Артроза и коксартроза – симптоми и лечение

PRINT

Артрозата може да засегне принципно всяка става от тялото. Някои стави са по-застрашени от износване, тъй като поради анатомичното си положение са подложени на особено интензивни натоварвания. Това важи най-вече за ставите на краката, върху които се задържа преобладаващата част от телесното тегло. Обикновено хрущялът се грижи за това да няма директно триене между ябълката на костта и таза (ацетабуларна ямка).

Развитието на артрозата се провокира от различни изкълчвания (луксация) на ставата, погрешни натоварвания или травма. Хрущялът се износва, а той поема голяма част от буфера в ставата. Така може да се стигне до ситуация, когато костта се трие директно в друга кост. В резултат човек усеща силни болки, подвижността се ограничава и може да се стигне до пълно обездвижване. Обикновено износването се проточва в продължение на много години. Артрозата се проявява в напреднала възраст, но тя не е типично възрастова болест. При повече от половината хора износването на ставите започва още след 35 години.
Диагнозата се поставя с помощта на рентгенови снимки. Болестта не е лечима, но с помощта на подходящи мерки напредването й може да бъде спряно или поне забавено.

Физиотерапия и медикаменти могат да облекчат болките и съпровождащите ги възпалителни реакции. Физиотерапията може да укрепи мускулите и така да разтовари ставата. В допълнение тя помага да се коригират погрешни модели на движение и така се предотвратява погрешно натоварване на ставата. Колкото по-рано пациентът потърси лекарска помощ толкова по-големи са шансовете да остане подвижен въпреки артрозата. Ако болестта е напреднала твърде много, често се налага операция за поставяне на изкуствена става.

Причините за възникването на артрозата могат да са различни

Основното е, че тя започва от хрущяла на ставата, който става все по-тънък, накъсва се на места. Отначало тази щета е ограничена на малка площ и почти не причинява оплаквания. С времето обаче настъпват обаче промени в тазобедрената става, при които върху някои от нейните повърхности се разпределя повече тежест. Това също ускорява износването на хрущяла. Колкото повече изтънява хрущялът, толкова по-голям става натискът върху лежащите под него костни структури.

Рентгеновото изображение разкрива уплътняване и втвърдяване – т.нар. субхондални склерозирания. Единственото средство да се балансира по-високият натиск, е той да се разпределя по-добре. Затова повърхността на ставата се уголемява – тя образува израстъци, наречени остеофити или шипове. Тези израстъци правят ставата още по-малко подвижна, увреждането се разпространява все повече и засяга все по-голяма част от ставата. Градусът на нейната подвижност се ограничава.

Артрозата на тазобедрената става може да протичат тихо в продължение на години, без да предизвиква сериозни оплаквания. За активирана артроза се говори, когато има признаци на възпаление на ставата. Тогава тя е червена и топла, подута и има силни болки. Причина за подобна активиране на артроза често са претоварвания.

Погрешна позиция: при някои хора се наблюдава вродена погрешна позиция на тазобедрената става при т.нар. луксация. Понякога ямката не е оформена както трябва и ябълката на тазобедрената става не може да се захване достатъчно стабилно за нея. Луксацията може да доведе до по-бързо износване на хрущяла и по този начин да провокира артроза. Друга причина могат да бъдат изкривените като Х или О крака. Изкривяването е свързано с едностранно натоварване на коленете, което също променя натоварването на тазобедрената става. Води до неравномерно разпределен натиск върху хрущяла на коляното и тазобедрената става.

Наранявания: Много артрози на тазобедрената става са следствие на травма. Понякога минават доста години след самото събитие. Травмата води до промени в областта на ставата, които променят разпределянето на тежестта и така провокират артроза.

Системни претоварвания: Ако определени движения се изпълняват ден след ден в продължение на години, това може да доведе до претоварване на засегнатите стави, например при определени професии, свързани с работа на крака. Заниманията в свободното време също са рискови. Интензивният спорт или прекалено монотонният също могат да доведат до износване на хрущяла.

Наднормено тегло: Излишните килограми са отрова за ставите, особено за тези, които носят тежестта на тялото.

В началото болката е лека и бързо минава

Артрозата започва безобидно – когато човек става от седнало или легнало положение, първите крачки му създават проблеми, има леки болки, но те се разминават бързо. Ситуацията започва да се повтаря все по често. Навеждането и изкачването на стълби започват също да създават проблеми, както и движения със завъртане – например при слизане от кола, или такива, свързани с по-широк разкрач на краката. При напреднала артроза има болки в ставите нощем и когато са в покой.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Щракане в коляното е първи симптом на артроза 
Плуването облекчава артрозата
Рехабилитация и възстановяване при протеза на тазобедрена става
Каква е разликата между артрит и артроза?

Други симптоми са:

  • Болки в началото на движението, преди всичко когато станем след дълго седене или сутрин, когато ставаме от леглото. След няколко крачки болката отслабва;
  • Болки в ставите при продължително натоварване
  • Болки в кръста, често с излъчване към бедрото до съответното коляно;
  • Куцане след дълго ходене от страната, която е засегната;
  • Неприятни симптоми при слизане по стъпала; болки когато почиваме легнали, при седене или нощем, когато артрозата вече е напреднала.
  • Ограничена подвижност – бедрото се движи трудно в различни посоки, разтварянето на краката свързан със силни болки и почти не може да се извърши.

Диагнозата се поставя въз основа на разговор с пациента и рентгенови снимки. Понякога се налагат и допълнителни изображения, за да се разграничи активираната артроза от възпалително заболяване на ставата. След снемане на анамнезата (история на оплакванията) се прави преглед. Лекарят проверява походката и стойката, за да установи възможни погрешни позиции на ставата. Опипва ставата с ръце, за да провери дали тя е чувствителна на натиск и отекла. Проверява се и подвижността на ставата, тества се също така бързината на реакциите при дразнител, за да се разбере дали няма неврологични увреждания.

Изследването с ултразвук (сонография) е добро допълнение към рентгеновата снимка, тъй като може добре да се огледат и меките части като мускули и сухожилия сухожилия, а също и течността в ставата. Структурите на костта тук не могат да се разгледат много добре. Друг плюс е, че ултразвукът не натоварва с лъчение организма.

Ядрено магнитният резонанс е по-добър, когато трябва да се покажат изображения на сухожилия, мускули и хрущяли. Поради това се използва доста често за изследване на ставите. За да се разграничи артрита от артрозата, понякога може да се наложат и допълнителни изследвания на кръв.

В началните стадии на артрозата пациентите сами могат да допринесат за облекчаване на състоянието си, а също и за забавяне на хода на болестта.Препоръчва се умерена физическа активност с подходящи спортове, които не натоварват директно ставата – плуване, каране на колело. Избягва с тичане, скачане, носене на тежки предмети. Упражненията във вода са особено полезни, защото върху ставата не пада такава тежест. Ако досега не сте спортували изобщо или отдавна не сте били активни, посъветвайте се първо с лекар.
Ако имате наднормено тегло, постарайте се да отслабнете.

Топлина, масажи и гимнастика със специални упражнения помагат при мускулни схващания и облекчават болката. Ако има възпаление на ставата, тогава студените компреси са за предпочитане. При неправилна позиция на ставата може да са полезни ортопедични обувки или стелки.

Физиотерапия носи облекчение

За облекчаване на болката помага терапия с нискочестотни токове. Терапия с ултразвук също може да бъде много полезна. При напреднала артроза може да се използват различни приспособления, които отбременяват ставата – бастунчета или помощни опори за ходене.
В ранните стадии на артрозата може да се постигне значителен успех с гимнастика, назначена от физиотерапевт. Тя подобрява подвижността на ставата, укрепва мускулите около нея и така дава повече защита при нови натоварвания. Важното е упражненията да се изпълняват правилно –обикновено под надзора на физиотерапевт. След заучаването им пациентите може да ги правят и сами у дома.

Медикаменти

Лекува ли се артрозата с медикаменти?

Срещу болката обикновено се назначават нестероидни противовъзпалителни средства като ацетилсалицилова киселина (аспирин), ибупрофен, диклофенак и кетопрофен. Те са достъпни в аптеката без рецепта под различни търговски наименования. Описанието „нестероидни“ ги разграничава от кортизоновите препарати. Тези препарати действат не само срещу болките в ставите, но и срещу самото възпаление. Те намаляват естествения ензим циклооксигеназа (Cyclooxygenase), който предизвиква възпалителните реакции. Ензимът образува простагландини, които причиняват възпаления и болки.

Има обаче риск от странични ефект – нестероидните противовъзпалителни средства понякога причиняват дискомфорт и дори болка в стомаха. За разлика от тях болкоуспокояващите не действат срещу възпалението, а само облекчават болката. Опиоидите са налични като таблетки, капки или лепенки.

Кортизоновите препарати съдържат важни вещества, които са естествени за организма. Те имат способността да потискат прекалената възпалителна реакция. Прилагат се най-често под формата на инжекция, обикновено направо в ставата. Така активната съставка попада направо там, където има нужда от нея. Инжекциите се правят при активирана артроза, когато другите средства не помагат. Дори тогава обаче те не бива да се прилагат дълго.

Операция при артроза (коксартроза)

Оперативните методи при коксартроза обикновено са два. При единия се прави необходимата корекция в захващането на тазобедрената ябълка в ямката. При другия метод засегнатата става се замества с изкуствена (ендопротеза). Изборът на протези е много голям (керамика, метал, пластмаса), изборът зависи от състоянието на ставата, наднормено тегло и други индивидуални особености. Това е една от най-често извършваните ортопедични операции. Специализираните клиники в България имат дълъг опит от десетилетия в поставянето на ендопротези, а шансовете за успех на операцията са изключително големи. Международният опит сочи, че животът на една ендопротеза е средно 15 г.

Източник: Apotheken Umschau

Консултант на статията: Д-р Йоахим Грифка, директор на Ортопедичната клиника и поликлиника на Университета Регенсбург в Центъра „Асклепиус“, и автор на материали със съвети към пациенти

 

[Общо: 18    Средно: 3.2/5]
Артроза и коксартроза – симптоми и лечение беше последно модифицирана от: март 19th, 2018 root

Още

Share on Facebook28Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *