Ревматоиден артрит – защо възниква и как се лекува

PRINT
ergo_g

Ревматизъм е понятие, зад което се крият около 100 заболявания, предизвикани от възпаления и смущения в обмяната на веществата. Засягат главно опорно-двигателния апарат. Ревматоидният артрит (полихроничен артрит) е най-често срещаното хронично възпаление на ставите. Засяга синовиалната мембрана, която се намира от вътрешната страна на ставната капсула. Синовиалната мембрана произвежда течност, която подхранва ставния хрущял и служи като смазка, облекчаваща триенето на ставите при движение.

Смята се, че 0,5-1% от населението по света боледува от ревматоиден артрит. Жените са засегнати два пъти по-често. Болестта може да се появи във всяка възраст, дори в детската. С напредването на възрастта двата пола се изравняват по честота на заболяването. То обикновено започва в 40-50-те години. Причините за възникването му не са съвсем изяснени. Става дума за автоимунни процеси и генетична обремененост. Роля играят също околната среда (напр. пушенето) и вероятно някои инфекции.

Как възниква болестта

Ревматоидният артрит може да настъпи постепенно или да се появи внезапно. Първите признаци са отоци, изразено затопляне на мястото, зачервяване, а също и скованост на засегнатата става сутрин. Оплакванията обикновено са симетрични и често засягат пръстите на ръцете и краката. Появяват се обаче и на други места – длан, коляно, рамо, тазобедрена става, стъпало и горната част на гръбнака към врата. Типичните прояви са пристъпи, които продължават със седмици. Задълбочаването на болестта води до деформиране на ставите или разрушаването им.

Ревматоидният артрит не е напълно лечим, но са възможни терапии за забавянето на хода му и облекчаване състоянието на болния. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри са шансовете за болния. Наред с медикаментите се прилага и физиотерапия. При тежки възпаления на ставите са необходими операции или дори протезиране на засегнатото място.

Причините за възникване на ревматоидния артрит не са изяснени напълно. Знае се, че имунната система играе ключова роля. При здравите хора тя е в състояние да различи собствените от чуждите субстанции. При автоимунно заболяване се стига до грешно разпознаване, така че тялото гледа на своите субстанции като на чужди. Като следствие от това имунната система реагира с възпаление. При ревматоидния артрит определени имунни клетки достигат ставите и произвеждат вещества, които стимулират възпаленията като хормоните цитокини. Те отговарят за комуникацията между клетките. Нормално цитокините се намират в равновесие с други хормони, които имат противоположното действие (антагонисти). Това гарантира, че няма да има свръхактивна имунна реакция. Чрез увеличената продукция на цитокини обаче този фин баланс се нарушава.

Цитокините, които играят важна роля при ревматоидния артрит, са туморнекроза фактор алфа (TNF alpha) и интерлевкин (IL-1). За напредване на заболяването обаче са „виновни“ и други хормони. Възпалителният процес прави така, че ставната капсула отича. Кръвоносните съдове отделят повече течност и мястото подпухва. След известно време, ако човек не се лекува, се стига до разрушаване на хрущяла, ставите и ставните връзки. Белите кръвни телца разтварят мъртвите частици от тъканите и отделят още повече цитокини.

Факторите, които отключват грешното насочване на имунната система, още се дискутират. Смята се, че важна роля играе пушенето. Различни инфекции с вируси и бактерии също имат принос. Вероятно много фактори се комбинират, за да се стигне до възникването на ревматоидния артрит.

Симптомите – скованост и отоци

В началото на заболяването симптомите са по-скоро неспецифични и това е причина много пациенти да стигат късно до ревматолог. Те се оплакват от лесна умора, изтощение, липса на апетит, загуба на тегло и лека температура под 38 градуса. По-късно се появяват типичните симптоми в ставите. Протичането и интензивността обаче са индивидуални и понякога доста различни. Освен ставите и някои органи могат да бъдат засегнати от ревматоидния артрит.

Преди всичко сутрин след ставане засегнатите усещат ставите си сковани и изпитват болка в тях. Често засегнати са пръстите на ръката. Оплакванията продължават няколко часа и постепенно отшумяват. Стигне ли се до възпаление на ставата, тя отича, боли и понякога около нея има зачервяване. Често засегнати са малките костици в основата и в средата на пръстите на ръката, дланта или дори пръстите на краката. По-късно възпалението се разпростира и върху други малки и големи кости (полиартрит). То често уврежда ставата, което е свързано със силни болки. Ставите се изкривяват, подвижността им намалява. Дланта се изкривява навън в посока към малкия пръст, а пръстите се извиват и деформират.

Възпалението на сухожилието в границите на сухожилната обвивка (тендовагинит) също може да е ревматоидно. При 20% от болните на някои специфични места като лакътя или ръцете, а понякога на ахилесовото сухожилие или отпред на подбедрицата се образуват доброкачествени ревматични възли. В някои случаи те са подвижни. Постепенно засегнатите усещат, че способността им да хващат предмети с ръцете си отслабва и изпитват все по-големи затруднения при обикновени всекидневни дейности като например да затворят капачката на буркан.

