Реакциите към храни може да бъдат различни – от кожни прояви, отоци до симптоми в стомашно-чревния тракт. Често хората говорят за хранителна алергия и непоносимост като за едно и също нещо. Разлики обаче има, и то съществени. Най-важното по тази тема коментира д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на Медицински център „Искър“. Телефон за записване на час 0877 58 90 40.
Д-р Мандажиева, как да различим хранителната алергия от хранителна непоносимост?
При разграничаването трябва да се ръководим от темпоралната връзка между приема на храна и симптомите, тоест времето, за което след приема на съответната храна възникват симптомите. При алергията симптомите се усещат за броени минути, най-много до един час. Обикновено са под формата на бързо проявяваща се уртикария, оток на меките тъкани на лицето, болки в стомаха, гадене и/или повръщане.
Може да има още астматичен пристъп, зачервяване и оток на устните и на носа. Най-честото драматично състояние в резултат на хранителна алергия е анафилактичният шок. Тук е основната разлика от хранителната непоносимост, където липсват сериозни и животозастрашаващи състояния.
Хранителната алергия реакция на имунната система ли е?
Тя не е реакция на имунната система, а резултат от различни процеси, като много от тях още не са обяснени. Симптоматиката, която настъпва, най-често намира изява в стомашно чревния тракт.
Лактозната непоносимост (към мляко и млечни продукти) е заради дефицит на ензим, който разгражда лактозата в млякото. При хистаминовата непоносимост също има липса на ензим, който разгражда приетия с храната хистамин. В други случаи се касае за химични процеси, които се развиват след приемане на вещества, съдържащи се естествено в много храни като плодове и зеленчуци, в добавки към храната като консерванти.
Какво представлява кръстосаната реактивност?
Става дума за имунен феномен, който се наблюдава при хранителната алергия и се развива в резултат от алергия към определени антигени. Наблюдава се при хора, страдащи от поленова алергия (сенна хрема). При такива хора може да се развие алергия след консумация на фъстъци, на много костилкови плодове – ябълки. Тези плодове, ядки съдържат части от алергена, който се намира и в брезовия полен. Същото се отнася и за кръстосаната реактивност при хора, алергични към тревни полени след консумация на моркови, пъпеш, домати.
Силата на симптомите зависи ли от количеството?
При хранителната непоносимост реакцията зависи от приетото количество на храната. При хранителната алергия случаят не е такъв. Дори минимално количество може да отключи тежка животозастрашаваща реакция при сенсибилизирани хора. При развитие на симптоматика на хранителната алергия допринасят много съпътстващи кофактори:
- консумация на определена храна или преди нея;
- физическо натоварване непосредствено или след консумация на храната, понякога дори в рамките на 2-4 часа;
- прием на алкохол;
- прием на някои медикаменти – най-често нестероидни противовъзпалителни средства.
Какво представляват тестовете за хранителна алергия?
Тестовете зависят от типа имунна реакция, която се е развила след консумацията. Тя е три типа:
- IgE медиирана реакция от бърз тип;
- клетъчно медиирана реакция със забавено протичане;
- реакция от смесен тип.
Алергичната реакция е от бърз тип или IgE медиирана, когато в организма се произвеждат антитела към хранителни алергени. В този случай диагностиката не е трудна – прилагат се кожно-алергични тестове дори със свежа храна – плодове, протеини от месо. Прилагат се и фабрично изготвени алергени за тестуване. В този случай са уместни кръвните тестове за изследване на алергия, включително и молекулярна диагностика.
При втория случай реакцията със забавено протичане е клетъчно медиирана. Това са реакциите, които настъпват до 24 часа или повече след консумацията на определена храна. Най-често проявите са болка, подуване на корема, повръщане, кървави изпражнения. Характерни са преди всичко за детска, кърмаческа възраст. При смесения тип реакция има участие и на двата механизма. Това се случва например при заболяването еозонофилен езофагит. Симптомите са затруднено гълтане, засядане на храна в гърлото и атопична екзема.
Задължително ли е да се изключи алергенът при лечение на хранителната алергия?
При подозирана и доказана хранителна алергия алергенът задължително трябва да се изключи от менюто на пациента, тъй като крие риск от животозастрашаващи анафилактични реакции. При алергия към фъстъци може да се наблюдават дори фатални реакции. Риск има и при храните с утвърден алергенен потенциал – краве мляко, яйчен белтък, риба, морски дарове, фъстъци и ядки.
Алергията към някои от тези храни се развива обикновено в детството и остава за цял живот – например към рибата и морските дарове, ядките.
Какво ще посъветвате хората с подобен проблем?
При съмнение за хранителна алергия, при неясни симптоми в стомашно-чревния тракт, на кожата, на носа и на белия дроб след консумация на определена храна, винаги търсете специалист алерголог! Не предприемайте самодиагностика! При съмнение за алергия или непоносимост никога не си назначавайте сами изследванията. Тестовете за хранителна непоносимост, така популярните IgG тестове за антитела към много храни, нямат никаква диагностична стойност както при хранителна алергия, така и при хранителна непоносимост.
Да припомня, че се касае за два вида реакция – единият е с участие на имунната система, докато при непоносимостта причините за симптомите могат да бъдат различни, съответно диагностичните тестове и подходът са различни.
Автор Ина Димитрова