НачалоЗаболявания и лечениеЗаглъхване на едното ухо - ето причините и лечението

Заглъхване на едното ухо – ето причините и лечението

Заглъхване на едното ухо с или без шум в него може да се случи внезапно. НЯкои се събуждат и установяват, че не чуват добре с едното ухо, при други изниква без предупреждение в рамките на деня. Въпреки че има повече от една възможна причина, голям е рискът намаленият слух да остане. Само бързата реакция и започване на лечение в рамките на 48 часа от началото на симптомите дава шанс слуховият нерв да бъде спасен.

Внезапната поява на намален слух само в едното ухо, придружена от шум в ушите (тинитус), е симптом, който трябва да се приеме сериозно. Това състояние може да има различни причини – от сравнително безобидни до такива, които изискват спешна лекарска намеса. 

Ето кои са възможните причини и как трябва да се подходи според тях.

Болести на средното ухо, имунологични и съдови проблеми сред възможните причини

1. Внезапна сензоневрална загуба на слуха 

Това е най-честата и клинично значима причина. Настъпва рязко (в рамките на часове до 3 дни) вследствие на нарушения в кръвоснабдяването на вътрешното ухо, вирусна инфекция или автоимунни процеси. Обикновено е съпроводена от постоянен шум в ухото и понякога чувство за натиск или леко замайване. Лечението трябва да започне възможно най-бързо (най-често с кортикостероиди), защото шансът за възстановяване намалява с времето.

2. Запушване на ушния канал

Натрупана ушна кал (церумен) или чуждо тяло може внезапно да доведе до намален слух и шум. Това е обратима причина, която лесно се установява при преглед. 

3. Болести на средното ухо

Възпаление или натрупване на течност зад тъпанчето (серозен отит) може да предизвика едностранно намаление на слуха и понякога шум. 

4. Болест на Мениер

При това заболяване има и други характерни симптоми. При болестта на Мениер има пристъпи на световъртеж, шум в ухото и намаление на слуха (обикновено едностранно в началото). Намаленият слух може да е внезапен и флуктуиращ.

5. Акустичен неврином (вестибуларен шваном)

Доброкачествен тумор на слухово-вестибуларния нерв. Обикновено причинява постепенно намаление на слуха и шум в ухото, но в някои случаи симптомите се усещат внезапно. Може да се установи с образно изследване на скенер.

6. Съдови и неврологични причини

Инсулт в областта на мозъчния ствол или вътрешното ухо, както и множествена склероза, могат да се проявят с внезапен слухов дефицит и шум. Тук също образната диагностика дава повече сведения. 

7. Травма или баротравма

Рязка промяна в налягането (например при гмуркане, полет със самолет) или удар в ухото/главата може да увреди вътрешното ухо и да предизвика подобни симптоми.

Вижте още: Често срещани причини за болки в ушите при деца

Вирусни инфекции причиняват шум в ушите

5 често срещани причини за световъртеж

Какво трябва да се направи?

Спешната консултация с УНГ специалист е задължителна при внезапна едностранна загуба на слух, особено ако е придружена от шум или световъртеж. Лекарят ще извърши отоскопия, аудиограма и при нужда ще назначи образни изследвания за изключване на неврином или други патологии.

Колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям е шансът слухът да се възстанови.

Слухов неврит – една от честите причини за внезапно заглъхване на ухото с намален слух

намален слух отит

Възпаление на слуховия нерв е популярното наименование на състоянието, което в медицината се нарича неврит на слуховия нерв или по-точно сензоневрална загуба на слуха. При него е засегнат слуховият нерв (nervus cochlearis) или сетивните клетки във вътрешното ухо, които предават звуковите сигнали към мозъка. В резултат се появява намален слух, шум в ушите (тинитус), а понякога и световъртеж.

Причините за неврит на слуховия нерв може да са:

  • Вирусни инфекции (грип, паротит, морбили, херпес вируси)
  • Бактериални инфекции (например менингит, отит, сифилис)
  • Токсични увреждания – някои лекарства (аминогликозидни антибиотици, химиотерапевтици), алкохол, никотин
  • Съдови нарушения – нарушено кръвоснабдяване на вътрешното ухо
  • Автоимунни процеси – имунната система атакува собствените клетки. Ако страдате от друго автоимунно заболяване, може да имате склонност.
  • Травма или силен шум – акустична травма, баротравма
  • В редки случаи – тумори в областта на слухово-вестибуларния нерв.

Симптоми при засегнат слухов нерв

  • Внезапно или постепенно намален слух (обикновено едностранно)
  • Постоянен или пулсиращ шум в ухото
  • Възможно е чувство за пълнота в ухото
  • Световъртеж и нарушения в равновесието при по-широко засягане на вестибуларния апарат.

Лечението на слуховия нерв – първите дни са решаващи

Терапията зависи от причината и трябва да започне възможно най-рано, защото при закъснение нервните увреждания могат да станат необратими. При неадекватно или закъсняло лечение намаленият слух и заглъхването може да останат трайно. 

Лечението по правило е с комбинация от лекарства. Тя включва: 

  • Кортикостероиди, които имат силен противовъзпалителен ефект. Те са неизменна част от схемата при основното лечение при внезапна сензоневрална загуба на слуха, защото намаляват възпалението и отока.
  • Съдоразширяващи и подобряващи микроциркулацията медикаменти – за подобряване на кръвоснабдяването на вътрешното ухо.
  • Антивирусни средства или антибиотици може да се включат, ако причината е инфекция.
  • Витамини от група В – подпомагат възстановяването на нервната тъкан.

В допълнение може да се препоръчат:

  • Физиотерапия, кислородотерапия (хипербарна камера) – в определени случаи.
  • Слухови апарати или кохлеарни импланти – при необратима загуба на слух.

Какви са шансовете за възстановяване на слуха?

хормонални проблеми

Колкото по-рано се потърси лекарска помощ (най-добре в първите 24–48 часа при внезапна загуба на слуха), толкова по-голям е шансът слухът да се възстанови частично или напълно. 

В големите болници понякога попадат пациенти, лекувани неправилно в началото. Много от тях не могат да си възстановят напълно слуха. В България в повечето университетски болници има големи УНГ клиники, където пациентите получават правилното лечение.

За София най-много опит с различни заболявания от компетенцията на УНГ имат в ИСУЛ. Там лекуват не само често срещани заболявания, но и тежки усложнения, правят се сложни операции, включително онкологични или свързани с травми. 

Избирайте внимателно мястото, където ще се насочите за лечение! Винаги проучвайте предварително дали в съответната болница, медицински център имат достатъчно квалифицирани специалисти.

Вливания или лекарства през устата – кое помага повече?

Терапевтичните схеми при внезапна сензоневрална загуба на слуха (неврит на слуховия нерв) не са напълно унифицирани, но повечето международни ръководства препоръчват ранно и агресивно лечение, за да се увеличат шансовете за възстановяване. Ето най-често използваните схеми:

1. Кортикостероиди (основна терапия)

Перорално (таблетки): Преднизолон или метилпреднизолон – обикновено 1 mg/kg дневно (средно 60 mg/ден) за 7–14 дни, след което дозата се намалява постепенно (т.нар. „tapering“).

Венозно (инфузия): При тежки случаи или невъзможност за перорален прием се използват високи дози метилпреднизолон венозно (например 250–500 mg/ден за 3 дни), след което се преминава на таблетки.

Интратимпанално (локално): Дексаметазон или метилпреднизолон се инжектират директно в средното ухо – 1 до 3 пъти седмично за 2–4 седмици. Често се комбинира с перорална терапия.

2. Съдоразширяващи и витамини В често се прилагат за подобряване на кръвоснабдяването и намаляване на риска от допълнителни увреждания. Това може да са:

  • Вазодилататори и лекарства за микроциркулацията (пентоксифилин, бетахистин).
  • Антиоксиданти и витамини от група В.
  • В някои центрове – хипербарна оксигенация (кислород в барокамера).

3. Алтернативни и комбинирани схеми

„Salvage therapy“ – ако след първоначалното лечение няма подобрение, се преминава към интратимпанални инжекции като „втори шанс“.

Комбинирана схема – перорални кортикостероиди + интратимпанални инжекции, особено при тежки или резистентни случаи.

При вирусна етиология понякога се добавят антивирусни средства, но ефектът им не е доказан.

Лечението обикновено трае 2–3 седмици, а след края на курса се прави контролна аудиограма. Ако няма възстановяване, пациентът се насочва към слухопротезиране (слухови апарати, кохлеарен имплант).

Автор Ина Димитрова

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -