„Лошият“ холестерол не е толкова лош, има и други рискови фактори

PRINT
високо кръвно причини симптоми лечение

Холестеролът е един от най-често изследваните елементи на кръвта. Понякога хората изпадат в паника, когато видят завишени стойности. Те невинаги са повод за безпокойство, казва проф. Волфрам Делиус, кардиолог от Мюнхен. Холестеролът изпълнява някои важни задачи в организма и е незаменим за него. Какво представлява той?

Холестеролът е подобна на мазнините субстанция, която е незаменима за изграждането и функцията на клетките. Участва в образуването на хормоните, например половите, както и за отделянето на жлъчната киселина и за синтеза на витамин D. Голяма част от холестерола се образува от самия организъм, най-вече в черния дроб. После той се преобразува главно в жлъчна киселина, една малка част попада в кръвообращението.

Ако приемаме твърде много холестерол с храната (препоръчителната дневна дажба е около 300 милиграма дневно), собствената продукция се потиска. Онази част от холестерола, която попада в кръвта, стига до клетките под формата на мастно-протеинови съединения (липопротеини). Там холестеролът се свързва с определени структури в клетъчната мембрана (рецептори) и се приема в клетките. Излишният в кръвта холестерол се връща отново в черния дроб. Поради различни смущения, понякога наследствени, броят на рецепторите в черния дроб може да намалее. Тогава той не може да приеме целия излишен холестерол. Така той остава в кръвообращението и се превръща в рисков фактор за атеросклероза (калциране на съдовете).

Важен е балансът между добър и лош холестерол

Установеният чрез лабораторни изследвания в кръвта, се състои от различни елементи. Основните са т.нар. „добър“ – HDL холестерол, който е с висока плътност, и „лош“ – LDL, който е с ниска плътност. По принцип нивата и на двата се увеличават с възрастта. Младите жени имат по-ниски нива от младите мъже, но с годините тази разлика се стопява и възрастните жени дори изпреварват връстниците си мъже.

Твърде много лош (LDL) холестерол в кръвта се отразява негативно на организма. Допринася за прогреса на атеросклерозата. И обратно – добрият (HDL) холестерол предпазва съдовете от стареене, тъй като подпомага връщането на мазнините от кръвта за преработка в черния дроб. Затова когато се говори за холестерол, трябва да се изследват и двата вида, за да се види не само нивата им поотделно, но и балансът между тях.
Повишени нива на „лошия“ холестерол обаче невинаги означават автоматично повишен сърдечен риск, както се смяташе по-рано. Това сочат нови големи проучвания в тази област, казва проф. Делиус. Има данни, че хора с наследствено висок добър холестерол HDL също може да страдат от сърдечносъдови заболявания. Ниските му стойности обаче продължават да се свързват с кардиоваскуларен риск.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Кои храни помагат срещу лошия холестерол
Доказаха, че атеросклерозата е обратима
Триглицеридите може да са високи заради диабет или болна щитовидна жлеза
Динята сваля лошия холестерол

Хляб и захар стават на други мазнини в кръвта – триглицериди

пълнозърнест хлябДруги важни мазнини в кръвта са триглицеридите, наричат ги още неутрални. Те са 95% общо от всички мазнини в организма. Триглицеридите произхождат пряко от храната, която съдържа мазнини, но те са също така и продукт на обмяната. Човешката мастна тъкан и мерният дроб превръщат в процеса на усвояване въглехидратите в мазнини. Това означава, че ако хапвате повече бял хляб, сладкиши, увеличавате нивата на тези мазнини в кръвта. Лабораторните им стойности зависят силно от това, което консумираме. Ако човек например е пил алкохол и подсладена безаколохолна напитка, триглицеридите скачат. Високите им нива може да са наследствено обусловено, заради възникващ или наличен диабет. При трайно завишени стойности в комбинация с ниски нива на добрия холестерол човекът е застрашен от атеросклероза. Ако само триглицеридите са високи, учените не са на едно мнение дали има риск.

Липопротеините са белтъчни молекули, които транспортират мазнините в кръвта. Те са отделен рисков фактор за атеросклерозата, а концентрацията им в кръвта до голяма степен е генетично обусловена. Има и болести, които могат да повишат нивото им – те са свързани с бъбреците, черния дроб или щитовидната жлеза. Препоръчва се поне веднъж те да бъдат изследвани, особено ако в рода има човек, починал рано от инфаркт.

Кога холестеролът е заплаха за инфаркт

болести на сърцето миокардитМедицинската преценка за риска при завишени стойности на някои от мазнините в кръвта е индивидуална. За много хора леко отклонение не представлява проблем, при тях не се налага и лечение. Ако обаче има и други рискови фактори – високо кръвно, диабет, пушене, както и коронарна сърдечна болест или прекаран инфаркт, терапията е наложителна. Лекарят прави комплексна преценка, не назначава лечение само въз основа на нивата на холестерола.

При нисък общ сърдечносъдов риск, тоест при наличието на най-много само още един допълнителен рисков фактор, лошият LDL-холестерол не бива да надвишава 160 милиграма на децилитър. При няколко рискови фактори има среден общ сърдечносъдов риск. Тогава LDL-холестеролът не бива да е над 115 мг/дл. Висок риск има, когато например човекът има много високо кръвно. Тогава целевите стойности трябва да са още по-ниски – до 100 мг/дл. При много висок риск – диабет тип 2 или прекаран инфаркт, стойностите трябва да са под 70 мг/дл. Ако тази цел е непостижима, стойностите на LDL-холестерола трябва поне да бъдат намалени наполовина спрямо изходната ситуация. За общия холестерол експертите препоръчват не повече от 200 мг/дл. За триглицеридите се смята, че е препоръчително да са под 200 мг/дл, а още по-добре – под 150 мг/дл. Добрият HDL холестерол при жените не бива да е под 45 мг/дл, а при мъжете – да не е под 40 мг/дл.

Ако вътрешната стена на кръвоносните съдове (ендотел) е увредена, лошият холестерол се отлага по нея. Там той се окислява. В променения си вид той привлича определени бели кръвни телца – макрофагите. В крайна сметка така се стига до възпаления в съдовата стена, натрупва се атеросклеротична плака. Появява се рискът от тази плака да се откъснат парченца, които попадат в кръвта и образуват тромб. Стигне ли той до някой от захранващите сърцето кръвоносни съдове, човекът получава инфаркт. Ендотелът се уврежда най-вече от пушене, диабет и високо кръвно. Рискът от възпаления може да се установи и с изследване на С-реактивен протеин в кръвта.

Храната – може с холестерол, важното е какъв

Храните, които съдържат най-много холестерол, са дреболии, яйца, хайвер, масло, скариди. За човешкото здраве обаче е много по-важно видът на мазнините в продуктите. Колкото по-малко наситени мастни киселини има в тях, толкова по-добре. Затова консумацията на животински продукти като масло, месо, колбаси, мляко и млечни продукти трябва да е с мярка. Опасни могат да са и растителните мазнини – например трансмазнините. Те се получават след химическата обработка на растителни мазнини с цел втвърдяването им. Влагат се масово в бисквити, бързи закуски и снаксове. Продукти без никакъв холестерол са например плодовете, зеленчуците, салатите, ориза и картофите. Полезните ненаситени мастни киселини се съдържат в рибата, ядките, семената и растителни масла като зехтина.

Внимание – тази статия служи само за обща ориентация и не е повод за самолечение. Точна диагноза и терапия могат да се получат само от лекар специалист.

[Общо: 5    Средно: 3.4/5]
„Лошият“ холестерол не е толкова лош, има и други рискови фактори беше последно модифицирана от: юли 4th, 2018 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *