За да се разбере дали един човек има изграден имунитет срещу новия коронавирус се използват няколко метода, казва в интервю за Кредоуеб проф. Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Тя е част от екипа на Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
Най-често се търсят антитела от типа IgG. Лабораториите прилагат няколко метода и различни платформи. Препоръката на специалиста е, ако изследването се прави няколко пъти, за да се проследят промените, да ползваме услугите на една и съща лаборатория, където ползват същия метод. Това ще позволи сравняване на резултатите.
Друг начин е да се провери клетъчния имунитет. Става дума за отбранителните способности на организма, свързани с В- и Т-клетките на имунната система. В-клетките синтезират антитела, а Т-клетките директно убиват заразени с вируса клетки.
В случаите, когато антителата са силно намалели, все пак остава клетъчен имунитет, който също ни предпазва в някаква степен. След имунизация и наличие на антитела, ако организмът се срещне отново с вируса, тези клетки се разрастват и много бързо започват да произвеждат антитела. Правят го много по-бързо, отколкото ако инфекцията е първична, именно защото имат вече памет за инфекциозния агент, подчертава проф. Аргирова.
Видове антитела в контекста на имунитета срещу COVID-19
Антителата се разделят на различни класове – IgA, IgE, IgD, IgM и IgG. Най-важни са тези от типа IgG, които се получават около втората и третата седмица след заразяването. IgM също се синтезират при ваксиниране и боледуване, но са по-нетрайни и изчезват след няколко месеца, за да дадат път на образуването на IgG. При COVID-19 двата вида антитела – IgG и IgM, се образуват почти по едновременно. Затова направо препоръчваме да се търсят IgG антитела.
Какви методи се използват в лабораториите
Най-достъпен тест за доказване на антитела срещу COVID-19 е хемилуминесцентният метод. Достъпни са и тези, които определят директно антитела срещу областта на свързване на вируса – S1 и S2. Това са точно антителата, които се появяват вследствие на ваксинирането. Правят се също така и тестове за определяне на неутрализиращи антитела. Това е тази част от общото количество антитела, която има директно протектираща функция срещу нова инфекция.
След инфекция с новия коронавирус тестовете за антитела може да се направят в края на втората седмица след боледуването, а още по-добре на третата седмица или по-нататък. Общите наблюдения са, че антителата са на добра висота в рамките на около осем месеца. Възможно е да има индивидуални различия.
Няма ясни референтни стойности при тест за IgG антитела
Това е така, защото се използват различни тестове. Всеки производител е дефинирал своя референтна стойност. Когато се прави такова изследване, трябва да се поиска и тълкуване от съответната лаборатория. Само по този начин пациентът ще може да разбере дали е получил ефективни антитела или не.
Много високи нива на антитела, няколко пъти над референтната стойност не означават, че имунитетът на този човек е по-продължителен. Неговата имунна система е синтезирала по-висок титър (количество) на антитела, но това не е показател за тяхната дълготрайност.
В определени случаи твърде високите стойности на антителата може да създадат дори риск. Например ако такъв пациент се ваксинира много скоро след преболедуване. Има случаи, описани в литературата, а и ние сме видели при нас в болницата, когато ваксинирането непосредствено след преболедуване води до цитокинова буря, казва проф. Аргирова. Това е в основата на препоръката за поставяне на ваксина след три до шест месеца след преболедуване. Задължително условие е да се направи нов тест за антитела. Препоръчва се резултатите да се покажат на личния лекар.
Достатъчно е нивото на антителата да се проследяват през три месеца, ако е необходимо да се знае дали не намаляват. Добре е да се знае, че съществуват индивидуални особености в имунната система, възможно е при някои бавно и постепенно да се качва титърът на антителата.
Тестът за антитела не е показателен за реалната защита на организма
Антителата се формират от имунната система в отговор на инфекция – ако сме заразени по естествен път или когато чрез ваксина „показваме“ на имунната си система част от патогена и така „излъгваме“ нашето тяло да мисли, че сме се заразили.
Вирусите, както всички живи организми, са съставени от протеини. SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, е съставен от поне 29 протеина. Когато човек се зарази по естествен път, имунната му система генерира антитела към тези протеини.
От своя страна, ваксините съдържат ограничен брой протеини. Повечето ваксини срещу COVID-19 водят до образуване на антитела само към шиповия белтък – ключова молекула на повърхността на SARS-CoV-2 , която помага на вируса да инфектира клетката и да се разпространи в организма.
Първите тестове за антитела срещу COVID-19 определят само няколко антитела, генерирани след естествено заболяване, а не след ваксинация – т.е. не антитела към спайковия протеин, а такива срещу нуклеокапсида, обвиващ генетичния материал на вируса.
Това означава, че ако човек е ваксиниран , но не е преболедувал COVID-19, може да получи отрицателен резултат. Това не означава, че ваксината не е създала защита, а че използваният тест не определя типа антитела, провокирани от имунизацията.
Да се припомни също, че трябват поне 2 седмици, за да се образуват антителата – няма значение дали след заразяване или имунизация. Дори тестът да определя „правилните“ антитела, той може да е негативен в първите седмици след ваксинацията.
Негативният резултат може да подведе – т.е. да се мисли, че няма антитела след ваксинацията, когато всъщност такива има или съвсем скоро ще се открият. Обратно, позитивният резултат след ваксинацията, особено, ако е след преболедуване, може да създаде фалшиво чувство за сигурна защита.
Спада ли имунитетът след ваксиниране и кога?
Не бива да се страхуваме, че антителата след имунизация намаляват, посочва проф. Аргирова. Това не означава, че хората са абсолютно незащитени. Винаги остава наличен клетъчен имунитет, който също дава известна протекция. При хората над 60 години е по-проблемно, тъй като с възрастта настъпва едно “избледняване” на имунитета. В тази възрастова група по принцип се синтезират по-бавно и по-малко антитела. Именно затова по света експертите препоръчват допълнителна трета доза при в тази група. Другите нямат нужда от бустер.
Кой има нужда от трета бустерна доза ваксина – официални препоръки
Хора, които са преболедували и след това са се ваксинирали, още след първата игла изграждат своя максимален имунитет. Има такива научни наблюдения по света. При тях не е необходима втора доза, защото след нея не се получава практическо повишаване на нивото на антителата.
“Съветвам хората да не се колебаят и да се имунизират, защото нямаме друга възможност за борба с този вирус. Като не се ваксинираме, му позволяваме да се изменя и да ни плаши с нови мутации и варианти. Не бива да допускаме това”, призовава проф. Аргирова.
Редактор Ина Димитрова