Деменция – видове и възможно лечение

PRINT

Деменцията се характеризира с прогресиращо нарушение на паметта и на други висши корови функции като афазия (нарушение на речта), апраксия (нарушение на двигателните умения), агнозия (нарушение на разпознаването и идентификацията), нарушение на планирането, организирането и изпълнението на сложни двигателни и поведенчески програми (екзекутивни функции). Тези когнитивни нарушения затрудняват социалните и професионалните дейности. Прогресират до степен, когато човекът не може спокойно да изпълнява всекидневните си дейности.  Налага се неговите близки да се грижат за него.

Вижте още: Над 7% от българите имат деменция

Деменциите са с тенденция за нарастване поради увеличение на относителния дял на възрастното население и имат голямо социално значение. От деменция боледуват 5% от хората над 65 г. и 20-40% над 85 г. Най-чести са т.нар. дегенеративни деменции, които са с неизяснена причина и механизми на развитие, имат прогресиращ и необратим ход независимо от провежданото понастоящем лечение. Най-честа е болестта на Алцхаймер (55%), следвана от съдовата деменция (15%), болестта с дифузни телца на Леви (10%), фронтотемпоралната деменция (10%), подкоровите дегенеративни деменции (5%). Останалите видове деменции са общо 5%. Те се дължат на дефицит на витамин В12 и на фолиева киселина, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), болест на Уилсън (нарушена обмяна на медта със засягане на черния дроб и мозъка), инфекции (сифилис, HIV и СПИН, болест на Якоб-Кройцфелд и нейния вариант луда крава), интоксикации (алкохолна злоупотреба, някои медикаменти, наркотици), черепномозъчни травми (например при боксьори), хидроцефалия с нормално налягане и др. Често има съчетание на съдова деменция и някоя от дегенеративните деменции (смесена деменция).

Съдовата деменция, наречена още атеросклеротична, се дължи на различни остри и хронични нарушения на мозъчното кръвообращение (например прекарани инсулти, т.нар. субкортикална атеросклеротична левкоенцефалопатия – левкоарайоза). Подкоровите дегенеративни деменции се наблюдават при болестта на Паркинсон, болестта на Хънтингтън, прогресивна супрануклеарна парализа, мултисистемна атрофия, кортикобазална дегенерация, като последните три заболявания са сравнително редки. В класификацията на деменциите се оформя и т.нар. леко когнитивно нарушение, при което се наблюдават леки паметови и други когнитивни нарушения, които са по-изразени в сравнение с други хора на същата възраст и образователно ниво. Голяма част от тези пациенти (70%) в бъдеще развиват деменция.

При диагностициране на деменциите е необходимо разграничаване с т.нар. умствена ретардация (изостаналост), при която има забавяне в психомоторното развитие още от детска възраст.

Диагнозата на деменциите в началото е трудна поради неспецифичните прояви, наподобяващи псевдоневрастенна и псевдодепресивна картина, но с прилагането на стандартизирани невропсихологични тестове и оценъчни скали може да се идентифицира степента и характерът на когнитивния дефицит, който трябва да се проследи в динамика. Със съвременните образни изследвания като компютърна томография (КТ) и магнитнорезонансна томография (МРТ) се визуализират прекарани инсулти особено в стратегически за паметта зони на мозъка, мозъчна атрофия (масивна при болестта на Алцхаймер), разширение на мозъчните стомахчета и други. С позитронна емисионна томография (ПЕТ) може рано в хода на болестта да се изясни видът на деменцията. С лабораторни методи се изследва функцията на щитовидната жлеза, нивото на витамин В12 и фолиева киселина в кръвта, липидният профил, хематологични и биохимични показатели, изследвания за хронични инфекции и интоксикации и др.

В повечето случаи деменцията е нелечима. Рядко се причинява от лечимо заболяване като хипотиреоидизъм, дефицит на витамини, възпалителни мозъчни заболявания, нормотензивната хидроцефалия (оперативно лечение), спиране употребата на някои медикаменти, на алкохол и на наркотици. В тези случаи лечението на основното заболяване подобрява когнитивните функции и предотвратява по- нататъшното влошаване.

Профилактика на дегенеративните деменции е невъзможна поради неизяснените причини и механизми на развитие. Част от тези деменции са генетично обусловени, което изисква подробна фамилна анамнеза и насочени генетични изследвания, които се предприемат в нашата клиника.

Много важна е профилактиката на съдовата деменция, която се припокрива с профилактиката на мозъчносъдовата болест. Необходимо е изясняване на рисковите фактори за мозъчна атеросклероза и тяхното повлияване.

С доказана значимост са следните рискови фактори – хипертония, диабет, тютюнопушене, повишени холестерол и триглицериди. Повишен хомоцистеин, сърдечни заболявания (предсърдно мъждене. миокарден инфаркт), затлъстяване, физическа неактивност, нерационално хранене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с медикаменти, хиперкоагулолабилитет (склонност към тромбози), орални контрацептиви, възпалителни процеси.

Доц. Олга Григорова, Клиника по неврология на Александровска болница

[Общо: 18    Средно: 2.9/5]
Деменция – видове и възможно лечение беше последно модифицирана от: юли 31st, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *