Малки деца, чиито родители ги водят на море, масово се завръщат с разстройство и повръщане. Инфекциите може да са както вирусни, така и бактериални. Симптомите обикновено са висока температура, стомашно разстройство, гадене или повръщане, липса на апетит и отпадналост.
Най-уязвими са децата до 3 годинки, казва педиатърът д-р Веселина Димова, завеждащ Педиатрично отделение на Болница „Тракия“. При тях много лесно настъпва обезводняване. При висока температура може да се получат и фебрилни гърчове, които също сериозно тревожат родителите.
Каква е първата помощ при стомашни вируси?
Първата задача е да се овладее високата температура. Ако термометърът показва 38,5 – 40 ̊С, може да се прибегне до познатите от нашите баби методи като обтриване с влажна кърпа, студени компреси на челото, около китките и глезените. Може да се вземе и душ с по-хладка вода. При висока температура над 38,5 градуса се дават и лекарства за свалянето й в дозировка според възрастта и килограмите.
При повръщане лекарството за температура е добре да се дава под формата на свещички. При диария пък е по-уместно е използването на перорални форми – сироп, капки, суспензия или таблетки.
Задържи ли се температурата повече от 3 дни, детето трябва да бъде прегледано от лекар. Той ще установи причината и да се започне подходящо лечение. Ако детето е с повръщане или разстройство, трябва веднага да се потърси медицинска помощ.
Грешки в храненето на болно дете, които родителите допускат
Повечето болни деца губят апетит. Това не бива да притеснява особено родителите, защото е един от защитните механизми на организма. Въпреки това детето има нужда от хранителни вещества.
Какво да му дадем да яде тогава? В това отношение родителите допускат две основни грешки. Или не дават на детето нищо за ядене от страх, че то отново ще повърне, ще получи разстройство. Или обратно – настояват то да приема значителни количества храна с надежда така да подсилят имунната система. И двете крайности са погрешни, смята д-р Димова. За да се възстанови по-бързо детето, трябва да спазва добре балансирана хранителна диета. Погрешно е да не се дава нищо на детето. Диарийните изхождания и повръщания обезводняват организма. При кърмачетата е нормално да има до 5 дефекации дневно, но стигнат ли 10 – 15 и повече, обезводняването е неминуемо.
Течностите – на често и по малко
Родителите трябва внимателно да дават вода на детето – по лъжичка на няколко минути. Може във водата да се разтворят закупени от аптеката прахчета за компенсиране на елекролитните загуби на организма. Погрешно е вместо вода в този момент да се дават натурални сокове, пюрета, мляко, пасирани плодове или зеленчуци, защото те само ще раздразнят още повече възпалената от вируса лигавица.
Болното дете трябва да се захранва с малки количества храна, която не съдържа целулоза, не е мазна или сладка. В първите дни на болестта е противопоказно и месото. Препечен хляб, картофи, ориз, за бебетата лечебни каши или безлактозни млека, са подходящата диета. По-късно може постепенно да се разшири с бяло пилешко месо и пилешки бульон. Щадящата храна успокоява перисталтиката.
„Очакванията на родителите са още в началото на лечението болното дете внезапно да възстанови апетита си. Трябва да бъдем премерени в тези наши очаквания“, казва д-р Димова. Всяка по-голяма доза храна, всяко насилване връща ситуацията в изходно положение. Неправилното лекуване може да удължи ентероколитните оплаквания със седмици, дори температурата и другите симптоми да са вече повлияни. Причината е, че чревната лигавица е увредена и не може да понесе голямо натоварване.
В различните страни честотата на вирусните и бактериалните ентероколити е различна. У нас причинителите са най-вече вирусни и по-рядко бактериални. Най-честите вирусни инфекции са: ентеровируси (коксаки А и Б, ехо) през лятото, докато ротавирусите и аденовирусите се срещат през зимата и спорадично целогодишно. Причинители на бактериалните ентероколити могат да бъдат шигела, салмонела, ентеропатогенни ешерихия коли. Могат да бъдат паразитни инфекции, като ламблиаза. Лятната диария може да е резултат на хранително отравяне от токсините на бактерия като Staphylococcus aureus при замърсена и неправилно съхранявана храна.
Грешка е да се бърза с антибиотиците при летните вируси
Друга основна грешка е да се изписват антибиотици при лечение на вирусните инфекции. „Антибиотиците не повлияват вирусните летни инфекции, а могат да доведат до дисбиоза и да влошат състоянието на болния“, казва д-р Димова. По клиничната картина на болното дете един опитен лекар може да се ориентира дали е нужно да изпише антибиотично лечение или не. При необходимост се провеждат и изследвания за по-точна диагноза. Продължителната употреба на антибиотици може да провокира антибиотик-асоциираната диария.
Децата най-често се заразяват чрез мръсни ръце, неизмити плодове, недостатъчен контрол върху приготвянето и съхранението на храната, а не защото сме отишли на море, планина, както обикновено си мислят родителите. „Дали детето е в детската градина, в училище или вкъщи, ръцете трябва да се измиват или дезинфекцират редовно. Малките деца имат навика да опознават света чрез лапане. Всяка замърсена играчка, повърхност, контакт с болно дете, е начин за предаване на инфекцията“, казва д-р Димова.
Завеждайки детето в епидемичен период в детски кът, на плаж, на басейн или на място със струпване на много хора, неизбежно го поставяме в среда с повишен риск от заразяване. Това не означава, че не трябва да ходим с деца на почивка, но трябва да им осигурим адекватни битови условия, добра хигиена, задължителен режим – без случайни хранения на плажа със случайно закупена кифла или царевица, която не е ясно в какъв съд, с каква вода е варена, с доколко чисти ръце е пипана и как е съхранявана. Спазвайки тези правила човек по-трудно ще се разболее. Антибактериалните гелове за дезинфекциране на ръцете са също от изключителна полза, особено при пътуване.