Камъните в жлъчката са често срещан проблем, особено при хората над 40-45 г. Всеки пети има от тях, но невинаги това е съпроводено с някакви симптоми. Има много причини, но една от тях може да ви изненада, казва доц. Светослав Тошев от Втора хирургия към УМБАЛ Александровска.
Самите камъни се образуват в течение на времето от вещества, които се съдържат в жлъчката: жлъчни киселини, жлъчни соли, мастни киселини, мукопротеиди – муцин, посочва той. Появяват се по-бързо, ако в организма има повишени количества холестерол и билирубин. Именно холестеролът е основен градивен елемент при 90-95% от пациентите. По-малка част – 5 до 10% са пигментни, срещат се при хемолитични анемии.
Как възникват камъните в жлъчката
Храненето безспорно влияе в голяма степен за жлъчно-каменната болест (холелитиаза), казва още доц. Тошев. Жените около и след 40 години са най-честите пациенти в кабинета му. Напоследък заболяването се среща по-често и при мъжете. При тях е характерно, че протича тежко и се стига до усложнения.
Разбира се, в основата са генетичните фактори, но не са само те. Рискът от камъни в жлъчката се покачва, ако човек системно се храни с богата на мазнини храна или просто висококалорични продукти. Пациентите със захарен диабет по-често боледуват – при тях триглицеридите са високи, а това е благоприятно за възникване на камъни в жлъчния мехур.
Изненадващо е, че не само мазната и висококалорична храна е виновна. Понякога камъните може да се провокират от строга диета, с която се цели значително отслабване за кратко време, казва доц. Тошев. Такива резки промени в храненето водят до повишена секреция на жлъчни киселини, холестерол от черния дроб и точно така се стига до внезапни кризи! Все пак това е по-вероятно да се случи при хора, които дълго време са били с наднормено тегло.
Хранителни дефицити като недостиг на витамин С, фолиева киселина, калций също създават благоприятна среда за образуване и нарастване на камъните в жлъчката.
Има и хормонални причини за камъните в жлъчката – например, ако са повишени стойностите на женските полови хормони или пък жената е приемала противозачатъчни хапчета.
Профилактика чрез храненето е възможна, ако човек яде балансирано, прясна витаминозна храна и без да прекалява с калориите. Пълнозърнестият хляб например може да намали риска от камъни в жлъчката, поясни доц. Тошев.
Лечението – с медикаменти или операция?
Има лекарства, които спомагат за разтваряне или разграждане на камъните, казва лекарят. Такива са например урсодезоксихолевата киселина, която е нетоксична, не повишава холестерола и в лечебни дози не води до тежка диария.
„Преди години бе въведена комбинацията от урсодезоксихолева киселина разтваряща камъните, плюс статини. Основната роля на статините е да намали нивото на холестерола, който е основен градивен материал за жлъчните камъни“, обяснява хирургът. За съжаление лечението е продължително, но въпреки това успеваемостта е ниска.
Тъй като „стопяването“ на камъни чрез медикаменти е трудна задача, лапароскопската операция златен стандарт. Тя представлява пълно отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия) по безкръвен начин през наколко минимални разреза на коремната стена. Операцията се препоръчва на пациенти с остра криза, която не може да се овладее по друг начин или ако лекарят прецени според индивидуалното състояние.
Кои са първите симптоми на камъните в жлъчката
Повечето пациенти с жлъчнокаменната болест нямат оплаквания и дори не подозират за проблема. Случва се камъните да се открият случайно при рутинен ехографски преглед. В даден момент може да се получи болкова симптоматика – жлъчна колика.
При нея се съобщава за силна болка в горната дясна част на корема с разпространение към гърба и дясното рамо. Често в допълнение пациентите изпитват гадене и повръщат. Това се случва особено често след консумация на мазна и пържена храна.
Тези симптоми, познати като жлъчна колика, обикновено продължават няколко часа до един ден. По правило отминават от само себе си. При болки над 24 часа е редно да се търси лекарска помощ.
Кога се стига до остро възпаление на жлъчката
Понякога симптомите на жлъчна колика се задълбочават и траят по-дълго. Това може да е знак за възникнало усложнение – остър холецистит. То представява остро възпаление на жлъчния мехур, което крие сериозни рискове от гангрена на стената на мехура, перфорация и билиарен перитонит. Друго често срещано и тежко протичащо усложнение е билиарният панкреатит, при който се открива още възпаление на задстомашната жлеза (панкреаса).
Хроничният ход на заболяването, би могло да доведе до хронични промени – фиброза и склероза на стената на жлъчния мехур, както и до загуба на функцията му. Това състояние е известно като хроничен холецистит. Хроничният холецистит е един от факторите, които благоприятстват рака на жлъчния мехур.
Спешна операция при камъни в жлъчката се прави, ако се е получило усложнение:
- остър холецистит,
- билиарен панкреатит,
- други усложнения на холелитиазата, като хидропс, емпием;
- билиарен перитонит.
Ако става дума за безсимптомна калкулоза на мехура, все пак е препоръчително да се направи операция – холецистектомия, само че планирана, не по спешност. В допълнение – стиктно проследяване на размерите на камъните и състоянието на мехура.
Няма причини пациентите да отлагат операцията поради страх. Лапароскопската холецистектомия отдавна е златен стандарт, посочва доц. Тошев. При нея операцията се извършва през един, три или четири малки разреза на коремната стена, които са с минимални размери от 0,5-1 см. Предимствата на миниинвазивните техники са много и са се доказали във времето. Времетраенето на опертивната интервенция е сведено до минимум, рискът от инфектиране на раните е значително по малък, болката в следоперативния период също е слабо изразена, а най важното за пациентите е бързото възстановяване и работоспособност. Минимален е и рискът от развитие на следоперативна херния в сравнение с отворената техника за холецистектомия.
В следоперативния период при лапароскопска холецистектомия рядко има някакви по-сериозни оплаквания. Повечето пациенти се изписват още на следващия ден с необходимите медикаменти и указания за хранителен режим. За повечето пациенти, които преди операцията са имали кризи, периодът след това носи голямо облекчение. Около месец след операцията те спират диетичния режим и се чувстват много по-комфортно в сравнение с преди.
Редактор Ина Димитрова