петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеДивертикули на дебелото черво - какво са и как се лекуват

Дивертикули на дебелото черво – какво са и как се лекуват

Дивертикули могат да се установят в целия стомашно-чревен тракт, но преобладаващите и клинично най-значимите са дивертикулите на дебелото черво. Понятието дивертикул е с латински произход и означава страничен път или грешен път, като дебелочревният дивертикул представлява подобно на торбичка сляпо разширение на дебелото черво.

Дивертикулозата на дебелото черво е често срещана

Дивертикулозата на дебелото черво е едно от най-често срещаните гастроентерологични заболявания сред възрастното население на западните държави. Подобно на рака на дебелото черво и то е свързано с диетата и начина на живот. Засяга еднакво и двата пола, но много рядко хора под 40-годишна възраст – само около 10%. На 80-годишна възраст над 70% от хората имат дивертикулоза, но не всички страдат сериозно от това.

„В моята практика при около 70% от по-възрастните хора се открива дивертикулоза“, казва д-р Андрей Коцев от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Александровска“. Ако хората доживяваха до 100 г., вероятно всички щяха да имат този проблем. Около 2/3 обаче нямат никакви оплаквания. Всеки 4-и има някакви страдания, но само около 10% са със сериозни симптоми. Добрата новина е, че дивертикулите не предразполагат и не са свързани с развитие на рак на дебелото черво, успокоява гастроентерологът.

Кога полипите на дебелото черво стават на рак

Дивертикулозата засяга основно западните и индустриализираните държави и е рядка в развиващите се държави. В източните страни тя е много по-рядка и е свързана повече с генетично предразположение.

Огромната част от дивертикулите всъщност са псевдо (лъжливи) дивертикули, въпреки че е прието да се означават като дивертикули. При истинския дивертикул се наблюдава хернииране на всички слоеве на стената на дебелото черво, докато при псевдодивертикулите само на лигавицата и подлигавицата на дебелото черво без мускулния слой.

Дивертикули на дебелото черво – причини за възникване

Дивертикулите обикновено възникват в анатомично слаби места на дебелото черво, където преминават кръвоносни съдове през мускулния му слой. Дивертикулите най-често са множествени, с размери от 2-3 мм до 10 мм, но се срещат и единични, и с големи размери над 40 мм. Поради неясни причини в западните страни дивертикулите засягат в около 90% от случаите лявата част на дебелото черво, особено сигмата, а на изток дивертикулите се образуват по-често в дясната част на дебелото черво.

Причините за болестта са многофакторни, не са напълно изяснени и включват промени в стената на червото, променена моторика на дебелото черво, фактори на външната среда и генетични фактори.

При пациентите с дивертикулоза се установява задебеляване на мускулния слой, свързан с отлагането на еластин между мускулните влакна. Има и заболявания на съединителната тъкан, при които по-често се наблюдава дивертикулоза на дебелото черво – синдром на Елерс-Данлос, синдром на Марфан и склеродермия. Почти 90% от времето, през което съдържимото остава в гастроинтестиналния тракт, е в дебелото черво, затова там и налягането е най-голямо.

При пациенти с нарушена моторика на дебелото черво има повече и по-силни сегментни мускулни контракции, които повишават налягането в червото и създават условия за образуване на дивертикули. Предполага се, че това се дължи на повишената активност на стимулиращите нерви. Възможно е обаче нарушената моторика на дебелото черво при дивертикулоза да не е причина за болестта, а да е нейно следствие.

Полипите на дебелото черво – симптоми, диагноза и лечение

Симптоми на дивертикулозата

При около 20% от пациентите се наблюдават болки, дискомфорт в коремната област, повишено газообразуване, изпускане на газове, подуване, диария и запек. Симптомите наподобяват оплакванията при дразнимо дебело черво, но в по-мек вариант, така че по-често човек не предполага, че има дивертикулоза.

При някои оплакванията са по-тежки, може да се развият и усложнения. На първо място това е дивертикулит – възпаление на дивертикула, чиято патология е свързана със стеснение и заклещване на шийката на дивертикула (най- тясното място) с фекалии. Това предразполага към размножаване на бактериите в червото и развитие на дис- бактериоза, (при която се увеличава броят на вредните бактерии за сметка на полезните), образува се газ, който раздува червото още повече, настъпва възпаление с левкодитоза, силна болка в долната част на корема, най-често вляво и се повишава температурата.

Това налага лечение с антибиотици, но ако не настъпи подобрение, може да се стигне и до операция особено при абсцес, запушване на червото, фистула и перфорация. При често повтарящ се дивертикулит може да се стигне до отстраняване на част от дебелото черво, но в повечето случаи това не се налага. По време на острия дивертикулит е по-добре да не се прави колоноосопия, а тя да се извърши след овладяване на възпалителния процес.

Друго усложнение е кървенето, което засяга 10-15% от пациентите с изразена дивертикулоза. Кървенето се характеризира с внезапно начало, липса на болка, с умерено до изразено количеството кръв, като в около 80% от случаите то спира спонтанно. При малка част от пациентите са налага спешно ендоскопско лечение, ангиографско изследване с емболизация или хирургия.

Основното изследване за установяването на дивертикули на дебелото черво е ко- лоноскопията, а тя трябва да се извършва внимателно. Ди- вертикулозата на дебелото черво може да се установи и чрез иригография или чрез компютърни томография, като последната е средство на избор при дивертикулит. Най-често дивертикулозата, която протича без симптоми, се установява случайно при изследване на дебелото черво по друг повод.

Лечението на симптоматичната неусложнена дивертикулоза включва 5-аминосалицилова киселина, неабсорбируеми антибиотици, пробиотици и спазмолитиди. Хирургично лечение не се прилага при неусложнена дивертикулоза.

Поне 30 грама фибри на ден за профилактика

Предполага се, че много важна причина за дебелочревната дивертикулоза е липсата или недостатъчният прием на фибри с храната. Известно е, че в западната диета присъстват повече белтъци, въглехидрати и мазнини, но малко растителни влакна. При диета с малко фибри, обемът на фекалиите е по-малък, времето за чревен пасаж е удължено и вътрекухинното налягане в дебелото черво се увеличава, фибрите увеличават обема на фекалиите, намаляват контракциите на дебелото черво и не създават условия за повишено налягане в дебелото черво.

При възпалени хемороиди увеличете фибрите в храната

Липсата на физическа активност, затлъстяването, тютюнопушенето, приемът на ацетилсапицилова киселина и други нестероидни противовъзпалителни средства, както и генетични фактори също играят роля за развитие на дивертикулоза.

Профилактиката е много важна и включва богата на фибри храна и повече движение. Затова е добре да се консумират поне по 30 г фибри дневно, препоръчва д-р Андрей Коцев.

Феодорина Ляскова, в. 24 часа

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -