Дефицит на йод у бременната е риск за мозъка на бебето

PRINT
щитовидна жлеза йоден дефицит

Всяка бременна трябва да приема йодирана сол, заяви проф. Анна-Мария Борисова, Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Проф. Борисова е бивш здравен министър, председател на Дружеството по ендокринология и началник на Клиниката по ендокринология в болница Софиямед. Елементът йод е необходим за производството на тиреоидни хормони. Ако организмът на майката изпитва дефицит, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони.

„Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, допълни проф. Борисова. Затова употребата именно на йодирана сол, а не хималайска или други видове, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза.

50% от българите имали гуша преди 60 г.

Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага старта на масова йодната профилактика в страната.

Тази година се навършват 60 г., откакто в България се провежда държавна политика за преодоляване на йодния дефицит чрез йодиране на солта с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този повод Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания, чиято цел е да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит.

Лекари искат безплатен за бременните скрининг при риск

Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на случайно участие в  скрининг. „Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, обясни проф. Борисова.

Проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски” координатор на проекта EUthyroid за България съобщи, че част от проекта е проследяване на три кохортни проучвания майка – дете в държави с различен йоден прием: „Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната  честотата на говорна патология у поколението е по-висока.” В тази връзка проф. Михаил Боянов добави, че се проучва и връзката между йодният дефицит и повишена честота на Синдрома на дефицит на вниманието.

Алтернативни видове сол може да са радиоактивни

Бременните трябва да са особено предпазливи, ако употребяват алтернативни видове сол, предупредиха специалистите. От една страна тя рискува йоден дефицит, който да застраши нормалното функциониране на щитовидната жлеза, а оттам е риск и за плода. Особено в големите градове се разпространява модата да се употребяват алтернативни видове сол, защото жените ги смятат за по-полезни. В тях обаче може да има примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, заявиха експертите.

„Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която  да отговаря на приетите стандарти”, добави проф. Иванова.

Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни. Прекалено многото йод увеличава риска от автоимунни заболявания, но в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата”, категоричен е доц. Нончев.

[Общо: 1    Средно: 5/5]
Дефицит на йод у бременната е риск за мозъка на бебето беше последно модифицирана от: март 12th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *