Ваксините подсилват имунната система срещу патогенни нашественици. Но при автоимунните заболявания имунната система се превръща във враг. Затова от години учените работят, за да открият нови начини, по които да обърнат процеса и да „отучат“ имунната система от грешния навик да атакува собствени клетки и тъкани. Такава ваксина се нарича „обратна“, защото обръща поведението на някои имунни клетки. Ето какво съобщиха в нова публикация екип експерти.
В статията, публиквана наскоро в Nature Biomedical Engineering, се съобщава за успешен експеримент. При него успешно е потиснат този саморазрушителен отговор на имунната система чрез прикрепване на захари към молекули, които провокират имунните клетки. Тази „обратна ваксина“ може потенциално да доведе до нови начини за борба с автоимунни заболявания като множествена склероза (MS), автоимунен енцефаломиелит и лупус.
„Това е сериозен пробив“, казва Лорънс Щайнман, невроимунолог в Stanford Medicine. Работата, казва той, предлага „страхотен нов начин“ за потенциално обезвреждане на саморазрушителните имунни атаки. Но Щайнман и други предупреждават, че много други обещаващи методи за опитомяване на имунната система при автоимунни заболявания са се провалили.
Антигените са частици от молекули – имунната система ги „разпознава“
Имунната система реагира на молекули или части от тях, известни като антигени. През повечето време те идват от опасни нашественици като вируси и бактерии. Но някои имунни клетки реагират на собствени антигени, молекули от собствените ни клетки. При автоимунните заболявания тези заблудени имунни клетки се обръщат срещу собствените тъкани на пациентите. Точните причини и механизмите, по които се заражда и случва тази автоимунна атака, не са изяснени.
Повече от 50 години изследователите се опитват да спрат тази вътрешна война, като възстановят толерантността на тялото към неговите собствени антигени. Успяха при опитни животни. При мишки с подобно на множествена склероза състояние, наречено експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE), например, имунната система атакува миелиновата изолация около нервите. Инжектирането на фрагменти от миелинов протеин в гризачите кара имунната система да остави миелина на мира и да не го атакува повече. За съжаление нито една стратегия за предизвикване на толерантност (връщане на стария баланс между имунна система и собствени тъкани) не се е представила достатъчно добре при хората, за да получи одобрение като терапия.
Насочване на собствени антигени към черния дроб – нов подход на имуноинженерите
Екип, ръководен от имуноинженера Джефри Хъббел, имунолога Андрю Тремейн и биомедицинския инженер Рейчъл Уолъс от Чикагския университет, проучва нов подход: насочване на потенциални собствени антигени към черния дроб. Органът е от решаващо значение за установяване на толерантност. Имунните клетки там улавят собствени антигени и след това задушават Т-клетките, които биха могли да се насочат към тези молекули. Изследователите измислиха начин да насочат антигените към черния дроб, като ги прикрепят към верига от захари.
Когато изследователите инжектират протеин от яйчен белтък в мишки, това обикновено предизвиква силна имунна реакция. За да преценят способността на техния подход, Хъббел и колегите първо си задават въпроса дали могат да ограничат този отговор. Екипът инжектира протеина в мишки и след това дава на животните три дози от антигена, прикрепен към захарната верига. Когато по-късно учените анализирали лимфните възли и далака на гризачите, те открили, че обратната ваксина премахва и потиска Т-клетките, които са насочени към протеина. Тези промени „всички работят заедно, за да възстановят имунния баланс“, казва Уолъс.
Но имунният отговор към яйчен протеин не е автоимунна реакция
След това учените проучват дали подходът работи срещу автоимунен енцефаломиелит, който изследователите могат да индуцират при мишки. Учените установиха, че обратна ваксина, съставена от захарната верига, носеща фрагмент от миелинов протеин, предотвратява развитието на болестта при мишки. И комбинация от захар-антиген, която е насочена към различен миелинов протеин, предотвратява рецидиви при мишки с версия на автоимунен енцефаломиелит, която прилича на форма на MS, чиито симптоми нарастват и намаляват.
Способността на обратната ваксина да изключва специфичен антигенен отговор я прави обещаваща алтернатива на настоящите автоимунни лечения, които по-широко потискат имунната система и оставят пациентите уязвими към инфекции и рак, казва Хъббел.
„Методът, който използват, е обещаващ и потенциално може да предизвика по-добра толерантност“, казва неврологът и невроимунологът A.M. Ростами от университета Томас Джеферсън. Но той отбелязва, че една от причините предишните опити за предизвикване на толерантност да се провалят е, че изследователите не знаят кои собствени антигени са атакувани. Стратегията за обратната ваксина не преодолява този проблем, казва той. „Приложим ли е този подход към човешки заболявания, при които не знаем антигена? Не знаем.
Имунологът Джейн Бъкнър от изследователския институт Benaroya споделя своя смесен отговор на новия подход. Тя го нарича „добра първа стъпка“, но добавя, че механизмите, които произвеждат толерантност, остават слабо разбрани.
Компания, съосновател на Хъббел, наскоро проведе проучване фаза 1, за да установи безопасността на този подход при хора с цьолиакия, чиято имунна система реагира прекалено много на глутен в хляба и други храни. Пациентите не са претърпели сериозни странични ефекти и резултатите намекват, че лечението намалява симптомите. Сега компанията стартира проучване фаза 2 при пациенти с цьолиакия, за да събере допълнителни данни за ефективността, както и проучване фаза 1 на базирана на миелин комбинация при пациенти с МС.
Остава да се види дали подходът най-накрая ще постигне дълго търсената цел за стимулиране на толерантността при пациентите, казва Щайнман. „Но се надявам, че някой ден някой ще го оправи и ще промени света.“
Редактор Илияна Димитрова