До 2030 г. в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт – доболничната помощ, текущата рехабилитация и вторична профилактика. Ще подобрят достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. Във всеки център лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага високотехнологично лечение – тромболиза и ендоваскуларна терапия.
Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременната терапия с интравенозна тромболиза. Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни доц. Росен Калпачки от УС на Българското дружество по инсулт.
Какво предвижда Националният план за действие при пациенти с инсулт
Това е част от предложението за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт. Той бе преставен на пресконференция от ръководството на Българското дружество по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Предложен е на приключилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.
Според целите, заложени в него до 2030 г.:
- 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;
- Нивото на инравенозната тромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;
- 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него.
- Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.
- Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.
В България трябва да бъде създаден Национален регистър на пациентите с инсулт
Това сподели д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството. В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуация и да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден. Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването – последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и много други.
На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи. Тя отбеляза, че инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.
Навременното разпознаване на инсулта е важно за оцеляването на пациента
Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Така семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки.
Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им. Също и за популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.
Разпознаването на симптомите на инсулта е едно от най-важните неща, които трябва всеки да знае, каза доц. Калпачки. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапно изтръпване на ръката.
Източник: Credoweb