Много жени над 50 г. се оплакват от безсъние. Причината за това може да се крие в храната и по-специално в това, което ядете на вечеря, става ясно от ново проучване на Колумбийския университет.
След дълъг и изтощителен работен ден няма нищо по-приятно от това да се отпуснете в леглото и да се наспите добре. Но какво да правите, ако въпреки умората и късния час не успявате да заспите? Безсънието не бива да се подценява и да се смята за някакво безобидно неудобство, тъй като в действителност то може да има негативни последици за здравето.
За трудностите в съня при жените над 50 г. обикновено се винят хормоните и менопаузата, но не се отчита значението на храната. Учени от Колумбийския университет в Ню Йорк оповестиха нови изводи от проучване, според които диетата с високо съдържание на рафинирани въглехидрати (тестени изделия с бяло рафинирано брашно), особено тази с добавена захар, е „свързана с по-висок риск от безсъние“. Негативният ефект е особено изразен при дамите около и над 50 г.
Фитоестрогени при менопауза – как действат и има ли полза от тях
Д-р Джеймс Гангуиш, старши автор на изследването, пояснява, че безсънието обикновено се лекува с когнитивна поведенческа терапия или лекарства. Това лечение обаче е скъпо, а и може да има странични ефекти. Затова е важно да се установи какви други фактори причиняват безсъние, което да спомогне за вземане на мерки с минимални или никакви странични ефекти.
Връзката между вечерята и безсънието
Учените анализирали данните от 53 069 жени участници на възраст от 50 до 79 години. Данните показали, че когато диетата им включва много рафинирани въглехидрати или храни, съдържащи добавени захари, като сладкиши, тестени изделия от бяло брашно, бял ориз, те страдат по-често от проблеми със съня.
Обяснението е следното: „Ако кръвната захар се повиши бързо, тялото реагира чрез освобождаване на инсулин. Също така бързо след това глюкозата пада и това може да предизвика освобождаването на хормони като адреналин и кортизол, които да попречат на съня.“
Липсата на достатъчно сън съсипва здравето по няколко начина
Впрочем обратната връзка също е валидна: Сънят също оказва влияние на кръвната захар. Влияе още на някои маркери на възпалението. Все още не са изяснени всички механизми. Към момента е известно, следните физиологични фактори играят роля във връзката между съня и кръвната захар:
- Кортизолът се увеличава при недоспиване и повишава глюкозата.
- Инсулиновата чувствителност се намалява от липсата на сън и влияе върху глюкозата.
- Има значение времето на деня, през което човек спи – това влияе върху нивата на инсулин и кортизол. Двата хормона от своя страна също влияят на глюкозата.
- Оксидативният стрес и възпалението нарастват при липса на сън и засягат нивата на кръвната глюкоза.
- С-реактивният протеин се увеличава при лишаване от сън и може да повлияе на глюкозата.
- Възпалителните маркери IL-611 и TNF-? се увеличават при лишаване от сън и могат да причинят инсулинова резистентност, която влияе върху глюкозата.
Източници:
1. Van Cauter, E., Blackman, J. D., Roland, D., Spire, J. P., Refetoff, S., & Polonsky, K. S. (1991). Modulation of glucose regulation and insulin secretion by circadian rhythmicity and sleep. Journal of Clinical Investigation, 88(3), 934–942.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/1885778/
2. Rains, J. L., & Jain, S. K. (2011). Oxidative stress, insulin signaling, and diabetes. Free Radical Biology and Medicine, 50(5), 567–575.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21163346/
3. Knutson, K. L. (2007). Impact of Sleep and Sleep Loss on Glucose Homeostasis and Appetite Regulation. Sleep Medicine Clinics, 2(2), 187–197.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18516218/
4. Spiegel, K., Knutson, K., Leproult, R., Tasali, E., & Cauter, E. V. (2005). Sleep loss: a novel risk factor for insulin resistance and Type 2 diabetes. Journal of Applied Physiology, 99(5), 2008–2019.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16227462/
5. Donga, E., van Dijk, M., van Dijk, J. G., Biermasz, N. R., Lammers, G.-J., van Kralingen, K. W., Corssmit, E. P. M., & Romijn, J. A. (2010). A Single Night of Partial Sleep Deprivation Induces Insulin Resistance in Multiple Metabolic Pathways in Healthy Subjects. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 95(6), 2963–2968.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20371664/
6. Tasali, E., Leproult, R., Ehrmann, D. A., & Van Cauter, E. (2008). Slow-wave sleep and the risk of type 2 diabetes in humans. Proceedings of the National Academy of Sciences, 105(3), 1044–1049.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18172212/
7. Reutrakul, S., Hood, M. M., Crowley, S. J., Morgan, M. K., Teodori, M., Knutson, K. L., & Van Cauter, E. (2013). Chronotype Is Independently Associated With Glycemic Control in Type 2 Diabetes. Diabetes Care, 36(9), 2523–2529.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23637357/
8. Frank, S. A., Roland, D. C., Sturis, J., Byrne, M. M., Refetoff, S., Polonsky, K. S., & Van Cauter, E. (1995). Effects of aging on glucose regulation during wakefulness and sleep. American Journal of Physiology-Endocrinology and Metabolism, 269(6), E1006–E1016.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8572190/