Хора, които ядат много червено месо или колбаси, имат по-голям риск да се разболеят от рак на дебелото черво, сочат проучвания. Други продукти имат защитна функция. Очевидно е, че наред с фамилната обремененост, храненето играе много важна роля за увеличеното предразположение към болестта, твърди Якоб Линсайзен от центъра Хелмхолц в Мюнхен, цитирани от немското сп. „Фокус“.
„Проучвания сочат, че на всеки 100 г червено месо на ден рискът се увеличава с 20-30%, а на 100 г шунка или колбас – дори с 50%, предупреждава експертът. Това са данни, получени от солидни научни проучвания. Не е нужно човек напълно да се отказва от месото, за да се предпази от болестта. Важното е да не се яде всеки ден червено месо, и тогава, когато го слагаме на масата, то да е в умерени количества, съветва Линсайзен. Пълното въздържание не носи ползи. Вегетарианците не са с по-малък риск за рак на дебелото черво от хората, които хапват от време на време месо.
Възникването на рака на дебелото черво не е напълно изяснено
Механизмите, по които възниква ракът на дебелото черво още не са напълно изяснени. При червеното месо подозрението пада върху желязо, свързано с хемоглобина. То придава червения цвят на месото. Приемането му в по-големи дози стимулира образуването на канцерогенни белтъчни съединения и то директно в червото, обяснява експертът. Ако месото се препича до черно, възникват пък хетероциклични ароматни амини, които също са канцерогенни. Те се образуват при температура над 220 градуса. Прегарянето на месото и използването на соса от него след това категорично е нездравословно, казва Липсайзен. Не се препоръчва също печенето на тлъсти меса върху дървени въглища. Мазнината, която капе и изгаря, опушва месото. При този процес възникват полициклични ароматни въглеводороди, които също са риск за рак.
Вероятно не само хетероцикличните ароматни амини са виновни за туморите, смята Пабло Щайнберг от института за токсикология на хранителните продукти в Хановер. Според него е възможно комбинацията им с други токсични вещества или пък съвсем други субстанции имат решаващо значение за канцерогенния ефект. В момента в Хановер изследват дали молекулата хемоглобин-желязо или по-скоро нитрати и нитрити са отговорни за риска от рак, добави Щайнберг.
Баластните вещества имат защитен ефект за червата, но трябва да се консумират в големи количества и всеки ден. Малка купичка мюсли сутрин не е достатъчно. За да се предпази от рак на дебелото черво човек трябва да изяжда поне 30 г съдържаща фибри храна. Това са 5 филии пълнозърнест хляб дневно.
Въпреки че са категорични за ползата от тях, учените още не могат напълно да обяснят защо баластните вещества са толкова полезни. Една от хипотезите е, че те могат да неутрализират канцерогенните вещества в червата. Друга гласи, че разреждат концентрацията им, тъй като поемат много вода. Освен това се знае, че богатата на фибри храна стимулира перисталтиката и така по-лесно се извеждат навън вредните вещества.
По въпроса за ползата от плодове и зеленчуци учените още спорят. Според Щайнберг профилактичният ефект е по-скоро заради това, че когато човек яде много от тях, консумира по-малко месо.
СНИМКА: ДАК