързо и ефективно.
Например хора, които в детството си са боледували от морбили, варицела, няма да се разболеят или ще карат леко, ако се срещнат отново с тези причинители. Паметовите клетки могат да живеят около 40-50 г., а може би и повече, посочва проф. Наумова. Те много бързо идентифицират болестотворния причинител и образуват вторичен отговор.
Част от Т-клетките, които първи атакуват микробите, след това остават в „спящо“ състояние. Някои отиват в лимфните възли, а други се настаняват в кожата и лигавицата, за да действат по-бързо при нова среща със същия причинител. Това важи и за коронавируса. Например за първата епидемия от SARS-Cov-1, която не се разпространи извън Азия, има научни публикации, че са установени паметови Т-клетки в лимфните възли 10 г. по-късно. Колко дълго ще са ефективни и силни те обаче зависи от вида на самите вируси и бактерии.
Редактор Ина Димитрова