Болките от възпалението се появяват дори при покой, нощем често са по-силни. Натиск върху ставата или максималното й протягане още ги засилват. В по-редки случаи са засегнати и някои органи като кръвоносни съдове, сърце, бял дроб, слъзни и слюнчени жлези или пък очите.

Изследване на кръв и рентген за диагнозата

Ранната диагностика е особено важна. При прегледа лекарят може да установи типичната промяна в ставите, ако тя вече е налице. Кръвните изследвания и образната диагностика (рентгенова снимка) засилват подозрението, че става дума за ревматоиден артрит. При поставянето на диагнозата европейските лекари се водят от критериите на Американската асоциация на ревматолозите, утвърдени през 1987 г. Обикновено до нея се стига, ако три или повече стави са възпалени за период, по-дълъг от 6 седмици, и се докаже наличие на ревма фактор в кръвта или антицитрулинови антитела. Поне четири от шесте изброени по-долу признака трябва да са налице. При първите четири оплакванията или симптомите трябва да са налице поне от шест седмици.

Симптомите на ревматоидния артрит включват:

– Ставни възпаления на поне три различни места

– Ставите са засегнати симетрично от двете страни

– Поне една става се усеща скована сутрин след ставане

– Наличие на ревматични възли (виж симптоми)

– Доказан ревма фактор с кръвно изследване

– Типични промени в ставите на рентгеновата снимка

Лекарят проверява ставите и то не само засегнатите, за отоци, чувствителност при натиск, ограничена подвижност и търси рематични възли. Назначава кръвно изследване, което показва има ли възпаление. Тези стойности обаче в началото на заболяването нерядко са нормални, а и при други хронични и възпалителни заболявания също са завишени.

Ревма факторът, който се изследва във венозна кръв, представлява концентрация на антитела, които са насочени срещу собствените тъкани на организма. Ревма фактор се открива при 65-75% от болните с ревматоиден артрит. Много рядко се открива при здрави хора. Има го и при пациенти с други заболявания от ревматоидната група.

Ако ревматоидният артрит остане нелекуван дълго време, болният може да е развил анемия, обусловено от възпалението.

Ренгеновите изследвания дават важни сведения на лекаря. На пръв поглед ставите може да не изглеждат изкривени. Дефекти на костите по външния край на ставата, изкълчвания и разреждане на костната плътност сая типичните промени при болестта. С ултразвук могат да се установят възпалителни промени в ставната капсула и отоци около нея. В определени случаи може да се назначи и изследване с магнитен резонанс.

Биологични препарати носят облекчение

Ревматоидният артрит трябва да се лекува комплексно. Най-добре е да се получи консултация от различни специалисти – ревматолог, ортопед, хирург, физио- и ерготерапевт и психолог. Основната цел на терапията не само да се облекчат болките, но и да се потиснат възпалителните процеси, а също и да се съхрани силата и подвижността на ставите. Това е възможно само с ранна диагноза и постоянно напасвана към нуждите на пациента терапия.

Терапията се състои от следните компоненти:

– Медикаменти

– Оперативни методи и инжекции

– Физиотерапия

– Ерготерапия

– Физикална терапия

– Психологична терапия

– Режим на хранене.

Медикаментозната терапия потиска болките и възпаленията, като цели да ограничи увреждането на ставите. Прилагат се главно кортизоноподобни (глюкокортикоиди) и при необходимост – препарати, които блокират възпаленията, несъдържащи кортизон. На болните се дават още обезболяващи и инжекции на засегнатото място, а понякога се назначава и операция.

Базисна терапия и биологични препарати

Базисната терапия има за цел да спре възпалението, разрушаването на ставата и напредването на болестта. За да бъде успешна, трябва да започне възможно най-рано. Успехът се забелязва чак след няколко месеца, тъй като действието на повечето медикаменти се разгръща едва след 4 до 16 седмици. Базисните медикаменти потискат различните възпалителни механизми и могат да забавят болестта. Тъй като са възможни странични ефекти, трябва да се правят редовно изследвания на кръвта. Метотрексат е най-често използваният препарат в базисната терапия. При по-тежки случаи се комбинират по няколко препарата.

Най-често срещаните странични ефекти при базисната терапия са промени в кръвната картина, смущения на бъбреците или черния дроб, стомашни оплаквания, умора или главоболие. След спирането на лекарството те по правило отшумяват.

Биологичните препарати са произведени с помощта на генни технологии блокери на TNF alpha, рецепторите на интерлевкин-1 и интерлевкин-6. Към тази група спадат и блокери, които са активни срещу някои имунни клетки. Те възпират процесите в имунната система, които отключват възпаленията и водят до увреждане на ставите. Прилагат се когато само с базисна терапия болестта не се повлиява. Често се комбинират с метотрексат.

Глюкокортикостероидите също действат противовъзпалително и потискат свръхактивността на имунната система. Намаляват щетите, които заболяването нанася. Те се дават на пациента в преходния период докато базисната терапия започне да действа, но са опция и за дългосрочна терапия. Загубата на костна плътност е един от страничните ефекти на тези медикаменти, затова ако се приемат по-дълго време, е добре да се пият и препарати срещу остеопороза или да се осигури достатъчен прием на калций и витамин D.

На болните може да се дават още болкоуспокояващи и допълващи медикаменти. Нестероидни противоревматични средства като диклофенак и ибупрофен потискат ензима циклооксигеназа, който е необходим за отделянето на простагландини – вещества, които засилват възпалителните процеси. Те могат да се прилагат само при поява на болка, но и редовно за по-дълъг период от време. Само че тогава има риск от язва на стомаха, особено ако се съчетават с глюкокортикоиди. Това е така, защото простагландините играят важна роля за предпазването на лигавицата на стомаха от стомашния сок. В такива случаи лекарят изписва блокери на т.нар. „протонна помпа“. Лекарствата намаляват отделянето на стомашен сок.

Други болкоуспокояващи се дават, само ако лечението с глюкокортикоиди и базисната терапия не успяват да овладеят болките, например ако ставата вече е увредена. Според вида и силата на болката се прилагат медикаменти от парацетамол, новаминсулфон до морфиноподобни медикаменти.

При внезапни и силни неприятни усещания докторът може да инжектира директно на засегнатото място глюкокортикоизи или локална анестезия. Полезно е и приемането на омега-3 мастни киселини. Те намаляват отделянето на вещества, стимулиращи възпаленията, а това действа благоприятно върху сутрешната скованост и болката. Не е известно тази хранителна добавка обаче да влияе върху намаляването на увредата в ставата.

Оперативни техники

Операция за болните от ревматоиден артрит се назначава, когато медикаментозните терапии вече не действат. Решава се според индивидуалния случай. Принципно са възможни няколко варианта.

Изкуствената става (ендопротезиране) връща на пациентите възможността да се движат без болка. Има пълно или частично протезиране. Важно е да не се пропусне точният момент за поставяне на изкуствена става. Ако ставата е увредена в много голяма степен, твърде възможно е след операцията да не може да се възстанови пълната подвижност. А и увредените кости наоколо не могат да осигурят добра механична опора за протезата.

Артропластика се избира, когато има разрушени ставни повърхности, но добре съхранени ставни връзки, ставна капсула и мускули. Увредените места се отстраняват и се реконструират със собствена тъкан (от капсулата, мускули или масти). Този метод не е подходящ за стави като тазобедрената или тази на коляното, защото няма да издържат натоварването.

Ако ставата е с отклонение от правилната позиция, тя се закрепва както трябва да е с помощта на болтове, игли и др. Прилага се предимно при по-млади пациенти. Комбинира се със синовектомия. Тя пък представлява хирургично отстраняване на хронично възпалената и изменена ставна капсула, както и на синовиалната мембрана.

Редовната физиотерапия е важна за качественото третиране на ревматоидния артрит. Позволява пасивното раздвижване на ставите в напреднал стадий на болестта. Мануалната терапия облекчава болката и отпуска мускулите. Упражнения се назначават при по-лека форма на заболяването, за да се поддържат ставите подвижни.

Ерготерапията помага на болните да възвърнат или съхранят самостоятелността си във всекидневието. Те упражняват обикновени дейности, за да могат да се обслужват сами.

Хранене и съвети за всекидневието

Няма специален режим на хранене, който може да замести традиционната терапия при ревматоиден артрит. Диетата обаче може да подпомага лечението. Препоръчва се меню с малко месо. То съдържа арахидонова киселина, предшественик на простагландините, които пък стимулират възпаленията в организма. Влиянието на антиоксидантите (витамин Е и С, селен и цинк) не е научно доказано при това заболяване. Препоръчва се консултация с лекар, ако болният иска да приема такива хранителни добавки.

Важно е пациентите да бъдат обучени за особеностите на заболяването, за да бъдат добре подготвени за новата житейска ситуация. Поставянето на диагнозата е тежък шок не само за болния, но и за семейството, затова е уместно да се помисли за подкрепа от психолог. Той ще препоръча техники за релаксация като автогенен тренинг и др.

За съжаление няма абсолютно сигурни предпазни мерки, които да гарантират, че болестта ще стои надалеч. Редовните умерени спортни занимания и балансираното хранене обаче са добри предпоставки, за да се намали риска човек да се разболее от ревматоиден артрит.

Консултант по статиите е проф. Екехард Гент, специалист по ревматология и вътрешни болести. Ръководи Института за изследване на ревматологични заболявания в Аахен и е генерален секретар на Немското дружество по ревматология.

Тази статия съдържа само общи указания и не може да се използва за самостоятелно поставяне на диагноза. Не може да замести и посещение при лекаря.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 0    Средно: 0/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *