Екип от учени в Швейцария, водени от учен с български корени, дава отговори на част от загадъчните въпроси, свързани с тежкото протичане на коронавирусната инфекция и смъртните случаи. Патологът проф. Александър Цанков работи в Университетската болница в Базел, завежда отдела по хистопатология и аутопсия на Института по медицинска генетика и патология.
Под негово ръководство са направени 21 аутопсии на починали от COVID-19 пациенти, като целта е била строго научна – да се разбере повече за причините, свързани с болестта и довели до фаталния край, както и да се направят изводи, които да подобрят лечението на заразените. Ето най-шокиращото им откритие: Новият коронавирус възпалява малките кръвоносни съдове и се размножава в ендотелните клетки – тези, които “тапицират” съдовете отвътре. Предизвиква малки тромбози в съдовете около алвеолите, които са една от причините за внезапното влошаване на пациентите с COVID-19 и за дихателната им недостатъчност. Но не е само това!
Кръвна група А, високо кръвно и диабет при починалите
Запушените малки кръвоносни съдове в белия дроб не позволяват на кислорода да се транспортира към тъканите. По-лошото е, че дори включването на апаратна вентилация в случая може да не помогне.
Всички аутопсирани били с високо кръвно, пояснява още проф. Цанков (на снимката). Преобладавали хора с наднормено тегло и изразена атеросклероза. Една трета от тях страдали от хронична бъбречна недостатъчност и захарна болест. Диабетът е заболяване, което често се развива на фона на натрупани излишни килограми.
Любопитен факт е, че починалите са били основно с кръвна група А, за което няма обяснение. Друг интересен момент е, че при тях по-често се среща сенилна амилоидоза – едно рядко заболяване на сърцето.
Това, което категорично обединява различните рискови фактори, е влошената работа на ендотелните клетки, които са от вътрешната страна на кръвоносните съдове. Именно в тях вирусът се размножавал най-интензивно, а оттам по кръвта се транспортира до различни органи. След белия дроб най-засегнати са бъбреците, споделя още от наблюденията си проф. Цанков.
Тромби запушвали малките съдове в белия дроб
Първоначално учените се изненадали, че промените в дихателните мембрани на белия дроб са изразени в по-малка степен в сравнение с други хора, починали от тежки белодробни заболявания. Впоследствие обаче вниманието им било привлечено от факта, че малките кръвоносни съдове в белия дроб били пълни с еритроцити – червени кръвни телца. Тези малки съдове били много разширени. В тях се виждали малки тромбози, въпреки назначеното приживе лечение с антикоагуланти. По думите на проф. Цанков има нещо, което стимулира много мощно кръвта да се съсирва. Това пречи на еритроцитите да се движат адекватно в кръвообращението.
Откритието на екипа от Базел обяснява два основни проблема, които лекарите сега наблюдават при тежко болните от COVID-19. Първото е високата смъртност при пациентите, стигнали до апаратна вентилация (кислородотерапия). При тях не е лесно да се постигне подобрение, вероятно защото кръвта се движи много трудно или въобще не се движи около малките кръвоносни съдове на алвеолите – въздушните мехурчета. Кислородът стига до тях, но не бива транспортиран по-нататък в тялото, допълва проф. Цанков.
Второто нещо е наблюдението, че пациентите с коронавирус относително дълго време са стабилни, а после изведнъж се влошават. Внезапното съсирване на кръвта в много различни органи е възможно обяснение на това влошаване.
Ето в кои клетки вирусът се размножава най-много
“От тъканите, които изследвахме след аутопсия, видяхме, че в кръвоносните съдове, в тези ендотелни клетки, които тапицират съдовете, е пълно с вируси. Това е логично, защото тези клетки носят рецепторa за вируса – ензимa АСE2. В този смисъл вирусът заразява не само клетките на белия дроб, но и клетките на кръвоносните съдове. Това е една от причините, поради които вирусът се разпространява лесно в целия организъм – заразяването клетките на кръвоносните съдове – ендотела. Това обяснява, защо пациентите развиват често остра бъбречна недостатъчност, защо имат диария – защото кръвоносните съдове на бъбреците и червата не функционират.
Картината не е като при истинските васкулити (възпаление на съдовете). “Промените на съдовете не са това, което виждаме при грануломатозата на Вегенер или при левкоцицтокластичния васкулит. Не са типичните васкулитни промени в тесния смисъл на думата. В крайна сметка обаче нето ефектът е като на много тежък васкулит на малките съдове”, допълва патологът.
Медицината още няма отговор, защо някои хора карат инфекцията безсимптомно, а други, дори да нямат предхождащи заболявания, страдат много и дори умират.
Защо млади и здрави хора се разболяват тежко
“Интересното е, че има и по-млади хора, които привидно нямат рискови фактори, но въпреки това имат проблеми с новия коронавирус. Вероятно те имат генетични полиморфизми, които намаляват тяхната толерантност към вируса. В крайна сметка хората не са еднакви, палитрата от молекули, които са важни за правилното функциониране на ендотелните клетки, за правилното кръвосъсирване, са различни при отделните хора”, казва ученият.
Жените имат по-добри шансове, що се отнася до кръвосъсирване, атеросклероза, количество ACE2. При милиарди хора нюансите са много и има индивиди, които без коронавируса имат намалена толерантност към нещо, но не усещат да имат проблем. Когато се сблъскат с такъв вирус, атакуващ кръвоносната система, те просто нямат тази резерва и за съжаление умират.
Редактор Ина Димитрова