При болестта на Дюпуитрен пръстите на ръката не могат да се изпънат максимално и се изкривяват в посока вътрешността на дланта. Името на заболяването идва от откривателя му – френския хирург Барон Жийом Дюпуитрен, който я е описал през 1832 г. Днес вече е известно, че причината е доброкачествено уголемяване на съединителната тъкан. Тя нараства около сухожилията на пръстите и така пречи на изпъването на пръстите. Болестта спада към групата на т.нар. фиброматози. Заболяване, което се родее с Дюпуитрен, е това, при което се удебелява съединителната тъкан на петите (наричат я още „кожени панталони“).
Симптоми – възелчета по дланите и сгънати пръсти
Удебелявания от вътрешната страна на дланта. Болестта на Дюпуитрен е заболяване с промяна на съединителната тъкан на ръката. Така се стига до образуване на възелчета от вътрешната страна на дланта и където се свиват пръстите, обяснява проф. Маркус Кюнчер, главен лекар за пластична хирургия на ръката в Клиниката „Елизабет“ в Берлин.
Първият симптом, който забелязват пациентите, обикновено е едно бавно втвърдяване на дланта отвътре. В обикновения случай трае месеци и години, преди да се стигне до ограничаване на движението на пръстите. Болестта на Дюпуитрен засяга най-често кутрето и безименния пръст. В някои случаи палецът също не може да се изправи напълно. Половината пациенти имат засягане и на двете длани.
Как протича болестта?
Симптомите може да напредват бавно през годините, а също така и да спрат да се развиват. При други пациенти пръстите се изкривяват само за няколко месеца.
Кой е засегнат?
Мъжете са доста по-често засегнати от жените. Болестта на Дюпуитрен обикновено се проявява на средна възраст.
Какви са причините за болестта на Дюпуитрен?
Причините за появата на болестта не са напълно изяснени и до днес, казва хирургът. Учените подозират известно генетично предразположение, което се отключва от някакъв фактор, например наранявания. Честотата на заболяването е много по-голяма при съществуващ диабет, епилепсия или консумация на алкохол, пояснява проф. Кюнчер. В повечето случаи обаче се появява без осезаема причина. Опитният лекар често може да разбере за какво става дума само с един поглед върху засегнатата длан. Диагнозата става все по-вероятна, като се добави история на симптоматиката и опипване на мястото.
Лекарят все пак трябва да изключи други възможни причини – втвърдени бележи, износване на ставите (артроза). При млади пациенти трябва да се изключи и вероятността образуванието да е тумор. В тази връзка може да се наложи рентгенова снимка или магнитен резонанс.
Алкохолът – рисков фактор
Наред с генетичното предразположение и възрастта, има подозрения, че алкохолът допринася за проявите на болестта. Ново холандско проучване (R. Lanting et al. „Prevalence of Dupuytren Disease in The Netherlands“ Plast Reconstr Surg. 2013 Aug ) сочи, че дори само по 2 чаши вино дневно или две бири има съществено по-голяма вероятност да се развие Дюпуитрен. Ако човек приема повече алкохол от това, рискът става още по-голям. Това не означава, че по принцип пациентите с това заболяване пият много. Причините са главно генетични. Означава обаче, че хората, които вече страдат от него, могат да повлияят положително симптомите си, ако максимално ограничат консумацията на алкохол.
Възможни терапии
За момента болестта е нелечима, но не представлява риск за живота в никакъв аспект. Лекарят избира подходящата терапия според оплакванията и симптомите на пациента. Не всеки, който има симптоми на Дюпуитрен, се нуждае от лечение. В напреднала възраст възелчетата на дланта нарастват обикновено много бавно и не затрудняват особено всекидневието.
Операция при Дюпуитрен
Много често лекарят препоръчва операция, когато болестта е напреднала и дланта не може да се изпъне върху масата. При операцията се отстранява болната тъкан по възможност изцяло. Така сухожилията могат отново да се движат свободно.
„В много редки случаи при такива операция могат да се наранят нерви на пръстите или кръвоносни съдове. Операцията трябва да се прави едва когато образуванията на съединителната тъкан са толкова силни, че изкривяват пръста или причиняват болка,“ разказва опита си от практиката експертът. Обикновено възелче не трябва да се оперира. От друга страна с операцията не бива да се изчаква прекалено дълго. При прекалено изкривени пръсти по-често настъпват усложнения. Операцията може да се направи с пълна или частична упойка. Препоръчва се и физиотерапия след това, за да се тренира подвижността на пръстите.
Лъчетерапията помага понякога
В ранните стадии на болестта понякога има възможност да се облъчи вътрешността на дланта с рентгенови или гама лъчи. Лъчите потискат растежа на съединителната тъкан и така пречат на напредването на заболяването.
Източници: Сдружение Дюпуитрен в Германия
Университетска клиника по ортопедия в Хайделберг