Обедното главоболие може да е симптом на синузит

PRINT
д-р Антоанета Гужгулова

Синузитът може да е свързан с възпаление, породено от алергия или инфекция. Независимо каква е причината, възпалението трябва да се лекува, иначе се засягат и синусите. Типичен симптом на синузита е главоболието, по-изразено около обяд или в ранния следобед. Хората се чувстват по-замаяни, трудно се концентрират, казва д-р Антоанета Гужгулова, оториноларинголог от София с 26 г. опит. От 15 г. има диплома от Лондонския колеж по хомеопатия. Още когато секретът на хремата не е станал още гноен, едно от хомеопатичните лекарства, които д-р Гужгулова препоръчва, е комплексният препарат Цинабсин. Неговият прием трябва да продължи 40 дни. Ефектът е в две посоки – добре дренира синусите, без да изсушава лигавицата на носа. Така е лекувала дори тежки синузити.

Каквато и да е причината за хремата, не оставяйте носа запушен, така има по-голяма риск от бактериална инфекция. А ако имате упорита хрема, независимо дали е синузит или друго, в никакъв случай не плувайте под вода, защото има голяма вероятност да се засмуче вода по Евстахиевата тръба и да се разнесе инфекцията. Налягането при гмуркане създава условия секрет и вода от басейна да отидат към ушите и да се получи инфекция. Особено уязвими са децата, защото тяхната Евстахиева тръба е по-широка и по-малко извита.

Напоследък много от малките й пациенти до 5 г. са били  афтозни стоматити и херпанигини, причинени от коксаки вируси. Имунитетът им е понижен донякъде и заради ускорения растеж в тази възраст. За зъбите и костите е нужен много калций и неговите запаси в организма намаляват. Типично за малките деца заразата протича драматично с  температура над 39 градуса и силна отпадналост. Заради афтите децата трудно преглъщали дори вода. А дехидратацията е причина температурата да не пада. Спешна помощ в такава ситуация оказват Шуслеровите соли №3 (железен фосфат) и №5 (калиев фосфат) на Немския хомеопатичен съюз. Редуват се 4-5 пъти на ден по 1 таблетка. Задължително се добавя и имуностимулант.

Инфекциозната мононуклеоза е друга неприятна диагноза, с която д-р Гужгулова се сблъсква напоследък. Често болните са деца до 7 г. или тийнейджъри. Вирусното заболяване, известно и като жлезна треска, се причинява от вируса на Епщайн-Бар. Симптомите са подути лимфни възли, а след срива на имунитета от вируса се стига до бактериални гнойни ангини. Коварното е, че понякога мононуклеозата протича по-скрито при тийнейджърите и се открива трудно. В кабинета на лекарката например дошъл младеж, на когото първо била поставена диагноза “внезапна тревожност”. Основните му оплаквания били силна отпадналост и трудна концентрация, които му пречели да си върши всекидневните задачи. Психиатърът назначил транквиланти, но така само потиснали симптомите. След като силно заразната мононуклеоза беше открита при приятелката му, пуснахме изследвания и за него”, обяснява д-р Гужгулова. Така се изяснила точната диагноза.

Вижте още:

Съветите на имунолога: Какво се правим с вирусите, които остават завинаги в организма?

Любопитното в случая е, че двамата се заразили при пушене от едно и също наргиле. Младежите да внимават повече за хигиената, когато ходят по купони, съветва д-р Гужгулова. Там често пушат обща цигара, пият от една чаша или директно от шишето с другите, но рискъкт от предаване на вируси, някои от които са опасни, е доста голям. Инфекциозната мононуклеоза срива имунитета и после 1-2 г. човек е уязвим за банални инфекции. Засяга се и черният дроб. Болният отделя вируса много дълго време и така болестта се предава не само по въздушно-капков път, но и чрез замърсени предмети. Лечението е с имуностимуланти, но трябва и проследяване от хематолог, защото има риск да се развият по-сериозни кръвни заболявания.

От хомеопатичните препарати при мононуклеоза много добро влияние оказват Календула D6 и Фосфор D10 – вземат се 7-10 дни. Д-р Гужгулова препоръчва и Шуслерова сол №2 (калциев фосфат), тъй като тя има добро влияние на кръвотворните органи. При малките деца се дава в пролетно-летния период, за да се натрупва калций и по-лесно да растат зъбките.

Как да разберем дали хремата е от алергия или вирус?

При упорита хрема най-добре е първо да се иде на УНГ специалист, дори да подозираме, че причината може да е алергия. Ако оплакванията се повтарят всяка пролет с кихавични пристъпи, силни сърбежи в носа и очите, има отоци по лицето, почти сигурно е сенна хрема, смята лекарката.

Има и целогодишни алергии, при които носът е запушен. Алергените обикновено са у дома – акари, влага или мухъл. Изходът е да се премахне алергенът. При нелекувана алергия има риск от полипи на носа. Често срещан проблем е пристрастяването към обикновените капки за нос, които свиват кръвоносните съдове на носната лигавица. Те обаче още повече стимулират процеса на разрастване на лигавицата, а и с времето има риск от медикаментозен ринит. Хомеопатичният спрей за нос Инфлуназал е много подходящ за хронични хреми, дори да са с неясен произход. Направен е от луфа, която, освен че отпушва носа, е и добро средство срещу разрастване на лигавицата.

Самата алергия много добре се повлиява от хомеопатичното лекарство Ринитал, коeто може да се дава 10 дни преди очакванaта й поява. Препаратът се приема 1-2 месеца, като облекчава симптомите, възстановява баланса на имунната система и постепенно намалява честотата на алергичните прояви. „Ако имате склонност към алергии, може профилактично да вземате Ринитал и Шуслерова сол №2. При по-развит алергичен ринит – да се комбинира с Шуслерови соли №4 (калиев хлорид) и №8 (натриев хлорид), които много по-добре регулират отока и подсушават лигавицата”, уточнява д-р Гужгулова.

„При нужда УНГ специалистът ще ви прати на алерголог, за да се установи причинителят чрез тестове или да проведе лечение – терапия за десенсибилизация”. Тестовете за алергия е най-добре да се провеждат през зимата, когато няма контакт с алергена. УНГ лекарят може да даде по-правилни насоки в началото, особено ако не е ясно каква е хремата.

При вирусното засягане на носа има температура или главоболие. След 2-3 дни секретът започва да става жълтеникав, когато се насложи и бактериална инфекция, а при алергичния ринит той е белезникав или бял и жилав. Не стига до жълто-зелен цвят. Кихането е симптом и на двата ринита.

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
[Общо: 8    Средно: 3/5]
Подобни статии
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *