Инсулинова резистентност и хашимото са често срещана комбинация. Между тях има връзка, макар и не съвсем пряка. Освен това тя е двупосочна.
Какво трябва да е лечението, ако пациентът има и двата проблема? Потърсихме за коментар на този въпрос доц. Лъчезар Лозанов, ендокринолог и началник на Клиниката по вътрешни болести в болница „Токуда“ (на снимката).
Какво е инсулинова резистентност и защо се получава?
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на тялото стават по-малко чувствителни към инсулина, хормон, който регулира нивата на глюкоза (захар) в кръвта. При нормални обстоятелства, инсулинът помага на глюкозата да влезе в клетките, където се използва за енергия. Когато има инсулинова резистентност, клетките не реагират ефективно на инсулина, което води до повишени нива на глюкоза в кръвта.
Това състояние е често свързано с метаболитния синдром (комбинация от високо кръвно, висока кръвна захар и коремно напълняване). Може да доведе до развитие на предиабет и диабет тип 2. Основните фактори, които допринасят за инсулинова резистентност:
- наднормено тегло, особено в областта на корема,
- липса на физическа активност,
- неправилно хранене с много мазнини и въглехидрати;
- генетични предразположения.
Нарушенията в обмяната на веществата при метаболитен синдром и хипотиреоидизъм си приличат донякъде. И при двете състояния може да се открие инсулинова резистентност. Натрупването на мазнини около корема е особено опасно. Тази мастна тъкан провокира отделянето на цитокини, адипоцитокини и биологично активни молекули.
Освен това тези тлъстини могат да окажат негативно влияние върху автоимунния тиреоидит или работата на щитовидната жлеза, дори в момента човек да няма заболяване, свързано с нея.
Вижте още: Лечение на Хашимото според възраст и придружаващи заболявания
Как щитовидната жлеза влияе на метаболизма
При понижена функция на щитовидната жлеза заради хашимото или хипотиреоидизъм тези метаболитни нарушения се задълбочават. При повечето пациенти се наблюдава задържане на вода, забавен метаболизъм и една обща оточност. Лабораторни изследвания може да открият също така и повишено количество мазнини в кръвта. Излишните килограми се трупат. Възникват или се задълбочават проблеми с обмяната на въглехидратите (захари).
Как започва лечението, ако има и хашимото, и инсулинова резистентност?
Първата цел на на доц. Лозанов е да се нормализира работата на щитовидната жлеза. След това се правят изследвания инсулинова резистентност и при необходимост се изписват лекарства. Възможно е известно време след започване на лечението за щитовидната жлеза да се подобрят и показателите за инсулина. Особено, ако пациентът вземе мерки и за коригиране на теглото с промяна в начина на хранене и физическа активност.
Защо коремното напълняване е толкова вредно?
Счита се, че мастната тъкан образува два много важни хормона – лептин, адипонектин. Ниските нива на адипонектин, който при наднормено тегло е твърде малко, повишава риска от сърдечни заболявания, посочва доц. Лозанов.
Високият лептин пък може да повлияе за повишаване на TSH. Чрез оста мозък – хипоталамус той влияе върху функцията на хипофизата. При пълните хора той стимулира на т.нар освобождаващ хормон на TSH. По този начин стойностите на TSH се повишават, при това без да е налица болест на щитовидната жлеза.
Затова TSH не е сигурен признак за заболяване на щитовидната жлеза, особено ако пациентът е с излишни килограми. Направени са проучвания, които показват, че ако тези хора отслабнат, е възможно да се нормализират и стойностите на TSH.
Наднормено тегло и автоимунни заболявания на щитовидната жлеза – има ли връзка и каква е тя
Проучване, реализирано в болница „Токуда“, показва интересни данни за честотата на нарушенията на щитовидната жлеза при наднормено тегло. Установява се висока честота на хашимото в тази група, казва доц. Лозанов. В 43% от пълните хора се откриват данни за хашимото и намалена функция на жлезата. Това е доказано с три различни изследвания – имунологични и хормонални, както и ехография. Още 6% от хората имат категорични данни за хашимото, въпреки че не показват отклонения в хормоните. Така общо става ясно, че 49% страдта от автоимунен тиреоидит.
Вижте още: Болна ли е щитовидната жлеза при леко повишен TSH
6% честота на Базедовата болест при хора с наднормено тегло
Що се отнася до автоимунния хипертиреоидизъм (Базедова болест), в групата се установяват 6% с тази диагноза. Финалните данни показват, че над половината или 56% от пълните хора имат някакво автоимунно заболяване на жлезата, обобщава доц. Лозанов.
По думите му това е сериозно предупреждение, че всеки с наднормено тегло е изправен пред много по-голям риск да развие автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Ендокринологът призова пациенти и лични лекари целенасочено да правят изследвания в тази посока, за да се установи навреме евентуално отклонение в щитовидната жлеза.
Друга група, която задължително трябва да се проверява за тиреоидна патология, са бременните. Изследванията се назначават още в началото на бременността, защото тогава плодът разчита на хормоните на майката. Всеки родител, който е с установено тиреоидно заболяване, е препоръчително да прави изследвания на децата си. Известно е, че има и генетично предразположение, макар механизмите още да не са добре изяснени.
Автор Илиана Ангелова
Снимка: Болница Токуда