Високото кръвно (хипертония) и високият холестерол са често разпространени здравословни проблеми в наши дни. Въпреки, че е много важно те да се поддържат в граници, лечението винаги се съобразява с индивидуалния риск на пациента. Това обясни в интервю д-р Александър Носиков, кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. При екстремно високи стойности на холестерола и кръвното винаги се започва лечение, но ако те са на границата или леко я надвишават, се прави преценка на риска. Не гледайте референтните стойности в лабораторното изследване, а се допитайте до лекар, зове специалистът. Целевите стойности на холестерола се различават при отделните хора. Ако сте прекарали инфаркт, лошият LDL холестерол трябва да е до 1,8 ммола, а не до 3,3 ммола.
Д-р Носиков, вярно ли е, че през зимата хипертониците са по-уязвими? Какво се променя?
Не само хипертониците, всички сме по-уязвими. Няма категорични данни, но едни от най-лошите месеци по отношение на заболеваемостта и смъртността от инфаркт на миокарда са декември, януари и февруари. Това са месеците, в които е най студено и има най-много мъгли. Комбинацията от студен въздух и замърсяване с прахови частици вероятно е това, което повишава сърдечносъдовия риск. Има много голяма разлика при този вид смъртност, ако сравним с летните месеци.
Много хора вдигат кръвно от време на време. Какви са критериите за поставяне на диагнозата хипертония?
Всеки човек над 40 години трябва да си мери кръвното понякога. Да се мери у дома. Всеки пети човек, когато е при лекар, има т. нар. хипертония на бялата престилка. Кръвното му е повишено, без да има хипертония. Високите стойности трябва да се потвърдят с домашни измервания или холтер. Границата за домашни измервания е до 135 / 85 за горна и долна граница. Има точни правила, как да се измерва кръвното, но накратко – човек трябва да е седнал и в състояние на душевен и физически покой. Без да пие кафе, без цигара, на празен пикочен мехур.
Вижте още: Може ли само с диета да се намали лошия LDL холестерол?
Нормално ли е холестеролът да се повишава с възрастта?
До какви граници се приема, че става дума за високо нормално кръвно, особено при по-възрастните хора над 70-80 г.?
При пациенти над 80 години започват да се раздалечават границите. Те много често имат хипертония със стойности от 160 на 70. Проблемът е, че хапчетата за кръвно влияят и на горната, и на долната граница. Лекарят трябва да е много внимателен при изписване на лекарствата на по-възрастните пациенти. Сърцето например се храни само от долната граница и трябва да бъдем по-компромисни по отношение на това, как контролираме кръвното.
Няма доказателства за полза, ако започнем лечение при пациенти над 80 г., които нямат симптоми и кръвното им е до 145-150 горна граница. Разбира се, пациент, лекуван вече за кръвно, трябва да продължи с лечението и след 80 г.
Може ли да уточните,
как точно поставяне диагнозата хипертония, когато човек започне да вдига високо кръвно?
Първо, нека човекът си измери кръвното вкъщи. Съветвам това да стане рано сутрин на спокойствие на празен пикочен мехур, без да е ял, без да е закусвал, без да е пил кафе, без да пуши. Записва стойности всяка сутрин в продължение на 7-14 дни.
Друго важно нещо е да се определи неговият сърдечно съдов риск. Ако пациентът е с кръвно 150/100, започваме лечение веднага. Ако е с кръвно около 140/ 90 – това се смята за леко повишено кръвно налягане. Нека му дадем възможност да смъкне кръвното без лекарства – да отслабне, да спре да пуши, да спортува. Това може да е подход при лека хипертония и само при пациенти с нисък сърдечно-съдов риск.
Когато говорим за общия риск за сърцето, как оценявате
повишените стойности на холестерола?
Ние, лекарите, говорим за индивидуални оптимални нива. Това, което се вижда в лабораторните резултати, не се отнася за всеки. Най-важното е да се направи оценка на общия сърдечно-съдов риск.
Ако той е висок, няма значение какво показват резултатите. Ние пак се стремим да намалим наполовина лошия холестерол от изходните стойности. Повечето лаборатории дават референтна граница за лошия холестерол 3,3 ммола. Нашето оптимално ниво за високорисковите пациенти е 1,8 ммол, ако е прекарал инсулт, и 1,4 ммол, ако е имал инфаркт.
