Ранното откриване на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е едно от най-важните условия за забавяне на неговото развитие и за предотвратяване на необходимостта от диализно лечение. Проблемът е, че заболяването в началото протича почти без симптоми и често остава незабелязано. Това заяви проф. Борис Богов, Началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна” в София (Окръжна болница), по повод Световния ден за борба с бъбречните заболявния. През 2026 г. той се отбелязва на 12 март.
Според проф. Борис Богов само две сравнително прости лабораторни изследвания могат да дадат ранна информация за състоянието на бъбреците. Това са изследването на серумен креатинин, чрез което се изчислява гломерулната филтрация – основният показател за работата на бъбреците, както и изследването на урина за наличие на белтък, най-често чрез определяне на албумин-креатининовото съотношение. Ако се установят отклонения в тези показатели, пациентът трябва да бъде насочен за консултация със специалист нефролог.
Защо хроничното бъбречно заболяване често остава неразпознато
Една от основните причини хроничното бъбречно заболяване да се диагностицира късно е, че в ранните стадии то практически няма симптоми и протича без болка. Поради това много хора не търсят медицинска помощ и не правят необходимите изследвания.
Статистиката показва тревожен факт – 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване не знаят, че страдат от него. Често диагнозата се поставя едва когато бъбречната функция вече е значително увредена.
Вижте още: Сърбежът по кожата може да е от бъбреците
Колко и каква вода да пием при камъни в бъбреците?
4 по-малко известни причини за болести на бъбреците
Основните причини за хронично бъбречно заболяване
Най-честите фактори, които водят до развитие на ХБЗ, са захарният диабет и артериалната хипертония. Именно тези заболявания увреждат постепенно кръвоносните съдове на бъбреците и могат да доведат до трайно намаляване на тяхната функция.
През последните години специалистите обръщат внимание и на т.нар. сърдечно-бъбречно-метаболитен синдром – състояние, при което сърдечносъдовите заболявания, метаболитните нарушения и бъбречните увреждания са взаимно свързани.
Освен това съществуват и първични бъбречни заболявания, като имунните нефропатии, поликистозната бъбречна болест и различни генетични заболявания, които също могат да доведат до хронично увреждане на бъбреците.
Петте стадия на хроничното бъбречно заболяване
Хроничното бъбречно заболяване се развива постепенно и преминава през пет стадия, които се определят основно според степента на намаляване на гломерулната филтрация – показател за способността на бъбреците да филтрират кръвта.
В първи стадий бъбречната функция все още е близка до нормалната, но вече могат да се установят ранни лабораторни промени.
В втори стадий се наблюдава леко намаляване на бъбречната функция.
В трети стадий увреждането вече е по-изразено и започват да се появяват метаболитни нарушения.
В четвърти стадий бъбречната функция е сериозно намалена и пациентите трябва да бъдат активно проследявани от специалист нефролог.
Петият стадий е крайната фаза на заболяването, когато бъбреците практически не могат да изпълняват функцията си и се налага диализно лечение или бъбречна трансплантация.
Промяна в системата за проследяване на пациентите
Доскоро в международната класификация на болестите (МКБ-10) съществуваше само един код за хронично бъбречно заболяване – N18, който на практика обхващаше основно крайните стадии на заболяването. Това затрудняваше ранното диагностициране и проследяване на пациентите.
Затова специалистите нефролози в България започват активна работа за въвеждане на отделни кодове за всеки от петте стадия на хроничното бъбречно заболяване. След продължителни усилия и съвместна работа между медицинските организации, пациентските структури и институциите новите кодове вече са въведени и са публикувани в „Държавен вестник“ на 17 февруари 2026 г.
Какво означават новите правила за пациентите
Въвеждането на отделни кодове за всеки стадий позволява по-ранно откриване и по-добро проследяване на заболяването.
Според новата организация пациентите с първи до трети стадий ще бъдат основно наблюдавани от общопрактикуващите лекари. Те ще извършват необходимите контролни изследвания и при съмнение за прогресия ще насочват пациентите към нефролог.
Пациентите в четвърти и пети стадий на заболяването ще бъдат проследявани от специалисти нефролози. В последния стадий се включват и пациентите, които вече са на диализно лечение.
Какви изследвания се поемат от здравната система
В пакета здравни услуги на Националната здравноосигурителна каса е предвидено веднъж годишно пациентите да бъдат изследвани за серумен креатинин, като на тази база се изчислява гломерулната филтрация. Освен това се извършва изследване на урината за албумин-креатининово съотношение, което може да покаже ранно увреждане на бъбреците.
Ако се установят отклонения – например повишен креатинин или наличие на белтък в урината – пациентът се насочва за консултация със специалист нефролог и при необходимост се започва нефропротективна терапия, която има за цел да забави прогресията на заболяването.
Според проф. Богов именно ранното започване на такава терапия е ключово, защото може значително да отложи необходимостта от диализно лечение и да подобри качеството на живот на пациентите.
По повод Световния ден за борба с бъбречните заболявания специалистите напомнят, че грижата за бъбречното здраве започва с редовна профилактика. Едно посещение при личния лекар и няколко основни изследвания веднъж годишно могат да помогнат заболяването да бъде открито навреме – още преди да се появят необратими увреждания.
Редактор Ина Димитрова
Снимки: архив и Freepik