Дивертикули на дебелото черво – какво са и как се лекуват

PRINT
рак на дебелото черво

Дивертикули могат да се установят в целия стомашно-чревен тракт, но преобладаващите и клинично най-значимите са дивертикулите на дебелото черво. Понятието дивертикул е с латински произход и означава страничен път или грешен път, като дебелочревният дивертикул представлява подобно на торбичка сляпо разширение на дебелото черво.

Дивертикулозата на дебелото черво е често срещана

Дивертикулозата на дебелото черво е едно от най-често срещаните гастроентерологични заболявания сред възрастното население на западните държави. Подобно на рака на дебелото черво и то е свързано с диетата и начина на живот. Засяга еднакво и двата пола, но много рядко хора под 40-годишна възраст – само около 10%. На 80-годишна възраст над 70% от хората имат дивертикулоза, но не всички страдат сериозно от това.

„В моята практика при около 70% от по-възрастните хора се открива дивертикулоза“, казва д-р Андрей Коцев от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Александровска“. Ако хората доживяваха до 100 г., вероятно всички щяха да имат този проблем. Около 2/3 обаче нямат никакви оплаквания. Всеки 4-и има някакви страдания, но само около 10% са със сериозни симптоми. Добрата новина е, че дивертикулите не предразполагат и не са свързани с развитие на рак на дебелото черво, успокоява гастроентерологът.

Кога полипите на дебелото черво стават на рак

Дивертикулозата засяга основно западните и индустриализираните държави и е рядка в развиващите се държави. В източните страни тя е много по-рядка и е свързана повече с генетично предразположение.

Огромната част от дивертикулите всъщност са псевдо (лъжливи) дивертикули, въпреки че е прието да се означават като дивертикули. При истинския дивертикул се наблюдава хернииране на всички слоеве на стената на дебелото черво, докато при псевдодивертикулите само на лигавицата и подлигавицата на дебелото черво без мускулния слой.

Дивертикули на дебелото черво – причини за възникване

Дивертикулите обикновено възникват в анатомично слаби места на дебелото черво, където преминават кръвоносни съдове през мускулния му слой. Дивертикулите най-често са множествени, с размери от 2-3 мм до 10 мм, но се срещат и единични, и с големи размери над 40 мм. Поради неясни причини в западните страни дивертикулите засягат в около 90% от случаите лявата част на дебелото черво, особено сигмата, а на изток дивертикулите се образуват по-често в дясната част на дебелото черво.

Причините за болестта са многофакторни, не са напълно изяснени и включват промени в стената на червото, променена моторика на дебелото черво, фактори на външната среда и генетични фактори.

При пациентите с дивертикулоза се установява задебеляване на мускулния слой, свързан с отлагането на еластин между мускулните влакна. Има и заболявания на съединителната тъкан, при които по-често се наблюдава дивертикулоза на дебелото черво – синдром на Елерс-Данлос, синдром на Марфан и склеродермия. Почти 90% от времето, през което съдържимото остава в гастроинтестиналния тракт, е в дебелото черво, затова там и налягането е най-голямо.

При пациенти с нарушена моторика на дебелото черво има повече и по-силни сегментни мускулни контракции, които повишават налягането в червото и създават условия за образуване на дивертикули. Предполага се, че това се дължи на повишената активност на стимулиращите нерви. Възможно е обаче нарушената моторика на дебелото черво при дивертикулоза да не е причина за болестта, а да е нейно следствие.

Полипите на дебелото черво – симптоми, диагноза и лечение

Симптоми на дивертикулозата

При около 20% от пациентите се наблюдават болки, дискомфорт в коремната област, повишено газообразуване, изпускане на газове, подуване, диария и запек. Симптомите наподобяват оплакванията при дразнимо дебело черво, но в по-мек вариант, така че по-често човек не предполага, че има дивертикулоза.

При някои оплакванията са по-тежки, може да се развият и усложнения. На първо място това е дивертикулит – възпаление на дивертикула, чиято патология е свързана със стеснение и заклещване на шийката на дивертикула (най- тясното място) с фекалии. Това предразполага към размножаване на бактериите в червото и развитие на дис- бактериоза, (при която се увеличава броят на вредните бактерии за сметка на полезните), образува се газ, който раздува червото още повече, настъпва възпаление с левкодитоза, силна болка в долната част на корема, най-често вляво и се повишава температурата.

Това налага лечение с антибиотици, но ако не настъпи подобрение, може да се стигне и до операция особено при абсцес, запушване на червото, фистула и перфорация. При често повтарящ се дивертикулит може да се стигне до отстраняване на част от дебелото черво, но в повечето случаи това не се налага. По време на острия дивертикулит е по-добре да не се прави колоноосопия, а тя да се извърши след овладяване на възпалителния процес.

Друго усложнение е кървенето, което засяга 10-15% от пациентите с изразена дивертикулоза. Кървенето се характеризира с внезапно начало, липса на болка, с умерено до изразено количеството кръв, като в около 80% от случаите то спира спонтанно. При малка част от пациентите са налага спешно ендоскопско лечение, ангиографско изследване с емболизация или хирургия.

Основното изследване за установяването на дивертикули на дебелото черво е ко- лоноскопията, а тя трябва да се извършва внимателно. Ди- вертикулозата на дебелото черво може да се установи и чрез иригография или чрез компютърни томография, като последната е средство на избор при дивертикулит. Най-често дивертикулозата, която протича без симптоми, се установява случайно при изследване на дебелото черво по друг повод.

Лечението на симптоматичната неусложнена дивертикулоза включва 5-аминосалицилова киселина, неабсорбируеми антибиотици, пробиотици и спазмолитиди. Хирургично лечение не се прилага при неусложнена дивертикулоза.

Поне 30 грама фибри на ден за профилактика

Предполага се, че много важна причина за дебелочревната дивертикулоза е липсата или недостатъчният прием на фибри с храната. Известно е, че в западната диета присъстват повече белтъци, въглехидрати и мазнини, но малко растителни влакна. При диета с малко фибри, обемът на фекалиите е по-малък, времето за чревен пасаж е удължено и вътрекухинното налягане в дебелото черво се увеличава, фибрите увеличават обема на фекалиите, намаляват контракциите на дебелото черво и не създават условия за повишено налягане в дебелото черво.

При възпалени хемороиди увеличете фибрите в храната

Липсата на физическа активност, затлъстяването, тютюнопушенето, приемът на ацетилсапицилова киселина и други нестероидни противовъзпалителни средства, както и генетични фактори също играят роля за развитие на дивертикулоза.

Профилактиката е много важна и включва богата на фибри храна и повече движение. Затова е добре да се консумират поне по 30 г фибри дневно, препоръчва д-р Андрей Коцев.

Феодорина Ляскова, в. 24 часа

[Общо: 76    Средно: 3.1/5]
Дивертикули на дебелото черво – какво са и как се лекуват беше последно модифицирана от: юни 28th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *