Под наименованието пародонтит влиза цяла група отделни подвидове, които се различават по основната причина, довела до развитието им, по скоростта на развитие и агресивността на протичащите процеси. За да може да се помогне, задължително е посещението при специалист.
Лечебният план започва със снемане на специални индекси, определящи степента на заболяването, контрол на зъбната плака (над и под нивото на венеца), обучение в правилното почистване, съвети за подходяща четка и паста, съвети за използване на разтвори за уста, за спиране на пушенето професионално почистване на зъбите. В този период се преценява дали се налага вадене на някои от зъбите и накрая се оценява ефектът от началното лечение.
Ако джобовете около зъбите са по-дълбоки от 4 мм и има подчертано кървене, праминава се към корективна терапия, включваща според случая нехирургично и хирургично пародонтално лечение, евентуално антибиотично лечение. Ако дълбочината на джобовете е по-малка и няма кървене при изследването им, се преминава към поддържаща терапия, включваща задължителни редовни посещения, интервалът на които е определен от лекуващия. На тези посещения се контролира постигнатото, оценява се поддържаната орална хигиена, коригират се недостатъците, дават се нови инструкции.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
Състоянието на зъбите разкрива вътрешни болести |
Шиечният кариес не е показание за вадене на зъба |
Изтръпването на зъбите може да е знак за пародонтит |
За да може да се поддържа състоянието на зъбите и пародонта, тази най-обща схема на лечение трябва да се провежда под контрола на специалист. За периодите между посещенията в денталния кабинет могат да се дадат някои съвети за намаляване на усложненията. Един от най-важните моменти е поддържането на подходяща устна хигиена. Първото средство е изборът на четка за зъби. Тя не трябва да е голяма, а да има редици от снопчета с различна височина, по възможност всяко снопче да е заострено. Така четката ще може да достигне до всяко място по зъбните повърхности и венечните джобове, за да почисти всеки релеф. Четката трябва да се сменя на всеки три месеца. Пастата трябва да се подбира със съставки, подходящи за пародонталното заболяване, и да се сменя на всеки 3 месеца, за да не привиква микрофлората към активните съставки. При продължително използване на една и съща паста микрооргаанизмите стават резистентни спрямо активните антимикробни средства.
Начинът на почистване е съществен. Освен стандартното почистване трябва използване и на методи за почистване на гингивалните и пародонтални джобове. Един от методите изисква върхът на снопчетата на четката да се поставя върху гингивалния ръб под ъгъл от 45° към корена на зъба по вертикалната му ос. Движението е с натиск, но в същото време се извършва вибриране на четката и постепенно преместване към дъвкателната повърхност. Друг метод е, когато от същата позиция на четката се извършва движение с натиск до побеляване на гингивата, след което четката се премества. Това се повтаря няколко пъти, като четката в края на движението леко се завърта към дъвкателната повърхност. Винаги трябва да се правят изчеткващи движения от джоба към дъвкателната повърхност на зъба. За правилното почистване трябва да се използват и междузъбни конци, както и междузъбни четки.
Междузъбните четки са два вида. Едните имат форма на четки за почистване на бутилки, но са с много малки размери (има различни размери). Те се прегъват леко преди употреба и така се вкарват в мястото между два зъба и започва изчеткване отново от към венеца. Другите четки са също малки и имат едно-единствено заострено снопче, което почиства местата между два съседни зъба. Хубаво е да се използват противовъзпалителни и противомикробни разтвори за плакнене, с които веднъж дневно да се прави жабурене след почистването. Те също трябва да се сменят.
За жабурене може да се използва и домашно приготвена отвара от смрадлика, която има противовъзпалително и стягащо действие. Въпреки тези общи съвети посещенията при специалист и следването на индивидуалната лечебна схема са най-важните за това заболяване.