Датски учени са открили, че мигрената може да промени трайно структури в мозъка и така да увеличи риска от мозъчни увреждания. Изследователи от Копенхагенския университет са анализирали демографски и здравни данни и резултатите от 13 различни клинични проучвания, за да проверят как се отразява специфичното главоболие върху мозъка. Авторите на изследването са действали с прецизни методи на образната диагностика. Те са оглеждали „снимки“ на мозъка на пациенти с два вида мигрена – със или без предупредителни симптоми преди пристъпа, които медиците наричат аура.
Сканираните изображения са сравнени след това с тези на хора, които не страдат от хроничното главоболие. И се оказало, че страдащите от мигрена с аура показват с почти 70% увеличен риск от лезии на мозъка в сравнение със здравите доброволци, съобщава европейското издание по неврология. По-малък, но също повишен риск (с около 35 %) показали и скенерите на пациентите с основната форма на мигрена. Вероятността за инциденти, свързани с кратковременно прекъсване на притока на кръв към мозъка, се увеличавала с 44% при тези, които са имали мигрена с аура, в сравнение с тези, чиито пристъпи не дават сигнали за приближаването си.
Структурни промени в сивото вещество се влияят от тежкото главоболие
Подобни резултати са съобщавани и от италиански учени, които също намират връзка между структурните промени на мозъка и мигрената. Когато ги има, предвестниците се появяват от 20 минути до час преди болката. Най-често са свързани със зрителни смущения, объркване, слухови промени. Тези оплаквания може да изчезнат със започването на пристъпа, но понякога продължават паралелно с главоболието.
Мигрената се нарежда в топ 20 на най-инвалидизиращите заболявания на модерния човек. А новите данни, че тя може да е съпроводена с трайни и опасни промени в мозъка, карат учените да се фокусират с още по-голямо внимание върху неизучената докрай болест. Въпреки това не е нужно всеки пациент с тази диагноза да предприема високоспециализирани изследвания. Те се налагат при рязка промяна във вида на главоболието, тревожни неврологични симптоми като гърчове, парези – дори и съвсем леки или преходни, промени в сетивността.
Лекарите обаче препоръчват на хората с хронично главоболие да полагат усилия за профилактика на инсулта и да не подценяват симптомите за неговите микроформи. Те може да се манифестират с моментна загуба на съзнание, немотивирана от нищо внезапна обърканост, нетипична липса на интереси.
Мигрената е световен проблем – засяга между 10 и 15 на сто от хората, но статистиката по националности не показва големи отклонения. Ако ги има, те. са свързани повече с възможностите за по-добра диагностика в напредналите държави. Заболяването е свързано не само със значителни лични проблеми и разходи заради пристъпите, но и с ангажирането на обществени и осигурителни фондове. Затова здравните власти поощряват изследванията по проблема. Надеждите са чрез тях да се намери път за лечение и да се намалят губите от нетрудоспособност. Мигренозното главоболие само в едната половина на главата, но много мъчително, пулсиращо, съпроводено с болезнено възприемане на шум и звуци, непоносимост към ярка светлина позиви за повръщане.
Дори при част от тези симптоми трябва да се мисли за мигрена и да се търси лекар за уточняване на диагнозата, съветват невролозите. Пристъпите може да продължат и по няколко дни. При успешно лечение те се разрежда или минават бързо. Досега се смяташе, че въпреки всичко наличието на аура е по добрият вариант, защото дава възможност да се вземат лекарства и да се избегне същинското главоболие. Но новите данни разколебават това схващане, изтъкват изследователите. На сегашния етап те не могат да обяснят всъщност по какви механизми са свързани двата факта. Надяват се отговорът да дойде при следващи проучвания на генези са на мозъчни промени като лезии и запушвания на кръвоносните съдове.
Свързани теми: Топлото време засили мигренозните пристъпи
Пет нови гени свързани с мигрената
Банани спасяват жена от мигрената
Главоболието може да е и от промяната във времето
СНИМКА: ДАК