По празниците много хора се сдобиват с няколко излишни килограма вследствие на обилните трапези. Как да влезем във форма, без да се подлагаме на драстични диети за отслабване? Отговор на този дава в предаване на Нова телевизия доц. Теодора Дърленска, специалист по хранене и диетика (цялото видео гледайте по-долу). Преяждането е особено голям проблем за хората, които страдат от хронични заболявания – метаболитни, но и такива, които засягат жлъчката или стомашно-чревния тракт. Комбинацията на различни видове храни може да влоши състоянието на хора с болна жлъчка.
Традиционните тежки зимни храни, които се сервират по празниците, в комбинация с алкохол могат да създадат неприятности на хората с високо кръвно, които в България са доста. Стойностите им често се повишават заради прекомерния прием на сол (съединения на натрия се слагат като консерванти в колбасите). Препоръчителната дневна доза е 5-6 г сол – една равна чаена лъжичка. Сол обаче има и в много готови храни, включително в хляба. Не става дума само за това, което добавяме от солницата в храната. На пазара се предлагат и заместители на солта, които съдържат повече калий и са подходящи при хипертония.
Храна ли е алкохолът?
Алкохолът като цяло не е храна и може лесно да се прекали, посочва доц. Дърленска. Освен че е много калоричен (и това не се осъзнава винаги), преработката му в организма създава вредни отпадни вещества – ацетат алдехид например е токсично вещество за организма. Ацетатът води до дилатация (разширяване на съдовете), което се възприема като отпускане непосредствено след като пийнем. В умерени количества някои видове алкохол са полезни. Червеното вино се смята за добра напитка, защото съдържа ресвератрол, антиоксиданти, имат благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система.
Алкохолът е токсичен към сърцето и черния дроб, но цялото тяло страда от прекаляването с градусите, посочва още специалистът.
Доц. Дърленска: Три основни правила, за да не качваме килограми
Как да се върнем към здравословния начин на хранене
Не е нужно да се минава към драстични ограничения или диети, за да влезем отново във форма. Добре е да включим в менюто си повече пресни сезонни плодове и зеленчуци, да приемаме дневно поне 25 г фибри чрез пълнозърнести продукти. Месо може, но да е постно. Мляко и млечни продукти също са част от менюто. През последните години се разпространяват сериозни митове, които ни съветват да се отказваме.
Хората с гастрит, язва може да имат обострени оплаквания в сезона на празниците. Тези заболявания могат да се обострят от преяждане, солена и мазна храна. От това впрочем страдат всички органи. Има значение видът на храната – по-лесно ще преодолеем последствията, ако сме хапнали повече домашно приготвена и лека храна, отколкото ако се натъпчем с готови, пакетирани и предварително обработени храни.
Сланината не е толкова лош избор. Интересът към тази традиционна за българина храна се завръща, казва още доц. Дърленска. Тя няма толкова много наситени мастни киселини, това е така, но е важно разнообразното и балансирано хранене.
Модерно, но вредно отричане на млечните продукти
В последните години стана модерно да се отричат млечните продукти, да се говори, колко вредни са те. Много страшно е, когато родителите ограничават млякото и не го дават на децата си, а то съдържа ключови елементи, необходими за растежа и развитието на младия организъм. Набавяме си пълноценен белтък, калций, фосфоп, мастноразтворими витамиин, микро и макро елементи. Киселото мляко е ценно – да се храним регионално. България е уникална заради киселото си мляко.
Заместителите на захарта – мит е, че те са канцерогенни. Наистина при аспартам преди 70 г. е установено при плъхчета че се появява рак, но вече е опровергано.
Бялото брашно – висок гликемичен индекс. Не е вредно, но много рязко вдига кръвната захар. Тестените храни са по-калорични. Да ограничаваме и да търсим алтернативи.