Назалната цитология представлява диагностичен метод, използван при заболявания на носа и околоносните синуси. Тя включва изследване на клетки от носната лигавица под микроскоп, с цел постигане на точна диагноза, особено когато останалите диагностични методи не дават достатъчно информация или се разминават. Понякога се наблюдават симптоми, характерни за алергичен ринит, въпреки отрицателни резултати при алергичните тестове. Това сподели д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на Медицински център „Искър“ в София (адрес: ул. Димитър Хаджикоцев 88, кв. Лозенец – записване на тел. 0877589040.
Определя точната причина за ринита и възпалението
Симптоми като пристъпно кихане, затруднено носно дишане, секрет, постназално стичане или задна хрема могат да бъдат прояви както на алергичен, така и на неалергичен ринит, или на хроничен риносинуит. Чрез изследване на клетъчния състав на носната лигавица е възможно разграничаване на различните видове имунно възпаление в носа и синусите. Назалната цитология в комбинация с алергологични, хематологични и имунологични тестове допринася за точното определяне на причината за възпалението – инфекция, алергия, имунно възпаление или автоимунен процес.
Клетъчният материал от носната лигавица се взема от обучен лекар и се изпраща за цитологичен анализ, който се извършва от специалист. След анализ на типовете и характеристиките на клетките в лигавицата може да се изяснят основните причини за назалните симптоми, което е в основата на назначаването на най-подходящо лечение.
Назалната цитология е неинвазивна и безболезнена процедура, която може да се провежда и при малки деца, ако проявят достатъчна кооперативност.
Вижте още: Алергия към метали и импланти
Какво представлява алергия към никел и как се лекува
Какви видове клетки се анализират при назална цитология
Пробата от носната лигавица се оцветява и се изследва под микроскоп за идентифициране на различни видове клетки:
- Епителни клетки – те покриват носните проходи и промените в тях могат да указват възпаление.
- Неутрофили – бели кръвни клетки, свързани с бактериални инфекции.
- Еозинофили – бели кръвни клетки, характерни за алергично и имунно възпаление.
- Мастоцити – клетки, които отделят хистамин при алергично и неалергично възпаление.
- Бактерии или гъбички – тяхното наличие може да е индикатор за инфекция.
Назалната цитология и неалергичният ринит
Назалната цитология играе важна роля при диагностиката на неалергичния ринит, който е част от хроничните ринити и се различава по клетъчния състав на възпалението. Някои видове неалергичен ринит включват хормоналния ринит (при бременност или хипотиреоидизъм), густаторния ринит (водниста хрема по време на хранене), сенилния ринит (при възрастни) и други. Само чрез назалната цитология е възможно правилното определяне на вида локално възпаление и назначаването на подходящо лечение.
При хроничния риносинуит, симптомите като запушен нос, хрема с различен цвят и консистенция, секрети от носоглътката и загуба на обоняние са типични. Той се класифицира най-общо на два типа – еозинофилен и нееозинофилен. Назалната цитология подпомага „ендотипизацията“ на хроничния риносинуит, което води до правилно лечение, включително с биологична терапия.
Изследването е полезно и за проследяване на ефекта от лечението – например, след операция при хроничен синузитс назални полипи и за оценка на риска от тяхното повторно появяване. Назалната цитология е важна за определяне на подходящата биологична терапия с моноклонални антитела, като дава възможност за проследяване на терапевтичната ефективност.
Видове неалергичен ринит
Около 65% от хората с хроничен ринит страдат от неалергичен ринит, като само при 28% се установява алергия. Основните видове неалергичен ринит включват:
- Идиопатичен – 39%
- Медикаментозен – 14%
- Професионален – 8%
- Ринит на пушачите – 6%
- Хормонален – 4%, често свързан с нарушения на щитовидната жлеза и бременност
- Густаторен ринит – 4%, който се проявява с водниста хрема по време на хранене
- Ринорея на възрастните – 4%.
Този диагностичен метод допринася значително за подобряване на качеството на диагностиката и лечението на хронични и неалергични ринити, като осигурява важна информация за индивидуализиране на терапевтичния подход.
Автор Ина Димитрова
Снимка: Freepik/stefamerpik