Кортизонът по своята същност е кортикостероид – кристален кортикостероиден хормон, изолиран от надбъбречната жлеза. Приложението му потиска нивото на имунния отговор от страна на организма, като по този начин се намалява възпалението. В много случаи се прилага локално, тук ще разгледаме главно ефекта върху дихателните пътища.
Спрейовете с кортизон се предписват обикновено при астма, но отделни проучвания сочат тяхната полза и при COVID-19, където дихателните пътища също са засегнати. Вдишването на кортизон потиска възпалителния отговор в бронхите. Лекарството намалява производството на слуз, което допълнително облекчава симптомите на астма.
Бронхите стават по-малко чувствителни към дразнители като полени, прах или студ, а дихателните мускули се отпускат. Кортизонът спомага дихателните пътища да останат широко отворени, подобрява въздушния поток в белите дробове. Ако кортизонът се използва само като спрей, т.е. има само локален ефект върху дихателните пътища, обикновено няма сериозни странични ефекти.
Колко бързо действат спрейовете с кортизон?
За разлика от т.нар. спешни спрейове, които действат незабавно, инхалирането на кортизон често отнема няколко седмици, за да се получи ефект. Това е свързано с механизма на действие.
Спрейовете за спешна помощ обикновено съдържат бетамиметик като салбутамол. Това лекарство разширява дихателните пътища сравнително бързо. Кортизоновите спрейове, от друга страна, са предназначени да ограничат фундаменталната склонност към възпаление в бронхите. Това може да отнеме няколко седмици, за да се постигне терапевтичен ефект и да почувствате постоянно подобрение. След като постигнете желание ефект, може да опитате постепенно да намалите дозата кортизон или дори да го спрете. Това става под надзора на лекуващия лекар.
Какви са възможните странични ефекти
Спрейовете с кортизон имат значително по-малко странични ефекти в сравнение с таблетките със същото лекарство. Те действат локално в белите дробове и достигат до кръвта в ниски концентрации. Поради това притеснителни странични ефекти като колебания на кръвната захар или остеопороза обикновено не се появяват.
При неправилна техника на вдишване или лоша устна хигиена са възможни по -безобидни странични ефекти като гъбични инфекции на устата.
Причината е, че малко от активната съставка остава в устната кухина и така там могат да се появят гъбични инфекции (млечница). При вече съществуващи инфекции на дихателните пътища с гъбички, вируси или бактерии, трябва да се внимава при вдишване.
По какво да позная, че са гъбички в устата
Млечницата се познава по белезникаво-сивите петънца по езика и по лигавицата на бузата. Тези петънца обикновено се отстраняват трудно. При подходящо лечение с противогъбични средства проблемът обикновено бързо се овладява.
Причината се крие в намалена имунна система в областта на устата и гърлото. Предполага се, че кортизонът в спрейовете за астма ограничава имунната реакция в дихателните пътища и белите дробове. Въпреки това, ако част от активната съставка се задържи в устата при пръскане, кортизонът намалява локалната имунна защита и това е като покана за патогена на млечницата (гъбата Candida albicans).
Какви може да са дългосрочни странични ефекти, ако ползвате спрей за астма години наред
При кортикостероидните медикаменти трябва да се прави строга разлика между приемането им като таблетки или използването на спрей, мехлем или капки за очи. При формите за локалната употреба рискът от странични ефекти е значително по-нисък, отколкото при таблетките.
Риск от остеопороза
Този риск важи и за спрейовете с кортизон. В огромен мета-анализ (обобщаващ много проучвания по същата тема) дългосрочните странични ефекти на кортизоновите спрейове при астма са били внимателно изследвани. Установено било, че в дългосрочен план средната костна плътност при възрастни малко намалява. Това означава леко повишен риск от остеопороза. До момента други дългосрочни нежелани ефекти не са открити.
Въпреки това авторите на проучването, както и всички известни европейски експерти по астма са на мнение, че ползите от кортизоновите спрейове са значително по-големи от възможните вреди.
Автори: Д-р Сюзан Ендрес, д-р Моника Щайнер и д-р мед. Йорг Цорн
Източник: Navigator-medizin.de