Кариозни разрушения се получават в зони от зъба, които предразполагат за натрупване на храна и микроорганизми и формиране на зъбна плака. Такива са дъвкателната повърхност, която има силно нагънат релеф, страничните повърхности на зъбите, с които са в контакт, и третото място е зоната на шийката в близост до венеца. Там се натрупва плака, когато не се поддържа стриктна устна хигиена. Тъй като в този участък емайлът е най-тънък, относително бързо се развива кариозно разрушение. Нарича се шиечен кариес.
Лечението е като при другите видове кариеси
Шиечните кариеси се лекуват по същия начин, както и останалите. Когато са в ранен стадий (само в емайла), те са най-благоприятни за лечение по неоперативен път. Прави се чрез реминерализация на засегнатата зъбна повърхност и с моделиране на оралната среда. Необходима е активна устна хигиена, използване на флуорна зъбна паста, намаляване на въглехидратите и други.
Когато е засегнат и дентинът, структурата, разполагаща се под емайла, се лекуват чрез обтуриране. Изработва се подходящ кавитет, почистване на кариозния дентин и запълване с обтурация от естетичен материал. Когато разрушението е само в границите на дентина, не се очакват никакви усложнения. Обтурацията на такива дефекти е рутинна процедура и по никакъв начин не може да е показание за екстракция (изваждане) на зъба.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Изтръпването на зъбите може да е знак за пародонтит |
| Металът на всички коронки трябва да е един и същ |
| Биорамка снижава болката и усложненията при вадене на зъб |
Когато обаче кариозното разрушение не се лекува навреме, процесът напредва и неизбежно стига до пулпата (вътрешната част на зъба от мека съединителна тъкан, съдържаща кръвоносни съдове и нерви). Тогава възниква пулпно възпаление и се налага отстраняване на засегнатата пулпа, запълване на корена и лечението завършва с поставяне на обтурация (пломба). И в този случай зъбът може да се лекува и възстанови.
Ако пулпитът не се лекува, става възпаление около корена на зъба
Разположението на кариозния дефект в шийката на зъба е противопоказание единствено за приложение на някои от биологичните методи за запазване на пулпата, в случаите, когато възпалението на пулпата е в своя обратим стадий. Тъй като в тази зона пулпата е с по-малки съпротивителни възможности, се предпочита да се премине към методи, при които се отстранява коронковата или цялата пулпа. Това обаче не означава, че зъбът трябва да се вади. Ако и възникналият пулпит не се лекува навреме, развива се периодонтит, или възпаление на тъканите около корена на зъба. Това е неприятно усложнение, но и то може да се лекува.
В случаите с големи кариозни разрушения в зоната на шийката има сериозен риск от отчупване на цялата предна зъбна повърхност. Това също не е риск за възстановяването на зъба, тъй като лечението на пулпата може да се проведе безпрепятствено и зъбът може да се възстанови, но вече не с пломба, а с коронка. Този случай също не изисква вадене на зъба.
Още по-неприятна ситуация може да възникне, ако се счупи цялата коронка на зъба. В случаите, когато може да се лекува пулпата или периодонциума и костта около корена на зъба, този корен също може да се запази, като се използва след лечението като база за поставяне на вътрекоренов щифт и възстановяване с коронка. Дори и тогава не е необходимо коренът да се вади. Ето защо наличието на шиечен кариес не е причина за вадене на зъба.
Проф. Милена Пенева