Травмите на нервната система се превръщат постепенно във все по-често срещано заболяване поради нарастващия транспортен и битов травматизъм. Черепно-мозъчните травми (ЧМТ) включват всички увреждания на меките тъкани, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък, причинени от въздействието на различни механични фактори.
Класификация на черепно-мозъчните травми:
- според тежестта – леки, средно тежки и тежки;
- според целостта на меките тъкани на черепа:
а) открити – проникващи и непроникващи
б) закрити – сътресение на мозъка, контузия на мозъка, мозъчно притискане и фрактури на черепа.
У нас годишно се регистрират около 150 случая на черепно-мозъчни травми на 100 000 души население. Според различни статистики около 7% от травмите са тежки, 12%-средно тежки, и останалите 81% се причисляват към леките.
Сътресението е най-леката степен на закрита черепно-мозъчна травма
В паренхима на главния мозък не се откриват морфологични изменения на компютърната томография или магнитно-резонансната томография. Клиничните симптоми се изразяват в:
- нарушено съзнание – от секунди до 20-30 минути; възстановяването на съзнанието е постепенно
- леки паметови нарушения – амнезия за събития около и малко след травмата, т.е. конградна и антероградна амнезия вследствие загуба на фиксационната памет
- главоболие – стягащо, провокиращо се от умствени и физически напрежения; намалява след почивка; понякога придружено с гадене и повръщане
- вегетативен синдром – световъртеж, повишено потене, прилошаване при изправяне.
Липсват данни за неврологичен дефицит.
Вижте още: Световъртежът се появява на средна възраст, има много причини
Протичането на мозъчното сътресение е благоприятно, без съществени последствия за пострадалия и завършва с пълно оздравяване. При случаите с по-продължителна загуба на съзнание и по-изявени оплаквания симптоматиката също отзвучава напълно, но с продължителност 2-3 седмици и при условие че пациентът спазва съответен режим след травмата в продължение на 1-3-4 седмици.
Необходимо е да се избягват физически и психически натоварвания, гледане на телевизия, работа с компютър, употреба на възбуждащи храни, консумация на алкохол и тютюнопушене. В противен случай може да се развият посткомоционен синдром с намалена работоспособност, главоболие, световъртеж. Тези оплаквания може да нарушат качеството на живот на пациента за различно дълъг период от време.
При оплаквания за по-дълъг период от време (повече от месец) е необходимо да се потърси отново специализирана медицинска помощ – консулт с невролог с оглед провеждане на допълнителни изследвания за уточняване причината за персистиране на същите.
Д-р Кана Принова, началник на отделение в Клиниката по неврология на ВМА