Над 60-70% от хората по някакъв начин са засегнати от проблеми, свързани с щитовидната жлеза, но не само пациентите, но и лекарите не познават добре симптомите им. След 50-годишна възраст, поне 50% от жените имат поне един възел, предимно доброкачествен, заяви пред БНР доц. Пламен Попиванов, ендокринолог в Александровска болница (на снимката). Симптомите, свързани с щитовидната жлеза, може да са много разнообразни и неспецифични. Постоянна умора, леко сърцебиене от време на време, податливост на инфекции, или прекалена емоционална чувствителност – всичко това и още много други признаци може да са свързани с някакви отклонения в работата й.
Защо е важна щитовидната жлеза?
Епидемиологични проучвания в целия свят показват, че без щитовидна жлеза може да се живее само 3 месеца. Тя е важна, защото управлява не само метаболизма, психоемоционалното състояние, но и ритъма на сърцето, както и много други процеси в организма. След 50-годишна възраст минимум половината от жените имат минимум по един възел в щитовидната жлеза, предимно доброкачествен, допълва още доц. Попиванов.
Хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм
Повишената функция на щитовидната жлеза обхваща 3-5% от възрастната популация над 18 години. Недостатъчна функция – при младите хора тя засяга 1-2%, но става между 10 и 15% за възрастните хора над 50 години.
Около 15% от цялата популация имат антитела срещу щитовидната жлеза, т.е. признаци на автоимунен тиреоидит – хашимото. Това не означава, че са болни в момента, но това е риск, който с времето води до недостатъчна функция на жлезата.
Защо е трудно да се открият хашимото или Базедова болест?
Диагноза лесно може да се открие при подуване на гушата, когато нещата са видими, подчерта доц. Попиванов. При промени надолу във функцията на щитовидната жлеза човек става летаргичен, сякаш „заспива зимен сън“, става по-бавен, няма сили, отпаднал е и унесен. Тъй като промяната настъпва постепенно, е трудно да се осъзнае. Често се отдава на преумора, стрес.
При хипертиреиодизъм – повишена функцията, човек става нервен, напрегнат, възбудим, има сърцебиене, поти се, трескав е – типичните прояви на една невроза. В началото отклоненията и в двете посоки лесно се бързат с невроза, лекарите съветват пациентите да се отпуснат или да се стегнат. Ако не се потърси съвет при ендокринолог, диагнозата може да остане скрита дълго.
Изследване на определени хормони, антитела може да даде насоки за състоянието.
Защо йодът е важен за щитовидната жлеза?
Йодът е важен за жлезата, с негова помощ тя произвежда хормоните си. Има зони, в които няма йод в околната среда. Тогава жлезата се разраства, за да може да усвои каквито количества има в организма. Болестта се нарича гуша или струма.
Планинските територии на България също попадат сред йоддефицитните зони, напомни още доц. Пламен Попиванов. В едно от най-реномираните ръководства се описва, защо гушата се нарича още „струма“ – заради факта, че по поречието на река Струма в България има много болни.
Йодирането на солта е мярка да се избегнат тези дефицити. В по-голямата щитовидна жлеза се образуват по-често възли, а някои от тях имат потенциал да прераснат и в рак, макар и доста рядко. В момента има изискване всяка сол да бъде с добавен калиев йодат.
Скрининг на бременните в 9-тата седмица
Този скрининг се прави рутинно у нас и е много важен, посочи още доц. Попиванов. За да се развие нормално мозъкът на бебето още в първите дни и седмици, са необходими тиреоидни хормони, както и витамин Д. В противен случай плодът не може да образува необходимите невронни мрежи, може да се роди дете с интелектуален дефицит. Само преглед при специалист може да установи има ли някакви дефицити у бременната и дали тя трябва да приема добавки.
Хипотиреоидизмът често остава недиагностициран и нелекуван
Според последните популационни проучвания 5% от населението в Европа страда от недиагностициран и нелекуван хипотиреоидизъм. Систематичен преглед и метанализ на 20 селектирани епидемиологични проучвания, публикувани в периода 2008-2018 г., показва, че 4.7% от населението на Европа страда от неразпознат и нелекуван хипотиреоидизъм, като 4.11% от тях се дължат на субклиничен хипотиреоидизъм. Честотата е по-висока сред жените и във възрастовата група над ≥ 65 години.
Международната тиреоидна седмица се отбелязва ежегодно в периода 25-31 май, в над 40 държави по света, където се реализират различни инициативи – от скринингови акции, информационни кампании, обучителни лекции, пресконференции, през публикации в медиите и големи събития. Глобалната инициатива започва да се отбелязва през 2008 г., по инициатива на Международната тиреоидна федерация (Thyroid Federation International). От 2011 г. и България се включва в отбелязването й, а от 2014 сдружение ВИОМ, което е член на Международната тиреоидна федерация, организира различни инициативи у нас.
Автор/редактор: Ина Димитрова