Доц. Малина Петкова е лекар в Университетска болница “Лозенец”, София. Има специалности – вътрешни болести, ендокринология и метаболитни заболявания, социална медицина и здравен мениджмънт. Професионалната й биография е богата – била е началник на Клиниката по вътрешни болести към Университетска болница “Св. Анна” в София. Заемала е длъжността главен асистент в Клиниката по ендокринология към Александровска болница. След това става управител на Диабетен център “Св. Лука” в София, ръководи и Клиниката по ендокринология към Университетската болница в Плевен. В последните години завършва специализация в САЩ и практикува антиейджинг медицина. Доктор по медицина е от 2000 г., а доцент по ендокринология от 2002 г.
Кои хормонални изследвания са необходими за проследяване на автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото?
Автоимунното заболяване протича в няколко фази. В ранната фаза най-често са налице високи нива на антителата, насочени към клетките на щитовидната жлеза и нормални хормонални нива (TSH, Т3, и Т4). Изследването на пълния набор тиреоидни хормони е важно, тъй като по стойностите на всеки един от тях се правят изводи за състоянието на пациента и необходимостта от заместителна терапия. В следващия етап от протичането на тиреоидита на Хашимото е възможна недостатъчност на функцията на щитовидната жлеза. Тогава е необходимо провеждане на терапия, която замества липсващите хормони. Най-често използваният препарат е синтетичният хормон Т4 (Левотироксин). Попадайки в организма, той се превръща в биологично активния Т3.
Редица пациенти, при които се установяват нормални нива на TSH на фона на заместителна терапия, остават със клинична симптоматика на хипотиреоидизъм (недостатъчност на тиреоидни хормони). При тях се изисква провеждането на допълнителни изследвания ( FT3, FТ4, r T3). Тези изследвания често пъти установяват необходимостта от добавяне на хормона Т3 към терапията с Т4. За съжаление в България не се предлага този препарат и пациентите го закупуват от съседните страни.
Каква е горната граница на TSH, при която трябва да започне заместително лечение?
Тази граница зависи от възрастта. При пациенти над 65-70 г. и при липса на симтоматика, нива до 7 mcrgIU/l могат да се приемат за нормални.
Известни ли са причините за възникване на заболяването?
Както при всяко автоимунно заболяване няма добре дефинирани причини за появата на тиреоидита на Хашимото. Безусловно е неоходимо съчетанието между генетична предиспозиция и неблагоприятни ефекти на фактори от околната среда.
Като фактори от околната среда се обсъждат много бактерии, вируси, химични въздействия. Тяхното откриване и отстраняване би подобрило хода на автоимунния тиреоидит. Става дума за над 20 причинители. В тази група спадат херпес-вирусите, цитомегаловирус, Епщайн бар, коксаки и други. Голям е броят и на бактериите – йерсиния, хеликобактер пилори и др.
Какво да очакват пациенти, при които ехографското изследване показва, че жлезата е унищожена от антителата?
Резултатите от ултразвуковото изследване на жлезата невинаги дават съвсем точна представа за нейната функция. В много случаи ехогафски жлезата изглежда значително променена, но нейната функция е съхранена и обратно.
Много пациентки се оплакват от постоянна умора и покачване на теглото. Каква е връзката с тиреоидита на Хашимото?
Покачване на тегло, въпреки приема на заместителна терапия и достигнат хормонален баланс е израз на някои допълнителни нарушения в организма, които съпровождат атвоимунния процес: хронично възпаление, нарушение в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, предоминиране на естрогена, ефекти на редица токсини от околната среда и др.
Ако пациентите се оплакват от постоянна умора, въпреки достигнатия хормонален баланс, това вероятно говори за недостатъчност на биологично активния хормон Т3. Съветът ми към тях е да се обърнат към специалист, който има опит с приложението на двата хормона – Т4 и Т3 в заместителната терапия.
Често ли се среща инсулиновата резистентност при тиреоидит на Хашимото?
Подобно съчетание е възможно и като причина за това би могло да се посочи хроничното възпаление, което може да бъде част от автоимунния процес. Инсулиновата резистентност, от своя страна може да отключи автоимунен тиреоидит.
При съмнение за инсулинова резистентност, трябва да се назначат съответните изследвания (инсулин и кръвна захар). При необходимост се провежда орално обременяване с глюкоза.
Каква е ролята на диетите при тиреоидит на Хашимото?
Напоследък много се дискутира темата за храненето и специфичните диети при автоимунен тиреоидит. Много пациенти преминават на т.н. Автоимунен протокол. Това има смисъл само при определени условия.
При някои пациенти се установява, че херпесът е причината за високото ниво на антителата. В този случай спазването на строга диета не е оправдано напълно. При съществуваща инсулинова резистентност, наднормено тегло или затлъстяване, следва да се препоръча хранителен режим, който е строго индивидуален. Диетата, която аз препоръчвам, е даже още по-рестриктивна в ставнение с Автоимунния протокол. Все пак не съветвам пациентите да започват хранителен режим без предварителна консултация със специалист. Самолечението чрез хранителни режими, лекарствени средства и хранителни добавки крие сериозни рискове и води до нежелани резултати.
Кои са основните принципи на диетата, която вие препоръчвате?