Колко по-нисък холестерол целим? Съвременните лекарства могат да доведат до драматични понижения на холестерола. Оттам пада и сърдечно-съдовият риск, но само ако години наред пациентът има много нисък холестерол. Тогава рискът от инфаркт инсулт пада с една трета.
Кои са най-важните неща, които влизат в тази оценка за сърдечно-съдовия риск?
Гледа се кръвното налягане, холестерола. В нашата таблица използваме един холестерол, който отсъства в стандартните изследвания – казва се недобър холестерол. Изчислява се, като вадим добрия холестерол от общия. Гледаме и начина на живот на даден човек. Пушенето например удвоява риска за сърцето.
Сега при хората над 40 г. всеки втори в България е хипертоник, всеки трети пуши. Всеки мъж пушач на възраст над 40 г. е изправен пред риска да получи инфаркт през през следващите 10 г., равен на 7,5-10%.
Говорим за хора над 40 г., които нямат хипертония, не са с драматично висок холестерол. Просто пушат и са се родили в България и живеят тук, дишат нашия въздух, ядат нашата храна, живяли са тук като деца.
При пациенти извън тази група с относително нисък риск може да се изчака и да се опита с промени в начина на живот, отслабване и др. Това са младите пациенти под 40 г. Жените, които имат редовен цикъл и не пушат, също са с нисък риск. Това много бързо се променя, когато жените влязат в менопауза.
Вижте още: Кога при високо кръвно има риск от инсулт?
Да се върнем пак на холестерола. Да кажем, че са
установени леко повишени стойности на холестерола по време на профилактични изследвания.
Хората се тревожат, какво бихте им казали?
Стойностите на холестерола, сами по себе си, без пациентът да е посетил лекар специалист, който да оцени сърдечно-съдовия риск, нямат голямо значение. Освен ако не са екстремно високи. Например при LDL холестерол над 4,9 ммола ние винаги предлагаме лечение.
Първо трябва да се оцени риска на пациента по таблица. После може да се направи втора оценка – преглед с ехограф за артериални плаки в съдовете. При млади, здраве хора на теория не би трябвало да има плаки. Но вие не може да си представите, при какъв голям процент процент от хора, на които уж им няма нищо, се установяват плаки или на бедрената, или на сънната артерия.
Ако видим една такава плака при 30- 40 годишен, ние автоматично го местим в червената зона на риска, независимо от това, какво излиза по калкулатора за риска или по таблицата. Така че самата стойност на холестерола сама по себе си не е особено показателна.
Вярно ли е, че в други страни
много по-често се изписват статини за повишени стойности на холестерола? Имате ли впечатления?
Имам впечатления. Да, у нас много по-рядко се изписват статини. Но искам да започна по-отдалеч. Колкото по-рано един пушач спре да пуши, толкова по-голяма ще е ползата. Ако един пушач спре на 30 г., получава максималната полза, защото следващите 40-50 г. няма да да се излага на този рисков фактор.
Подобно е при кръвното и холестерола. Когато един хипертоник започне да се лекува рано, преди да е получил усложненията от хипертонията, лекува се добре, поддържа кръвното под 130/80, той печели към 6 години живот. Това има цифрово изражение.
Всяко отлагане на лечението във времето го излага на излишни рискове да получи инсулт или инфаркт. Най-често се случва инсулт, може да остане инвалид.
Профилактиката трябва да е насочена към всичко – и към пушенето, и към кръвното, и към холестерола. Колкото по-рано и по-ниско свалим холестерола, толкова по голям е ефектът. Няма нужда да чакаме някой да получи инфаркт, за да започнем лечението за холестерол! По добре да предотвратим инфаркт.
Няма нужда да чакаме някой да получи инсулт, за да започнем да му лекуваме кръвното. Това последното повечето българи го разбират, но са много по-скептични за промяна на живота или за пиене на хапчета. За мен лично този скептицизъм към статините е много необоснован. Страничните ефекти са преувеличени, а някои нямат никаква медицинска обосновка.
Да, възможно е. Има едно остаряло виждане, че еди какво си хапче товари черния дроб. Аз не съм видял досега нито един пациент, който да пие статини и да е получил чернодробна недостатъчност. Всеки месец обаче преглеждам някой с цироза от алкохол. Значи не сме скептични към ракията, не сме скептични към виното, а само към хапчетата.
Автор Илиана Ангелова
Снимка Аджибадем Сити Клиник