Хранителните алергии засягат 5 до 10 процента от децата. Основните алергени са:
- краве мляко;
- яйца;
- соя;
- пшеница;
- ядки;
- риба и рибни продукти.
Има деца, които при първо захранване с краве мляко или адаптирано мляко в ранна възраст получават отоци, обрив (уртикария), в по-тежки случаи – повръщане, разстройство, ларинго и бронхоспазъм. Симптомите се появяват минути до 2-3 часа след приемане на храната.
Най-тежките случаи при по-големите деца може да завършат фатално с анафилактичен шок. Такива случаи са наблюдавани в САЩ и Великобритания и обикновено са реакция на ядки, особено фъстъци. При тях става дума за остри алергични реакции, протичащи на принципа на IgE медиираната сенсибилизация.
Симптоми на алергия към мляко и млечни продукти
В детска възраст често след прием на мляко се появяват силни коремни колики, метеоризъм, запек, а в по-тежките случаи – разстройство. В по-тежките случаи на гастро-езофагеален рефлукс, който не се повлиява от лечение, малкото трябва да се изследва за хранителна алергия.
Има и симптоми по кожата – атопичен дерматит, а в по-тежки случаи може да настъпят, макар и рядко, белодробна хемосидероза и анемия.
При деца, които са на естествено хранене, също може да се наблюдават симптоми. Напоследък наблюдаваме по-често при кърмачета ентероколит и хемоколит. Тоест в изпражненията на децата се откриват слуз и кръв, независимо че приемат само кърма. Причината е един мощен алерген от кравето мляко, който е изключително киселинно-устойчив – бета-лакто глобулин. Той може да премине в кърмата от храната на майката и така достигат до детето. В тези случаи се препоръчва диетично хранене на кърмачката с изключване на млечните продукти.
Диета и лечение на хранителна алергия
Диагностиката на хранителна алергия в детска възраст се прави след много добра снета анамнеза – лекарят да може да прецени кои са алергените.
Може да се направят кожно-алергични проби независимо от възрастта. При наличието на положителна реакция като допълнително потвърждение е добре да се изследват серумните имуноглобулини. Ако изследването на кожните проби и тези на кръвните антитела вървят в една посока, то диагнозата алергия към даден продукт е твърде вероятна. В някои случаи може да има разминаване между кожни проби и Ig антитела. Тогава на помощ идват елиминационните,а в по-редки случаи и провокационни проби. Последните обаче са с много висока значимост и специфичност. Но те се провеждат в клинична обстановка с добре обучени екип, особено ако има риск за анафилаксия.
Повечето прояви на свръхчувствителност към кравето мляко обикновено се израстват към 3-4-ата година. Не така стоят нещата при алергията към фъстъците и рибата, когато понякога може да трае и цял живот.
Търсят се възможности за десенсибилизация към тези продукти – още са в стадий на клинично проучване. Лечение на хранителната алергия няма. Подобрение настъпва, ако истинският алерген се елиминира от диетата на детето. Важно е да се обучат родителите да търсят дали в продуктите, които купуват дали няма следи от храни, към които детето е чувствително. Семейството трябва да е обучено как да реагира в случай на грешка при евентуален анафилактичен шок. Предписва се медикамент на основата на епинефрин, който би могъл да спаси човешки живот.
Д-р Паола Абаджиева, детски алерголог, в МЦ „Искър“ – записване на час на тел. 0877 58 90 40