Ограничават се растителни храни, които съдържат голямо количество лектини. За последните е известно, че могат да причинят образуването на автоантитела.
Безглутеновата диета помага ли и при други заболявания?
Ограничването на глутена подобрява състоянието на деца с аутизъм, препоръчва се и при хора, страдащи от болестта на Алцхаймер, мултиплена склероза и др.
Кога препоръчвате преминаване от синтетичен към натурален хормон?
Най-често това е необходимо, тогава, когато пациентът не толерира добре стандартната терапия със синтетичен левотироксин.
Натуралният хормон представлява извлек от сушени щитовидни жлези на прасета. Тук искам да призова пациентите към повишено внимание: натуралният хормон е лекарство, и а не хранителна добавка! Ако някъде в интернет се продава натурален хормон с етикет „хранителна добавка“ (Dietary supplement), това означава, че производителят неточно е квалифицирал препарата. Единствената цел е да заобиколи процедурите, необходими за регистриране на лекарствен препарат.
На българския пазар натурален хормон не се предлага. Купуването на такива препарати от интернет е много рисковано. Не бива да се приема такъв медикамент без лекарско предписание. В тези препарати съотношението между Т3 и Т4 е строго фиксирано, а нуждите на пациентите са строго индивидуални. Ето защо не съветвам никого да предприема самолечение с натурални хормони.
Лично аз работя с фармация в Германия. Това е аптека, която предлага различни лекарствени препарати, базирани на натурални източници.
Защо се премина масово към използването на синтетичен хормон?
Преди години натуралните хормони бяха единствена възможност. Проблемът в България беше, че нямахме стандартизация, която да гарантира високо пречистване и точно дозиране.
В Европа натурален хормон се произвежда и до момента на много места. Освен Германия, такива лекарства може да се намерят в Италия, Белгия и Франция. Не става дума за индустриално производство, а за аптеки, които изготвят препарата по индивидуална рецепта.
Ако пациентът държи да приема такъв препарат, нека се обърне към специалист, който работи с биоидентични хормони. Тяхното основно предимство е, че те съдържат всички хормони, които се образуват в щитовидната жлеза. Има специална схема, по която става заместването на синтетичния с натуралния хормон, но подходът остава строго индивидуален.
Какви са страничните ефекти на синтетичния хормон?
По принцип при адекватно заместване и достигнат хормонален баланс, не се очаква появата на странични ефекти. Все пак при хора, приемащи заместителна терапия с левотироксин, следва да се проследява костната плътност поради риска от поява на остеопороза.
Има ли някакво токсично влияние заради това, че лекарството е синтетично добито?
Не, в никакъв случай не може да се говори за токсичност при адекватен прием на медикамента.
Кои витамини, минерали и добавки подпомагат работата на щитовидната жлеза?
Това са минералите селен, цинк и витамините А, С, В1. Йодът е основен елемент, който се включва в тиреоидните хормони. Неговият прием е логичен при недостатъчна функция на щитовидната жлеза, но за съжаление не можем да се предвиди ефекта му. При някои хора той може да подтисне функцията на жлезата, а при други да стимулира производството на хормони от тиреоидеята.
Напоследък много се говори за ролята на витамин D и витамин К2. Какво е мнението ви?
Независимо, че България е слънчева страна, недостатъчност на витамин D е често срещан проблем. Като се има предвид, че той участва в почти всички жизнени процеси на организма, поддържане на неговото нормално ниво е от особена важност. Недостатъчност на витамин витамин D е причина за появата не само на остеопороза. Дефицитът му се свързва още с появата на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2. Витамин К2 участва в обмяната на веществата в костта. При наличие на остеопороза е подходящо да се приема.
Кога изписвате хормона DHEA?
Често пъти тиреоидит на Хашимото се съчетава с други автоимунни заболявания. Автоимунният процес може да засегне и надбъбречните жлези и да настъпи супраренална недостатъчност. В тези случаи е удачно да се приема DHEA, който е прекурсор на много хормони, включително и на надбъбречните.
Имате ли в практиката случаи на спонтанно излекуване от тиреоидит на Хашимото?
В практиката си съм имала само един случай при жена, при която след раждане антителата към щитовидната жлеза достигнаха нормални граници. Обикновено в клиничната практика се наблюдава точно обратното – бременността отключва появата на антитела.
Каква е целта на лечението при тиреоидита на Хашимото?
Целта на лечението е да се поддържа нормално ниво на тиреоидните хормони и най-важно – пациентът да няма оплаквания.
Кое е най-важно за жените, които планират бременност?
Целта при планирана бременност е тя да настъпи на фона на нормални нива на тироидните хормони. Това е важно особено през първите седмици, когато плодът разчита на майчините. Ако се допусне хормонален дисбаланс, се раждат деца с леки отклонения в психичното развитие и поведението.
Някои от пациентите с това заболяване се оплакват от депресивни настроения или панически атаки. Каква е връзката с хормоните?
Когато в човешкия организъм настъпи хормонален дисбаланс, това води до промени в поведението. Често пъти тези промени са причина за диагностициране на дисфункция на някоя от ендокринните жлези.
Например много жени преди или по време на менопаузата изпадат в депресивни състояния, причина за които е настъпилият хормонален дефицит.
Автор Илиана Димитрова