петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеПолипите на дебелото черво - симптоми, диагноза и лечение

Полипите на дебелото черво – симптоми, диагноза и лечение

Полипите на дебелото черво нямат никакви симптоми, но могат да провокират рак на дебелото черво. Често ги откриват случайно в рамките на профилактичното изследване колоноскопия. При това полипите не са рядкост. Срещат се средно при всеки десети човек. С възрастта честотата им напредва. По оценка на специалистите всеки трети човек над 60 г. има полипи. В над 90% от случаите ракът на дебелото черво се е развил от полипи. Точно затова оглеждането на червото отвътре (колоноскопия) е толкова важно за ранното им откриване и отстраняване.

Какво представляват полипите? Какви са формите им?

Това са издутини на лигавицата, които понякога излизат чак от вътрешната част на стената на дебелото черво (лумен). Според вида на тъканите под микроскоп лекарите различават различни форми – аденоматозни полипи (аденоми), хиперпластични и хамартозни полипи. Най-често срещани са аденомите, които се делят на тубуларни, вильозни и тубуловизьозни форми според това как се подават от лигавицата.

месо протеинова диета
Прекалено много месо в диетата се свързва с рискове за здравето.

Кое повишава риска за полипи?

Освен възрастта има и други фактори – например полипите се срещат много по-често в Европа, САЩ и Австралия, отколкото в Азия и Африка. Затова експертите предполагат, че голяма роля играе стилът на живот и храненето. Според проучванията дебелите хора и диабетиците са по-застрашени от полипи. Обездвижването, мазната храна, бедна на баластни вещества (много месо, бял хляб и тестени изделия, по-малко от 500 г дневно пресни плодове и зеленчуци) също влияят. Пушенето и редовната консумация на алкохол също са рисков фактор за полипи. Има значение и наследствеността – ако имате роднина с полипи, може и при вас да се появят.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Полипите на дебелото черво са потенциално опасни за рак 
Бактерии виновни за рака на дебелото черво, борят ги с антибиотици 
Колко често се прави контролен преглед след рак на дебелото черво, I стадий? 
Колоноскопията открива рака на дебелото черво 

Какъв е рискът от рак при полипите?

При аденомите става дума за неопластичен процес, тоест за тумор. Това не означава автоматично, че е злокачествено образувание (рак). В доста случаи обаче те са предшественик на рака. Над 90% от карциномите се развиват от полипи. Колкото повече са аденомите и колкото по-големи са те, толкова по-висок е рискът от рак. Ако човекът страда от фамилна аденоматозна полипоза, вероятността да развие рак е почти 100%. Дали хиперпластичните и хамартозните полипи на червата са свързани с повишен риск от рак, засега не може да се каже точно.

С какви оплаквания са свързани полипите?

В повечето случаи израстъците не причиняват неприятни симптоми. Понякога някой от тях може да прокърви – тогава в изпражненията се забелязват светлочервени примеси. Според експертите обаче само 5% от всички аденоми прокървяват. Понякога даден по-голям полип може да стане причина за запек. Други пък водят до разстройство.

Полипите често се откриват случайно, по време на профилактична колоноскопия. Тя е препоръчителна след 55 г., дори да нямате никакви симптоми или оплаквания. С помощта на ендоскоп – тънък маркуч с микрокамера накрая, гастроентерологът оглежда дебелото черво отвътре. Повечето полипи се намират в крайната му част, но специалистите препоръчват цялостния преглед на червото.

Лечение на полипите на дебелото черво

Полипите може да бъдат отстранени по време на колоноскопията. Използват се специални инструменти, които се вкарват с помощта на ендоскопа. След това тъканта се изследва в лаборатория, за да се провери дали е доброкачествена или злокачествена. Ако се установи, че става дума за рак, обикновено се препоръчва операция. Дори да са само полипи и те да са били отстранени, пациентът трябва да ходи на контролни прегледи, тъй като полипите може отново да се развият. Рискът за рак на дебелото черво може да бъде намален с 90%, ако хората ходят на профилактичните прегледи!

Консултант д-р Андреас Леодолтер, гастроентеролог
Тази статия не може да служи за самолечение, а за само за повишаване на информираността за заболяването.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -